В тихата и спокойна степ на Казахстан под повърхността витае тъмно и зловещо наследство. В продължение на четири десетилетия между 1949 г. и 1989 г. 456 ядрени бомби са детонирани от Съветския съюз на полигона Семипалатинск в Северен Казахстан.
Докато ехото от ядрените експлозии отдавна е избледняло, белезите от ядрените опити са дълбоки. Повече от 1,5 милиона души в Казахстан са били изложени на токсичните утайки от тези тестове. Безброй животи бяха необратимо променени и околната среда беше завинаги белязана. Аз съм живо свидетелство за ужасите на ядрените опити, тъй като съм роден без ръце поради въздействието на ядрената радиация.
Изминаха десетилетия, откакто Семипалатинската тестова площадка беше използвана като платформа за ядрени експерименти, но заплахата за света от ядрени оръжия остава твърде реална. Глобалната конфронтация между големите сили повиши възможността ядрени оръжия да бъдат използвани, дори и случайно. Призракът на взаимно осигурено унищожение се извисява, което ни напомня, че границата между мира и катастрофалния конфликт е тънка като хартия. Това е линия, която вече не можем да си позволим да стъпваме.
Последните дипломатически усилия и споразумения, насочени към спиране на ядрените опити и разпространението на оръжия, показаха обещание, но те са само стъпки в по-дълго пътуване. Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT), който се стреми да забрани всички ядрени експлозии, е ключов инструмент в това начинание. И все пак, въпреки приемането му от огромно мнозинство нации, той очаква ратификация от някои ключови държави, което възпрепятства пълното му прилагане.
Правителствата и лидерите трябва да признаят, че преследването на сигурност чрез притежаването на ядрени оръжия е заблуда. Някога Казахстан имаше четвъртия по големина ядрен арсенал в света. Но моята страна доброволно се отказа от тези оръжия, след като получи независимост от Съветския съюз през 1991 г. Въпреки че беше млада суверенна нация, липсата на ядрени оръжия не застраши нашата сигурност и стабилно развитие. Точно обратното. Чрез своята многовекторна външна политика Казахстан е развил добри отношения с всички свои съседи и извън тях.
Казахстанският случай е доказателство, че истинска сигурност може да бъде постигната чрез пълно премахване на ядрените оръжия.
Пътят ни напред е ясен. Трябва да се застъпваме за всеобщата ратификация на CTBT, без да оставяме място за двусмислие по отношение на края на ядрените опити. Това ще изисква не само политическа воля, но и колективен ангажимент за осигуряване на по-безопасен свят за бъдещите поколения. Стремежът към разоръжаване трябва да бъде споделено усилие, което надхвърля граници, идеологии и различия. Всички държави с ядрено въоръжение трябва да демонстрират своя ангажимент за разоръжаване чрез значително намаляване на арсеналите си.
Ядреното разоръжаване не е далечна мечта; това е осезаема цел в рамките на нашия обсег. Успехът на инициативи като Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (ICAN), която доведе до приемането на Договора за забрана на ядрените оръжия (TPNW), демонстрира силата на глобалното единство. Броят на ядрените оръжия е намалял от около 65 000 в средата на 80-те години на миналия век до около 12 500 днес, благодарение на забележителния Договор за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО).
Въпреки това не можем да спрем до тук. Тъй като светът отбелязва Международния ден срещу ядрените опити на 29 август, който ООН обяви през 2009 г., за да отбележи затварянето на полигона Семипалатинск през 1991 г., ние трябва да прегърнем глобалното разоръжаване. Това е морален императив, дълг към бъдещите поколения и отговорност, която не можем да избягаме. Ресурсите, изразходвани в момента за поддържане и модернизиране на ядрени арсенали, могат да бъдат насочени към изкореняване на бедността, справяне с изменението на климата и напредък в образованието и здравеопазването.
Образованието е мощен инструмент в борбата за разоръжаване. Чрез повишаване на осведомеността за опустошителните последици от ядрените оръжия и тестовете, можем да вдъхновим колективни действия и обществено търсене на промяна. Ето защо посветих живота си на призоваването на света да се отърве от разрушителната заплаха на ядрените оръжия.
Казахстан се надява да постигне свят без ядрени оръжия до 2045 г., стогодишнината от основаването на ООН. Имаме малко повече от две десетилетия, за да превърнем това в реалност, но усилията трябва да се ускорят сега.
Пътят към ядрено разоръжаване не е лесен, но е пътуване, което си струва да поемете. Дължим го на себе си, на децата си и на неродените поколения. Нека не ни запомнят като поколението, което не се вслуша в призива на разума и състраданието. Вместо това трябва да бъдем запомнени като поколението, което имаше смелостта да се изправи и да каже: „Не повече“. Нека бъдем тези, които ще превърнат ядрените оръжия в реликва от миналото, завинаги прокудени от нашия свят.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
