Не очаквай твоето дете да бъде човекът, който си ти
Януш Корчак е един от най-известните полски педагози, публицист, доктор и публичен активист. Роден е във Варшава в еврейско семейство през 1878 година Умира през 1942 година в концентрационен лагер дружно със своите ученици от сиропиталището, в което работи тогава.
Освен с книгите си, отдадени на и за децата - " Крал Матиуш ", " Как да обичаме детето ", " Право на детето на почитание " и други, той остава в историята и с обстоятелството, че три пъти отхвърля да избави личния си живот, с цел да не изостави своите питомци.
Първия път е преди окупацията на Полша от фашистка Германия, той отхвърля да емигрира в Палестина. Остава във Варшава, в Дома за сираци, на който е шеф, с цел да посрещне дружно с децата страшните събития, които предстоят.
Втория път – отхвърля да избяга от Варшавското гето.
Третия път – тъкмо преди потеглянето на влака към концентрационния лагер. Тогава към Корчак се доближава офицер от Секретен сътрудник и пита:
- Вие ли сте написал „ Крал Матиуш “? Чел съм я като дете. Удивителна книга! Вие сте свободен.
- А децата?
- Децата остават. Но вие може да напуснете вагона.
- Грешите. Не мога. Не всички хора са мерзавци.
Не са останали живи очевидци на този диалог. Както и няма живи очевидци на това, че по пътя към Треблинка, Корчак е разказвал приказки на децата, с цел да ги разведри и разсее от страшните мисли за приближаващата гибел. Но тези епизоди са толкоз присъщи за личността на „ Стария лекар “, както са наричали Корчак, по този начин кореспондират с целия му живот като човек и възпитател, с цялата му персона, че не остава подозрение в тяхната правота.
Системата за заличаване на хора в Треблинка била елементарна и ефикасна. Направо от влаковите композиции пандизчиите били вкарвани в газовата камера. Януш Корчак влиза дружно със своите деца в нея!
Ето и десетте правилото за образование на детето, изповядвани от този в действителност популярен човек:
1. Не очаквай твоето дете да бъде индивидът, който си ти, или този, който искаш да бъде. Помогни му да стане себе си, а не теб!
2. Не търси от детето компенсация за това, което си направил за него. Ти си му дал живот! Как може да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на различен човек, той - на трети и така нататък Това е необратимият закона на благодарността.
3. Не използвай детето си като отдушник за своите обиди, с цел да не горчи хлябът ти на старини. Знай, че каквото посееш, това ще пожънеш.
4. Не гледай на проблемите му отвисоко. Животът на всеки е даден съгласно силите му и бъди сигурен – на него също му е тежко, и не по-малко, в сравнение с теб. Може би и повече, защото му липсва опит.
5. Не го унижавай!
6. Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им изключително внимание, тъй като няма по какъв начин да знаеш кого тъкмо ще срещнеш в детето.
7. Не се тревожи, в случай че чувстваш, че не си съумял да направиш нещо за своето дете. Просто помни - направил си задоволително, в случай че си направил всичко допустимо.
8. Детето не е тиранин, който ще обсеби целия ти живот, не е и единствено творение от плът и кръв. То е скъпоценна чаша, която Животът ти повелява да пазиш и да разпалваш в нея креативния огън. Детето е " душа ", дадена ти за предпазване. То не е твое владеене!
9. Обичай непознатото дете. Никога не причинявай на непознатото дете това, което не би желал да причинят на твоето!
10. Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, несполучливо, бит го и когато е пораснало. Общувай с него, радвай се, тъй като детето - това е празник, който към момента е с теб!
Източник: Gnezdoto.net
