Този път не биха лекари. Уволниха ги през "Фейсбук"
Янина Здравкова е дълготраен публицист в областта на опазването на здравето и обществената политика.
В Русе, вместо да бият лекари, прибягнаха до различен изпитан способ - група от недоволни близки на пациенти на двама онколози от Комплексния онкологичен център в града се самоорганизира във " Facebook ", разказа детайлно унизителното държане на медиците и насрочи митинг против нечовешкото отношение, което се постанова да търпят тежко заболели и уплашени хора. Това е и другото неповторимо в тази история - пациенти излизат сами на митинг, без концепцията да е подшушната от други лекари, производители на медикаменти или строители на болница, и то с цел да желаят човешко отношение, а не скъпи лекарства, опазване на болница, разкриване на следващата инвазивна кардиология и така нататък Искат да бъде непокътнато достолепието на извънредно уязвими пациенти, сложени в рискова обстановка, без да имат искания към чисто здравното държание на лекарите. Тъй като " Нещата са зле, купи си ковчег ", " Ти още ли си жив ", " И като ти кажа каква е диагнозата, ще схванеш ли ", " Нали изкара 5 години, какво искаш още " са били постоянна част от репертоара на доктор Катерина Генова и доктор Людмил Станев, група, проведена от сина на умряла в края на 2019 година тяхна пациентка, възропта на глас против унизителното отношение към болните.
У нас се случва медици от всички специалности да са груби. Не по-рядко се случва и пациенти да се държат надалеч оттатък границите на здравия разсъдък и обикновеното образование. Но има и премного случаи, в които хора, които нито са пияни първосигналници, нито арогантни всичкоразбирачи, се сблъскват с непровокирана неучтивост - от лекари, сестри или санитари. А по обясними аргументи тъкмо в онкологията грубостта на медици е най-забележима и сложна за преглъщане - там пациентите са най-уязвимите и подвластни. Често се случва още на първия курс химиотерапия болните бързо да научат, че би трябвало да си мълчат, с цел да не ядосат личния състав. Бързо се научават да се опасяват,
да си траят и търпят и никога да не питат
каквото и да било значително. В името на оцеляването се трансформират в анонимни, безлики единици от стадо заболели. Разбира се, за пречупването изключително оказва помощ и естеството на заболяването и лекуването й, ужасът от диагнозата, безмилостните резултати на химиотерапията, болката и потребността от палиативни грижи при част от случаите. Точно тези пациенти имат най-голяма потребност от човешко отношение, емпатия и психическа поддръжка, по тази причина и неналичието им е толкоз крещяща.
За страдание, неповторимото в обстановката свърши дотук. Наранените близки бързо минаха от претенции за достолепие в закани за разпра. Управителят на онкодиспансера Камен Кожухаров накара двамата лекари да подадат оставки поради мощния публичен напън. Те го направиха, като обясниха, че началникът е бил заставен от кмета Пенчо Милков, който - изненада - не е от ГЕРБ, а от Българска социалистическа партия, само че също бързо се е повлиял от " публичния напън ". В резултат КОЦ-Русе, който е единствен освен в региона, само че поема раково болните и от Силистра и Разград, остава с 4-ма лекари, които ще имат грижата за 6000 пациенти на химиотерапия. Пациенти на отстранените лекари също бързо се проведоха в контрапротест в отбрана на медиците, защото - да не забравяме - възраженията не са против здравната им подготвеност, а в неспособността за демонстрация на човешко отношение.
Очевидно е, че казусът в онкодиспансера в Русе ще става само по-голям. Една от аргументите част от онколозите
да се държат безобразно с пациентите си е претовареността им.
Колкото повече пораства заболеваемостта от рак у нас, толкоз по-отчетлива е неналичието на предварителна защита, профилактика, проведена система за обикновен скрининг на онкологичните заболявания и въобще - на каквато и да било държавна политика. Няма към този момент даже раков указател и съответна база данни. Пациентите са повече, в късен етап, въпреки това преживяемостта е по-висока, с помощта на усъвършенстваните лечения. Това води до големи опашки даже в София, където има куп онкологични лечебни заведения (защото от химиотерапия се изкарват положителни приходи), а какво остава за Русе, където един диспансер поема 3 области, само че към този момент с двама лекари по-малко. Време и сила за любезности и пояснения няма.
