ВЗлатния век на пиратството, пиратите прегърнали ритуалната афера с тютюна

ВЗлатния век на пиратството, пиратите прегърнали ритуалната спекулация с тютюна и фамозните си купи за пунш, цялостни с ром. На фона на заплахите и монотонността на живота през XVII-ти век, тютюнът се трансформирал във значимо допълнение към всекидневието на пиратите. Въпреки порицанието на църквата, пиратите се наслаждавали на успокояващите свойства на тютюна, смятайки го за на ниска цена и добре пристигнало бягство.

Морските капитани раздавали тютюн за повишение на морала на екипажа - по-безопасната опция на несъразмерното пиянство. Пиратите, характеризиращи се със слънчеви изгаряния, ненаситно пиянство и пушене, трансформирали корабите си в ароматни убежища на приключенията. От бели глинени лули, импортирани от Европа, до спонтанни творения, употребяващи кокосови черупки или щипки на раци, любовта на пиратите към тютюна се проявявала под най-различни форми.



Задигнатият тютюн имал неповторима роля в пиратската стопанска система. Той бил неотложно разделян сред екипажа за незабавна консумация. Това взаимоотношение сред пиратството и търговията с тютюн оформило социално-икономическия пейзаж. Пиратите се сблъскали с разнообразни типове тютюн - от пури, откраднати от испанците, до ритуално пушене със съдружници като Куна от Дариен.

Докато мощните опиати били нищожни, алкохолът преобладавал като главен стимулант. Въпросът за използването на марихуана измежду пиратите остава неосезаем, защото терминът " трева " се отнасял за тютюна в онази ера. В мъглявия свят на пиратските митове тютюнът се явява като непрекъснат сателит, комплицирано вплетен в ритуалите, стопанските системи и всекидневието на тези морски мошеници.

По темата