Варуфакис: Нека банките горят
Янис Варуфакис, учител по стопанска система в Атинския университет и някогашен министър на финансите на Гърция, в коментар за Project Syndicate
Банковата рецесия този път е друга. Всъщност е по-лошо от 2007-2008 година Тогава можехме да обвиним за поредния провал на банките измамите на едро, необятно публикуваното хищническо кредитиране, тайните съглашения сред рейтинговите организации и банкери, търгуващи със съмнителни деривати - всичко това стана допустимо с помощта на разрушаването на регулаторния режим от политици, отгледани от Уолстрийт. Днешните банкови банкрути не могат да бъдат упреквани за нищо от това.
Янис Варуфакис, учител по стопанска система в Атинския университет и някогашен министър на финансите на Гърция, в коментар за Project Syndicate
Банковата рецесия този път е друга. Всъщност е по-лошо от 2007-2008 година Тогава можехме да обвиним за поредния провал на банките измамите на едро, необятно публикуваното хищническо кредитиране, тайните съглашения сред рейтинговите организации и банкери, търгуващи със съмнителни деривати - всичко това стана допустимо с помощта на разрушаването на регулаторния режим от политици, отгледани от Уолстрийт. Днешните банкови банкрути не могат да бъдат упреквани за нищо от това.
Да, Silicon Valley Bank беше задоволително глупава да поеме извънреден лихвен риск, до момента в който обслужваше най-вече незастраховани инвеститори. Да, Credit Suisse имаше мрачна история с нарушители, измамници и корумпирани политици. Но, за разлика от 2008 година, нито един адресант на сигнали не беше заглъхнал, банките се съобразиха (повече или по-малко) със засилените регулации след 2008 година и активите им бяха относително постоянни. Освен това нито един от регулаторите в Съединените щати и Европа не може правдиво да твърди - както направиха през 2008 година - че е бил подведен.
Всъщност регулаторите и централните банки знаеха всичко. Те се радваха на цялостен достъп до бизнес моделите на банките. И можеха да видят ясно, че тези модели няма да преживеят комбинацията от обилни нараствания на дълготрайните лихвени проценти и ненадейно евакуиране на депозити. Въпреки това не направиха нищо.
Реклама
Дали чиновниците не са съумели да плануват паническото бягство на огромни и заради това незастраховани инвеститори? Може би. Но същинската причина, заради която централните банки не започнаха нищо, когато се сблъскаха с нежните бизнес модели на банките, е още по-обезпокоителна: отговорът на централните банки на финансовата злополука от 2008 година беше повода за тези бизнес модели - и политиците го знаеха.
Политиката на строги икономии след 2008 година за множеството и на държавен социализъм за банкерите, практикувана по едно и също време в Европа и Съединени американски щати, имаше два резултата, които оформиха финансизирания капитализъм през последните 14 години.
Първо, това токсини парите на Запада. По-точно, подсигурява, че към този момент няма един номинален лихвен %, кадърен да възвърне салдото сред търсенето и предлагането на пари, като в същото време предотврати вълна от банкови банкрути.
Второ , защото беше общоизвестно, че нито един лихвен % не може да реализира както ценова, по този начин и финансова непоклатимост, западните банкери допуснаха, че в случай че и когато инфлацията още веднъж надигне глава, централните банки ще усилят лихвените проценти, до момента в който ги избавят. Те бяха прави: навръх това сме очевидци в този момент.
Реклама
Изправени пред тежкия избор сред ограничение на инфлацията и избавяне на банките, уважаемите коментатори приканват централните банки да вършат и двете: да продължат да покачват лихвените проценти, като в същото време не престават с политиката на социализъм за банкерите след 2008 г ., която при равни други условия е единственият метод да спрете банките да падат като домино. Само тази тактика - стягане на паричната примка към врата на обществото, като по едно и също време с това обилно избавя банковата система - може по едно и също време да служи на ползите на кредиторите и банките. Това също е сигурен метод да осъдите множеството хора на излишно страдалчество (от предотвратими високи цени и безработица), до момента в който сеете семената на идващия банков пожар.
