Вярвате или не, американците обичат да говорят за невидимост. Ето

Вярвате или не, американците обичат да приказват за непрозрачност. Ето за какво през днешния ден светът следи технологията Stealth, други устройства за манипулиране на радари и системи за следене, а какво да приказваме даже за опитите да се вършат маскировки, с които всеки боец в действителност да изчезва от погледа на врата. Без подозрение един от най-забавните опити, който апропо може би в никакъв случай не се е случвал, е опитът „ Филаделфия “. Историята ни връща през далечната 1943 година, когато е разумно, че всяка една нация се пробва да сътвори съвършената технология за победа на общия зложелател – Германия. Според легендата, пристанището за бойни кораби там е съумяло да пусне нов разрушител USS Eldridge, който разполага с няколко забавни устройства. Повечето са секретни, само че е ясно, че един от всички дава отговор за невидимостта на кораба.

Тук не приказваме за криенето на радарите, а за цялостна непрозрачност даже за човешкото око. С слагането им и подготовката на екипа, почнали и по този начин наречените систематични проби. И по този начин в един прекрасен и хубав летен ден, пред очите на армията и инженерите, след включването на системата, зелено-синя светлина почнала да сияе от кораба. И тъкмо пред погледа на всички, корабът липсващ. Хората от фабриката признавали, че са виждали бойния транспортен съд и малко по-късно липсващ доста бързо. Часове по-късно се появил на пристанището във Вирджиния от нищото. Екипажът съобщил, че изпитва гадене, душевен дискомфорт и даже следи от изгаряне. Други споделят, че металните структури ги привличали като магнит, някои са падали по земята, други се опитвали да се държат за стените, само че скоро и те изчезнали.

Откриват се моряци, които даже декларират, че са били разградени, с цел да се материализират още веднъж. Историята звучи извънредно впечатляващо, само че има един доста необикновен проблем – най-вероятно в никакъв случай не се е случило. Да стартираме през цялото време, тъй като както знаем, множеството американски поданици обичат градските митове – въпреки всичко една цяла промишленост се гради на тях, с цел да открием, че тъкмо тази история продължава да се споделя и до през днешния ден. Единствените хора, които имат някакви косвени доказателства или най-малко настояват, че ги имат, са хора като Морис К. Джесъп – астроном, профилиран в придвижванията на НЛО. Именно той получава писмо от някой си Карлос Аленде, като същият твърди, че е виждал секретния опит в пристанището. Карлос е безапелационен, че е бил на борда на кораба през 1943 година и при активирането на системата, бойният транспортен съд е станал незабележим.

Освен това морякът декларира, че това е доказателство на Единната доктрина на полето, която Айнщайн се пробва да създаде, с цел да потвърди, че всички детайли и процеси се случват в едно цяло междинно поле. Освен това господин Аланде се познавал с Айнщайн и доста добре знаел какво тъкмо е следил. През идващите месеци Морис прекарва много време в проучване на самия развой, както и в опит да открие Карлос, с цел да получи повече информация. След като подателят в никакъв случай не е открит, а в това време доказателствата не престават да са нулеви, астрономът отписал тази доктрина като безспорна нелепост. Най-вероятно с това всичко трябваше да завърши, изключително откакто войната свършва, спечелилите са известни и въоръжаването е ориентирано в една друга посока.

През 1957 година астрономът е потърсен от офиса за морски проучвания с една доста странна молба – споделят му, че би трябвало да получат копие на неговата книга „ Случаят с летящото НЛО “, където се разказват дизайните и движеният на такива обекти, само че откривателите желаят да схванат по какъв начин тъкмо летят тези обекти. Освен с книгата, откривателите разполагали и с три разнообразни типа извънземен ръкопис, който съгласно самия създател демонстрира някакви забавни физични закони, които дават детайлна информация за повдигането на странни и не толкоз аеродинамични обекти. Астрономът е командирован, с цел да изследва написаното, което съгласно учените даже не може да се счита за английски  език. Морис гледал с интерес и най-после декларирал, че най-вероятно това е работа на Аланде. Разбира се, с изключение на извънземния текст има и британски, в който се приказва за книгата на астронома, както и за прословутия опит „ Филаделфия “. Не е ясно за какво откривателите пускат ново копие на книгата, като прибавят даже писмата, които участват.

