Вторият по големина манастир в България – ставропигиалният Бачковски манастир

Вторият по величина манастир в България – ставропигиалният Бачковски манастир „ Успение Богородично “ се намира покрай село Бачково, община Асеновград, област Пловдив.

Ако би трябвало да навлезем в детайлности за местонахождението на манастира е нужно да споменем, че е ситуиран в долината на Чепеларската река (още наричана река Чая), на към 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е постоянно посещавана дестинация от туристите – това е напълно разбираемо освен поради вълнуващата му история и размери, само че и поради хубостта на ограждащите го родопски  хълмове.

Основател на манастирът е Григорий Бакуриани. Великият доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и брат му Абазий, почнал построяването му през 1083 година Манастирският правилник (типик), който Григорий наредил да бъде формиран се е запазил в преписи на гръцки и грузински език. Неговата позиция била напълно ясно изявена –  светските и църковни управляващи, в това число митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямали право да се намесват в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея бил закрит за монаси-гърци (глава 24).

Отначало Бачково бил център на грузинското монашество, само че към края на XI в. там била основана книжовна школа, позната от изворите като Петрицонска. Това нейно име пристигнало от името на прилежащата цитадела Петрич. Благодарение на преводаческите умения на манастирските книжовници, средновековна Грузия можела да комуникира с Византия. Един от тях е грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050-1130 г.), който бил ученик на Йоан Итал. От същият интервал са непокътнати две значими постройки – костницата и църквата „ Св. Архангели “.

През 1344 година, разгара на съществуващият спор сред Анна Савойска и Йоан Кантакузин, принудил императрицата да отстъпи Станимашка област на Иван-Александър в подмяна на неговата помощ в битката срещу Йоан Кантакузин. Цели двадесет години обителта се употребила от протекцията на българския цар. До завладяването на Пловдив, Станимака и други родопски замъци Бачково бил в рамките на търновската страна до 1364 година

Предполагам сте чували за патриарх Евтимий. Когато през 1393г. Търново паднал под османска власт, патриархът бил пропъден „ в Стенимах “. Историците допускат, че това е  Бачковският манастир. Там патриархът и неговият възпитаник Андрей-Андроник траяли да създават книжовната си активност до гибелта на Евтимий към 1404 г.  По-късно в същия манастир –  „ Станимашкия “ или в случай че догатките са правилни Бачковския манастир се отдръпнал вселенският патриарх Симеон.

Бачковският манастир, общ аспект. Снимка: Уикипедия

В непокътнати османски документи от XVI в. се загатва Бачковския манастир. Приписка във втория Ловчански алманах загатва, че църквата на манастира „ паднала до основи от времето на владичеството на нечестивите “. В края на XVI в., по времето на патриарх Йеремия II, братството насочва молба към Високата врата, в която търси разрешение за подновяването на порутения манастирски храм. По времето на игумена Партений са издигнати новата черква „ Успение Богородично “ (1604) и трапезарията (1623).

Ставропигиалните права на Бачковският манастир са признати с грамота от 15 февруари 1628 г.  от патриарх Кирил I Лукарис, която удостоверява приетите по-рано права от неговите прародители Дионисий, Йоасаф, Митрофан, Йеремия и Неофит. През 1801 година се случва нещо забавно – йеромонах Макарий е одобрен за свещеник „ според открития от дълго време остарял бит “ не от цариградския патриарх, а от пловдивския митрополит.

Около 1869 година в манастира е намерено учебно заведение, където децата от близките селища да могат да учат гръцки език.

Ето няколко забавни обстоятелството за манастира:

Датата 8.12.1894 година остава в българската история като денят, в който обителта минава под ведомството на Българската екзархия по избор на монасите. Риломанастирските иеромонаси Харалампий, Дионисий, Иоасаф и духовник Серафим са изпратени там, с цел да основат българско приятелство.

През нощта на 10 декември 1947 година пожар унищожил богатата семинарска библиотека.