Освен това не сме ли знаели постоянно, че банките са основани да не бъдат безвредни и че дружно те съставляват система, която по конституция не е в положение да се преценява с разпоредбите на добре работещ пазар. Проблемът е, че до момента нямахме опция: банките бяха единственото средство за ориентиране на пари към хората (чрез каси, клонове, банкомати и т.н.). Това трансформира обществото в пленник на мрежа от частни банки, които монополизираха заплащанията, спестяванията и заема. Днес обаче технологиите ни дават прелестна опция.
Представете си, че централната банка даде на всекиго безвъзмезден цифров портфейл - на процедура безвъзмездна банкова сметка, носеща рента, еквивалентна на овърнайт лихвата на централната банка. Като се има поради, че сегашната банкова система действа като противообществен картел, централната банка може също по този начин да употребява основана на облак технология, с цел да даде безвъзмездни цифрови транзакции и предпазване на спестявания на всички, като нейните чисти доходи заплащат за съществени публични богатства. Освободени от принудата да държат парите си в частна банка и осъществяването на транзакции посредством нейната система да им " излиза през носа ", хората ще бъдат свободни да избират дали и по кое време да употребяват частни финансови институции, предлагащи ходатайство при риск сред спестители и кредитополучатели . Дори в такива случаи парите им ще продължат да се намират в цялостна сигурност в книгата на централната банка.
Днес технологиите ни дават прелестна опция на банковото статукво.
Криптобратството ще ме упрекна, че упорствам за централна банка вид Big Brother, която вижда и управлява всяка транзакция, която вършим. Като оставим настрани тяхното двуличие - това е същият екип, който изиска неотложно избавяне от централната банка на техните банкери от Силициевата котловина, коства си да споменем, че Министерството на финансите и други държавни органи към този момент имат достъп до всяка наша транзакция. Поверителността би могла да бъде предпазена по-добре, в случай че транзакциите се концентрират в счетоводната книга на централната банка под погледа на нещо като " жури за паричен контрол " , включващо случайно определени жители и специалисти, определени от необятен набор от специалности.
Банковата рецесия този път е друга. Всъщност е по-лошо от 2007-2008 година Тогава можехме да обвиним за поредния провал на банките измамите на едро, необятно публикуваното хищническо кредитиране, тайните съглашения сред рейтинговите организации и банкери, търгуващи със съмнителни деривати - всичко това стана допустимо с помощта на разрушаването на регулаторния режим от политици, отгледани от Уолстрийт. Днешните банкови банкрути не могат да бъдат упреквани за нищо от това.
Янис Варуфакис, учител по стопанска система в Атинския университет и някогашен министър на финансите на Гърция, в коментар за Project Syndicate
Банковата рецесия този път е друга. Всъщност е по-лошо от 2007-2008 година Тогава можехме да обвиним за поредния провал на банките измамите на едро, необятно публикуваното хищническо кредитиране, тайните съглашения сред рейтинговите организации и банкери, търгуващи със съмнителни деривати - всичко това стана допустимо с помощта на разрушаването на регулаторния режим от политици, отгледани от Уолстрийт. Днешните банкови банкрути не могат да бъдат упреквани за нищо от това.
Да, Silicon Valley Bank беше задоволително глупава да поеме извънреден лихвен риск, до момента в който обслужваше най-вече незастраховани инвеститори. Да, Credit Suisse имаше мрачна история с нарушители, измамници и корумпирани политици. Но, за разлика от 2008 година, нито един адресант на сигнали не беше заглъхнал, банките се съобразиха (повече или по-малко) със засилените регулации след 2008 година и активите им бяха относително постоянни. Освен това нито един от регулаторите в Съединените щати и Европа не може правдиво да твърди - както направиха през 2008 година - че е бил подведен.
Всъщност регулаторите и централните банки знаеха всичко. Те се радваха на цялостен достъп до бизнес моделите на банките. И можеха да видят ясно, че тези модели няма да преживеят комбинацията от обилни нараствания на дълготрайните лихвени проценти и ненадейно евакуиране на депозити. Въпреки това не направиха нищо.