Липсата на избор за болния и чувството за безотговорност са друга причина тъкмо тези експерти от време на време да си разрешават да се държат с пациентите си по този начин, както не се държат и с кучето си. Управителят на КОЦ-Русе изясни, че от дълго време знаел за грубото отношение на двамата си подопечни, в това число към сътрудници, само че тъй като - заради боязън и взаимозависимост - при него няма писмени тъжби, не е могъл да направи друго, с изключение на да отвърне с устни забележки към двамата. Чийто резултат явно е бил нулев. Факт е, че той е подвластен от личния състав си също толкоз, колкото са и пациентите, и не е в позиция да санкционира, не и до момента в който не се намеси кметът. Защото на сходно място и с сходна компетентност лекари могат да бъдат уплашени с едно само нещо, и то не е уволняване или някакво друго административно наказване. Вероятно още в деня на оставките си те са си намерили работа другаде, а диспансерът и пациентите му са тези, които остават без лекари. Затова и единствената глоба, която може да има образователен резултат, е
отнемането на права за упражняване на специалността.
По случая към този момент се сезира и етичната комисия на Българския лекарски съюз в Русе, а съсловната организация има пълномощия да лиши от права за упражняване за 3 месеца до една година при положение на неетично държание. Но го прави извънредно рядко и то единствено при нарушаване на етиката по отношение на други лекари. За нарушаване на неща от кодекса за професионална нравственос като " лекарят би трябвало да извърши всичко допустимо неизлечимо болните да прекарат остатъка от живота си без болки и премеждия, при съхранено достолепие ", ценене на правото на болния да бъде осведомен за положението си или несъобразяване с общите условия за вежливо отношение, наказания няма. Няма да има и този път.
И всичко ще си продължи по същия метод. Въпреки че в България има крещяща потребност от нормализиране на връзките сред лекари и пациенти, които са в положение на война. Вземането на главата на някой недодялан доктор благодарение на " Facebook " не просто не е решение, то е рисково за всички и единствено подхранва бойните дейности. Но до момента в който самото съсловие не реши, че също желае да работи в по-нормални условия, без напън от субективната навалица в обществените медии, и да предложи най-малко малко почитание на пациентите си, войната ще продължи да дава жертви и от двете страни.
Да, и двете страни са жертви на унищожената здравна система и уродливите им взаимоотношения са неин логически недостатък. Но това не може да бъде опрощение за отхвърли за запазване на обикновено достолепие - и за лекари, и за пациенти.
В Русе, вместо да бият лекари, прибягнаха до различен изпитан способ - група от недоволни близки на пациенти на двама онколози от Комплексния онкологичен център в града се самоорганизира във " Facebook ", разказа детайлно унизителното държане на медиците и насрочи митинг против нечовешкото отношение, което се постанова да търпят тежко заболели и уплашени хора. Това е и другото неповторимо в тази история - пациенти излизат сами на митинг, без концепцията да е подшушната от други лекари, производители на медикаменти или строители на болница, и то с цел да желаят човешко отношение, а не скъпи лекарства, опазване на болница, разкриване на следващата инвазивна кардиология и така нататък Искат да бъде непокътнато достолепието на извънредно уязвими пациенти, сложени в рискова обстановка, без да имат искания към чисто здравното държание на лекарите. Тъй като " Нещата са зле, купи си ковчег ", " Ти още ли си жив ", " И като ти кажа каква е диагнозата, ще схванеш ли ", " Нали изкара 5 години, какво искаш още " са били постоянна част от репертоара на доктор Катерина Генова и доктор Людмил Станев, група, проведена от сина на умряла в края на 2019 година тяхна пациентка, възропта на глас против унизителното отношение към болните.
У нас се случва медици от всички специалности да са груби. Не по-рядко се случва и пациенти да се държат надалеч оттатък границите на здравия разсъдък и обикновеното образование. Но има и премного случаи, в които хора, които нито са пияни първосигналници, нито арогантни всичкоразбирачи, се сблъскват с непровокирана неучтивост - от лекари, сестри или санитари. А по обясними аргументи тъкмо в онкологията грубостта на медици е най-забележима и сложна за преглъщане - там пациентите са най-уязвимите и подвластни. Често се случва още на първия курс химиотерапия болните бързо да научат, че би трябвало да си мълчат, с цел да не ядосат личния състав. Бързо се научават да се опасяват,
да си траят и търпят и никога да не питат
каквото и да било значително. В името на оцеляването се трансформират в анонимни, безлики единици от стадо заболели. Разбира се, за пречупването изключително оказва помощ и естеството на заболяването и лекуването й, ужасът от диагнозата, безмилостните резултати на химиотерапията, болката и потребността от палиативни грижи при част от случаите. Точно тези пациенти имат най-голяма потребност от човешко отношение, емпатия и психическа поддръжка, по тази причина и неналичието им е толкоз крещяща.
