Седмицата: Сглобката“ метна жълтите павета в градинките
Я! Уж все ги оправят тия жълти павета, а баш на прага на локалните избори се оказаха извадени и метнати по градинките дето ги има в София. Хвърчат дори и към градинки дето въобще ги няма – тия в обещанията, че ще ги има, на претендентите за столичната власт. Никой да не свири „ общ брой “ обаче, та да хуква да събира от скъпите сякаш безпризорни паралелепипеди, с цел да си ги реди я в двора, а в хола на панелката. Че ще е жалко за разкарването! Туй, че са намятани из тревните площи е… просто партийна бутафория – политическа метафора по този начин да се каже.
Ето по какъв начин се получи това жълтопаветно преносно значение през миналата седмица – тая предпоследната преди сегашната изборна седмица. Яко се задебатиха в нея претендентите за кмет на София. И о, знамение! Не се шамарят партийно-идеологически, дори не и политически, а си мерят градинките – и тревните, и детските. Строят ги „ кой по-по-най “ като кули от пясък – пък ще никне ли трева, ще цъфнат ли цветя и фиданки в тях и ще им „ върже “ ли на „ некласираните “ дечица място в детска градина, това ще е по-по-най-нататък.
Важното е в този момент дебатът да е за прегазени градинки, за размазани тротоари и за надупчени улици. Понеже това другото политпартийно увехна: аха-аха цъфна, но не (им) върза. Жълтопаветната политика се спаружи, както се споделя като припикано мушкато. По-конкретно: тия дето желаеха с „ Продължаваме промяната “ да поприпикаят малко, само че вечно ГЕРБера се оказаха намушкатени дружно – в едната им обща „ Сглобка “.
Спомняте си по какъв начин стартира това с „ мушкането “ на водача на ГЕРБ Бойко Борисов – че и министър председател, дори и кметски преподавател на учителката-кметица на София няколко мандата Йорданка Фандъкова. Започна точно още на предходните локални избори през 2019 година – да се нанесе удар по ръководството на Борисов като за начало в София – „ след това и в други градове “. Тогава „ статуквото “ беше Фандъкова, а внезапно „ смяната “ се оказа Мая Манолова, тъй като „ Кирчо и Асенчо ги нямаше дори “. Та те двете стигнаха балотажа и по този начин изведнъж дясно-сини и ляво-червени се подредиха още тогава от едната страна на барикадата от жълти павета против ГЕРБ. Щото на втория тур електоратът на Демократична България взе че гласоподава за Мая, а тоя на Българска социалистическа партия даде избор за районни кметове на Демократична България.
Точно по този начин, тъй като тогава борбата се представяше като доста значима „ държавно-политически “, а не като конкуренция кой ще ръководи София. Като „ интимната “ концепция беше да се нанесе тоз удар против властта на Бойко Борисов – пробив да му създадат в столицата. После към този момент в действителност стана напълно интимно. Президентът Румен Радев оглави с юмрука си набиването на крайник по жълтите павета, поинтимничи малко с новоизлюпените чак от Харвард Кирил Петков и Асен Василев като си ги направи по работа министри. Те взеха решение, че нямат друга по-интимна работа от тая да ръководят цялата страна. И настана най-голямото изборно интимничене в политисторията ни: пет пъти един след различен ни пращаха на избори за има-няма три години. А президентът Радев си стана напълно непосредствен на процедура с премиера – със себе си, толкоз непосредствен, че и до през днешния ден го мъчи тая разлъка (засега) със служебната изпълнителна власт.
Сега разделянето за тия локални избори идната неделя на 29 октомври не е като на ония. Разделението „ статукво – смяна “ завърши т.г. през юни. Когато протестиращите преди по жълтите павета и тези против които бяха митингите, дето сякаш трябваше да избягат да се скрият в градинските шубраци на историята, се „ сглобиха “ дружно.
Ей по тази причина в този момент измъкнатият от фамилната му Държавна сигурност история Васил Терзиев и изваденият от тв приемника Антон Хекимян като претенденти на ПП-ДБ и на ГЕРБ-СДС за кмет на София дебатират за градинки и тротоари. Не си палят задниците един на различен с политически заряд, щото „ на централно равнище “ те са дружно. „ Сглобката “ ги е излъчила по настрана, само че в зедност. Няма по какъв начин да се пънат политически по жълтите павета, могат единствено да ги мятат та да ги заровят в градинките.
Да не си намерения обаче някой, че с тия толкоз „ интимно съединени “ (не) политически кандидатури току виж се оправят и градинките, и тротоарите в столицата. Иначе казано кметската власт вземе че си свърши прагматичната, практическата работа. Нищо сходно! Знайно е, по закон е знайно, че всеки кмет е изпълнителят, а решенията какво и по какъв начин да извършва са на общинският съвет – на така наречен дребен парламент на всяка община, дори и на Столичната (голяма) община. Е там нещата ще са си напълно партийно-политически като в огромния парламент, ще си маршируват по жълтите павета право през пръсти – през градинките. По напълно интимно простата причина, че никой няма да се уреди с такова болшинство в Столичния общински съвет (балотаж, избор единствено от двете челни партии на първия тур като при кандидат-кметовете – няма). И отново ще се опре до сглобка – напълно евентуално сред същите сглобяеми детайли като на централно равнище. Или до всякакви, до всевъзможни сглобки без значение кой е кметът и какъв брой градинки ви е заречен.