Реклама
Дали чиновниците не са съумели да плануват паническото бягство на огромни и заради това незастраховани инвеститори? Може би. Но същинската причина, заради която централните банки не започнаха нищо, когато се сблъскаха с нежните бизнес модели на банките, е още по-обезпокоителна: отговорът на централните банки на финансовата злополука от 2008 година беше повода за тези бизнес модели - и политиците го знаеха.
Политиката на строги икономии след 2008 година за множеството и на държавен социализъм за банкерите, практикувана по едно и също време в Европа и Съединени американски щати, имаше два резултата, които оформиха финансизирания капитализъм през последните 14 години.
Първо, това токсини парите на Запада. По-точно, подсигурява, че към този момент няма един номинален лихвен %, кадърен да възвърне салдото сред търсенето и предлагането на пари, като в същото време предотврати вълна от банкови банкрути.
Второ , защото беше общоизвестно, че нито един лихвен % не може да реализира както ценова, по този начин и финансова непоклатимост, западните банкери допуснаха, че в случай че и когато инфлацията още веднъж надигне глава, централните банки ще усилят лихвените проценти, до момента в който ги избавят. Те бяха прави: навръх това сме очевидци в този момент.
Реклама
Изправени пред тежкия избор сред ограничение на инфлацията и избавяне на банките, уважаемите коментатори приканват централните банки да вършат и двете: да продължат да покачват лихвените проценти, като в същото време не престават с политиката на социализъм за банкерите след 2008 г ., която при равни други условия е единственият метод да спрете банките да падат като домино. Само тази тактика - стягане на паричната примка към врата на обществото, като по едно и също време с това обилно избавя банковата система - може по едно и също време да служи на ползите на кредиторите и банките. Това също е сигурен метод да осъдите множеството хора на излишно страдалчество (от предотвратими високи цени и безработица), до момента в който сеете семената на идващия банков пожар.
Освен това не сме ли знаели постоянно, че банките са основани да не бъдат безвредни и че дружно те съставляват система, която по конституция не е в положение да се преценява с разпоредбите на добре работещ пазар. Проблемът е, че до момента нямахме опция: банките бяха единственото средство за ориентиране на пари към хората (чрез каси, клонове, банкомати и т.н.). Това трансформира обществото в пленник на мрежа от частни банки, които монополизираха заплащанията, спестяванията и заема. Днес обаче технологиите ни дават прелестна опция.
Представете си, че централната банка даде на всекиго безвъзмезден цифров портфейл - на процедура безвъзмездна банкова сметка, носеща рента, еквивалентна на овърнайт лихвата на централната банка. Като се има поради, че сегашната банкова система действа като противообществен картел, централната банка може също по този начин да употребява основана на облак технология, с цел да даде безвъзмездни цифрови транзакции и предпазване на спестявания на всички, като нейните чисти доходи заплащат за съществени публични богатства. Освободени от принудата да държат парите си в частна банка и осъществяването на транзакции посредством нейната система да им " излиза през носа ", хората ще бъдат свободни да избират дали и по кое време да употребяват частни финансови институции, предлагащи ходатайство при риск сред спестители и кредитополучатели . Дори в такива случаи парите им ще продължат да се намират в цялостна сигурност в книгата на централната банка.
Днес технологиите ни дават прелестна опция на банковото статукво.
Криптобратството ще ме упрекна, че упорствам за централна банка вид Big Brother, която вижда и управлява всяка транзакция, която вършим. Като оставим настрани тяхното двуличие - това е същият екип, който изиска неотложно избавяне от централната банка на техните банкери от Силициевата котловина, коства си да споменем, че Министерството на финансите и други държавни органи към този момент имат достъп до всяка наша транзакция. Поверителността би могла да бъде предпазена по-добре, в случай че транзакциите се концентрират в счетоводната книга на централната банка под погледа на нещо като " жури за паричен контрол " , включващо случайно определени жители и специалисти, определени от необятен набор от специалности.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