За страдание, неповторимото в обстановката свърши дотук. Наранените близки бързо минаха от претенции за достолепие в закани за разпра. Управителят на онкодиспансера Камен Кожухаров накара двамата лекари да подадат оставки поради мощния публичен напън. Те го направиха, като обясниха, че началникът е бил заставен от кмета Пенчо Милков, който - изненада - не е от ГЕРБ, а от Българска социалистическа партия, само че също бързо се е повлиял от " публичния напън ". В резултат КОЦ-Русе, който е единствен освен в региона, само че поема раково болните и от Силистра и Разград, остава с 4-ма лекари, които ще имат грижата за 6000 пациенти на химиотерапия. Пациенти на отстранените лекари също бързо се проведоха в контрапротест в отбрана на медиците, защото - да не забравяме - възраженията не са против здравната им подготвеност, а в неспособността за демонстрация на човешко отношение.
Очевидно е, че казусът в онкодиспансера в Русе ще става само по-голям. Една от аргументите част от онколозите
да се държат безобразно с пациентите си е претовареността им.
Колкото повече пораства заболеваемостта от рак у нас, толкоз по-отчетлива е неналичието на предварителна защита, профилактика, проведена система за обикновен скрининг на онкологичните заболявания и въобще - на каквато и да било държавна политика. Няма към този момент даже раков указател и съответна база данни. Пациентите са повече, в късен етап, въпреки това преживяемостта е по-висока, с помощта на усъвършенстваните лечения. Това води до големи опашки даже в София, където има куп онкологични лечебни заведения (защото от химиотерапия се изкарват положителни приходи), а какво остава за Русе, където един диспансер поема 3 области, само че към този момент с двама лекари по-малко. Време и сила за любезности и пояснения няма.
Липсата на избор за болния и чувството за безотговорност са друга причина тъкмо тези експерти от време на време да си разрешават да се държат с пациентите си по този начин, както не се държат и с кучето си. Управителят на КОЦ-Русе изясни, че от дълго време знаел за грубото отношение на двамата си подопечни, в това число към сътрудници, само че тъй като - заради боязън и взаимозависимост - при него няма писмени тъжби, не е могъл да направи друго, с изключение на да отвърне с устни забележки към двамата. Чийто резултат явно е бил нулев. Факт е, че той е подвластен от личния състав си също толкоз, колкото са и пациентите, и не е в позиция да санкционира, не и до момента в който не се намеси кметът. Защото на сходно място и с сходна компетентност лекари могат да бъдат уплашени с едно само нещо, и то не е уволняване или някакво друго административно наказване. Вероятно още в деня на оставките си те са си намерили работа другаде, а диспансерът и пациентите му са тези, които остават без лекари. Затова и единствената глоба, която може да има образователен резултат, е
отнемането на права за упражняване на специалността.
По случая към този момент се сезира и етичната комисия на Българския лекарски съюз в Русе, а съсловната организация има пълномощия да лиши от права за упражняване за 3 месеца до една година при положение на неетично държание. Но го прави извънредно рядко и то единствено при нарушаване на етиката по отношение на други лекари. За нарушаване на неща от кодекса за професионална нравственос като " лекарят би трябвало да извърши всичко допустимо неизлечимо болните да прекарат остатъка от живота си без болки и премеждия, при съхранено достолепие ", ценене на правото на болния да бъде осведомен за положението си или несъобразяване с общите условия за вежливо отношение, наказания няма. Няма да има и този път.
И всичко ще си продължи по същия метод. Въпреки че в България има крещяща потребност от нормализиране на връзките сред лекари и пациенти, които са в положение на война. Вземането на главата на някой недодялан доктор благодарение на " Facebook " не просто не е решение, то е рисково за всички и единствено подхранва бойните дейности. Но до момента в който самото съсловие не реши, че също желае да работи в по-нормални условия, без напън от субективната навалица в обществените медии, и да предложи най-малко малко почитание на пациентите си, войната ще продължи да дава жертви и от двете страни.
Да, и двете страни са жертви на унищожената здравна система и уродливите им взаимоотношения са неин логически недостатък. Но това не може да бъде опрощение за отхвърли за запазване на обикновено достолепие - и за лекари, и за пациенти.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