Ето по какъв начин се получи това жълтопаветно преносно значение през миналата седмица – тая предпоследната преди сегашната изборна седмица. Яко се задебатиха в нея претендентите за кмет на София. И о, знамение! Не се шамарят партийно-идеологически, дори не и политически, а си мерят градинките – и тревните, и детските. Строят ги „ кой по-по-най “ като кули от пясък – пък ще никне ли трева, ще цъфнат ли цветя и фиданки в тях и ще им „ върже “ ли на „ некласираните “ дечица място в детска градина, това ще е по-по-най-нататък.
Важното е в този момент дебатът да е за прегазени градинки, за размазани тротоари и за надупчени улици. Понеже това другото политпартийно увехна: аха-аха цъфна, но не (им) върза. Жълтопаветната политика се спаружи, както се споделя като припикано мушкато. По-конкретно: тия дето желаеха с „ Продължаваме промяната “ да поприпикаят малко, само че вечно ГЕРБера се оказаха намушкатени дружно – в едната им обща „ Сглобка “.
Спомняте си по какъв начин стартира това с „ мушкането “ на водача на ГЕРБ Бойко Борисов – че и министър председател, дори и кметски преподавател на учителката-кметица на София няколко мандата Йорданка Фандъкова. Започна точно още на предходните локални избори през 2019 година – да се нанесе удар по ръководството на Борисов като за начало в София – „ след това и в други градове “. Тогава „ статуквото “ беше Фандъкова, а внезапно „ смяната “ се оказа Мая Манолова, тъй като „ Кирчо и Асенчо ги нямаше дори “. Та те двете стигнаха балотажа и по този начин изведнъж дясно-сини и ляво-червени се подредиха още тогава от едната страна на барикадата от жълти павета против ГЕРБ. Щото на втория тур електоратът на Демократична България взе че гласоподава за Мая, а тоя на Българска социалистическа партия даде избор за районни кметове на Демократична България.
Точно по този начин, тъй като тогава борбата се представяше като доста значима „ държавно-политически “, а не като конкуренция кой ще ръководи София. Като „ интимната “ концепция беше да се нанесе тоз удар против властта на Бойко Борисов – пробив да му създадат в столицата. После към този момент в действителност стана напълно интимно. Президентът Румен Радев оглави с юмрука си набиването на крайник по жълтите павета, поинтимничи малко с новоизлюпените чак от Харвард Кирил Петков и Асен Василев като си ги направи по работа министри. Те взеха решение, че нямат друга по-интимна работа от тая да ръководят цялата страна. И настана най-голямото изборно интимничене в политисторията ни: пет пъти един след различен ни пращаха на избори за има-няма три години. А президентът Радев си стана напълно непосредствен на процедура с премиера – със себе си, толкоз непосредствен, че и до през днешния ден го мъчи тая разлъка (засега) със служебната изпълнителна власт.
Сега разделянето за тия локални избори идната неделя на 29 октомври не е като на ония. Разделението „ статукво – смяна “ завърши т.г. през юни. Когато протестиращите преди по жълтите павета и тези против които бяха митингите, дето сякаш трябваше да избягат да се скрият в градинските шубраци на историята, се „ сглобиха “ дружно.
Ей по тази причина в този момент измъкнатият от фамилната му Държавна сигурност история Васил Терзиев и изваденият от тв приемника Антон Хекимян като претенденти на ПП-ДБ и на ГЕРБ-СДС за кмет на София дебатират за градинки и тротоари. Не си палят задниците един на различен с политически заряд, щото „ на централно равнище “ те са дружно. „ Сглобката “ ги е излъчила по настрана, само че в зедност. Няма по какъв начин да се пънат политически по жълтите павета, могат единствено да ги мятат та да ги заровят в градинките.
Да не си намерения обаче някой, че с тия толкоз „ интимно съединени “ (не) политически кандидатури току виж се оправят и градинките, и тротоарите в столицата. Иначе казано кметската власт вземе че си свърши прагматичната, практическата работа. Нищо сходно! Знайно е, по закон е знайно, че всеки кмет е изпълнителят, а решенията какво и по какъв начин да извършва са на общинският съвет – на така наречен дребен парламент на всяка община, дори и на Столичната (голяма) община. Е там нещата ще са си напълно партийно-политически като в огромния парламент, ще си маршируват по жълтите павета право през пръсти – през градинките. По напълно интимно простата причина, че никой няма да се уреди с такова болшинство в Столичния общински съвет (балотаж, избор единствено от двете челни партии на първия тур като при кандидат-кметовете – няма). И отново ще се опре до сглобка – напълно евентуално сред същите сглобяеми детайли като на централно равнище. Или до всякакви, до всевъзможни сглобки без значение кой е кметът и какъв брой градинки ви е заречен.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