Някои учени считат, че откритият през 1905 година гроб под черквата „ Св. Архангели “ е на Евтимий Търновски, други категорично  отхвърлят тази доктрина. Останките на българският екзарх Стефан и патриарх Кирил почиват в западната част на основния манастирски храм „ Успение Богородично “ в Бачково по тяхна молба.

Нека ви опиша малко и за архитектурното систематизиране. Манастирските сгради образуват два правоъгълни двора – северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). Пожарите през 1912 и 1947 година, на два пъти унищожават елементи от жилищните здания на манастира. Виждащата се през днешния ден източна страна на северния двор е издигната през 1928-29 година, а  западната – през 1949-55 година, до момента в който северната е издигната през 1964 година По план на архитектите Никола Мушанов и Зл. Кирова през 80-те години на предишния век са възобновени манастирските крила в южния двор. По-късно вътрешността им е завършена по планове на арх. Д. Дамянов и арх. Хр. Ганчев. През 2009 измежду северния двор е направено шадраванче. Комплексът включва главната черква, както и по-малките храмове „ Св. Архангели “ и „ Св. Никола “ дружно с килийната черква „ Все светии “.

Главната манастирска черква е издигната през 1604 година върху основите на остарялата Бакурианова черква. Тя е по пример на светогорскитетриконхални храмове. Нещо характерно за нея е иконостасът, който е един най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи.

Двуетажната черква „ Св. Архангели “ – името приказва единствено по себе си – е построена в чест на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил. Разположена е западно от основния храм, долепена до него. Според преданията тя била издигната от император Алексий I Комнин преди XIII век и по-късно актуализирана от цар Иван-Александър. През 1841 година Захари Зограф изписва аркирания свод-проход под църквата с илюстрации на евангелските притчи и с портрет на Алексий I Комнин.

Църквата „ Св. Никола “  е строена от 1834 до към 1837 година при игуменството на йеромонах Ананий. В нея се намират спиращи дъха фрески от 1840 година, дело на фамозния Захари Зограф. Също по този начин той изписва вътрешността и открития притвор на храма. Изображението на Страшния съд включва лицата на някои от тогавашните пловдивски богаташи показани като грешници. Когато стенописите били приключени, посетилият Бачково Никола Тонджоров оповестява в писмо от 20 април 1843 година до Неофит Рилски за видените там „ зографии Захариеви, на които се сърдят филибелии, за какво е неколцина изобразил у безконечна мука, сос такия облекла, каквито носят и мъжете и жените… “.

Старата столова, намираща се на приземния етаж в южното крило на манастира, през днешния ден не се употребява, само че въпреки всичко е редно да се спомене. Tя съставлява правоъгълно по проект помещение с полуцилиндричен свод и апсида на западната стена, където е стоял игуменът.

Според липсващ през днешния ден надпис остарялата манастирска столова била издигната в 1623 година и покрита със стенна живопис през 1643 година Стенописите са толкоз неповторими, че постоянно биват съпоставяни с най-хубавите светогорски мостри, по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра „ Св. Атанасий “.

Двуетажната гробищна черква е ситуирана на към 300 метра на изток от главните сгради на манастира.

На долния етаж е завършено костохранилище (гробница), а в горния – храм.

В притвора на костницата се намира стенописен портрет на цар Иван Александър застанал в присъща за император поза. В дясната си ръка той държи увенчан с кръст жезъл, а в лявата, която е присвил към гърдите си – свитък.

Бачковската икона на Света Богородица е може би най-голямата реликва на Бачковския манастир, която се пази на особено място в съборния манастирски храм. Заради чудотворното си въздействие е предмет на поклонение от непрекъснат поток от вярващи. На иконата се виждат лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в символ на респект с два сребърни обкова.

Днес към манастирът е построен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и мостри на църковното изкуство от разнообразни времена.

Бачковският манастир е част от Стоте национални туристически обекта и си коства да бъде отдаден от всеки един българин.

Храмовият празник на Бачковската ставропигия е на 15 август.

Автор: Божидара Иванова