Издадени са тъкмо 127 копия и доста скоро читателите още веднъж се срещат с прословутия опит. Тя стартира своя втори живот. Идва и по-важният въпрос: допустимо ли е в действителност да е основана технология, която да направи един обект безусловно незабележим? Колкото и да се желае на мнозина, сходни хрумвания и явления към момента не могат да бъдат реализирани. От една страна нито един физик не можел да каже, че това е действителност, до момента в който доста от читателите назовават това опит за събиране на средства и печелене от авторско право. Истината е, че най-после другите държавни организации демонстрират, че сходен опит в никакъв случай не се е случвал и единственият документ, който приказва за събитието, са изпратените данни, които най-вероятно са написани от самия Карлос.

Това обаче не значи, че гладните хора за сензации и пари, няма да се възползват от тази версия. Все отново тогава интернет още не е съществувал и множеството можели да напишат някоя вълнуваща книга, с цел да покачат облагите си. Мнозина „ някогашни членове “ на флотата ще заявят, че са виждали по какъв начин няколко кораба са изчезвали и се телепортирали на други точки, освен това в границите на секунди. Добавя се малко фикция за връзката с извънземни, както и намесата на паранормални резултати и въздействие, като всичко това предизвиква много съществени главоболия. И на всичко това имаме единствено един очевидец – Карлос, който продължавал по един или различен метод да праща писма до вестниците и да декларират, че пободен опит се е случвал.

Един инцидентен човек няма да завоюва вниманието, до момента в който не се появява втори очевидец, този път през 1988 година – мъж на име Ал Белик. Само четири години преди този момент Холивуд заплащат пари за историята и пускат филм по тематиката, като включват всички налични опити. Ал не спирал да твърди, че е бил на кораба, липсващ е дружно с него, само че по-късно държавното управление промило мозъка му, с цел да може да не помни какво в действителност се е случвало. Едва откакто забелязал кино лентата и съумял да си спомни какво в действителност се е случило. При съществуването на двама души, самата концепция продължава да се счита за доста неуместна, а и в статистиката, за случайност се брои повтаряне на едно деяние до два пъти.

Разбира се, има и малко рационални хора, които биха могли да обяснят какво в действителност се случва. Ето за какво на напред във времето излиза и Едуард Дудгън – мъж, който работи като електротехник във флота и се намира точно във Филаделфия през 1943 година, когато се пуска корабът. Според него, генераторите в действителност са сложени с тази цел – цялостна непрозрачност. Впрочем втори подобен е подложен на кораба USS Engstrom. Има единствено една детайлност, терминът незабележим не е тъкмо характерен за непрозрачност с човешко око, а за непрозрачност срещи магнитните торпеда – такива са употребявани от немските подводници.

Идеята е, че самите генератори би трябвало да отблъскват торпедата и самата технология би трябвало да влиза повече в бранша на дегизировката, а не на невидимата технология. Получаваме и пояснение за въпросното зарево, което постоянно се следи над корабите в Норфолк, Вирджиния. Ефектът се назовава „ Огънят на Свети Елмо “ и на практика е феномен, който е привързан малко и със светкавиците. Що се отнася до изгубването на кораба, множеството специалисти се забавляват доста,  тъй като пристанищата във Вирджиния и Филаделфия имат някои затворени канали, които не са налични за комерсиалните плавателни съдове и редуцират плаването от 2 дни до едвам 6 часа.

И несъмнено, това би било изцяло задоволително за рационалния човек, само че дано не забравяме, че конспираторите въобще не са такива, те въпреки всичко желаят да имат вяра в нови и най-различни мечти, които да засилят недоверието им. Липсват всевъзможни публични документи за производството или опитите да се създава такава технология. Скоро самият „ незабележим “ транспортен съд е продаден на Гърция и прекръстен като HS Leon, като взе участие в разнообразни учения по време на Студената война. През 90-те години е нарязан на част и продаден. Ако разполагаше с такава технология, най-вероятно нямаше да има такава орис, само че всеки може да измисли своята лична версия, явно американците просто имат доста по-свободно време.

Снимки: Wikipedia