Комисията за финансов надзор: Втората пенсия остава мираж за над 90% от хората
Втората пенсия не е за всички, демонстрира инспекция в КФН:
Получават ли действително хората втора пенсия от частните пенсионни фондове? Оказва се, че тя остава мираж за 91% от всички 12 862-ма, които към този момент получават заплащания от универсалните пенсионни фондове. Едва 1184 индивида взимат пожизнена пенсия, или това са 9,2 на 100 от всички. Само те получават пожизнено спомагателна сума дружно с пенсията си от Национален осигурителен институт.
Останалите 11 678 индивида взимат разсрочени заплащания и откакто сумите им бъдат изплатени, няма да получават пари към държавната си пенсия, която обаче ще остане понижена с близо 10 на 100 поради вноските във втория дирек на пенсионната система.
Това демонстрират окончателните данни на Комисията за финансов контрол за 2022 година, оповестени преди дни. Причината е ясна - хората от първите кохорти пенсионери, взимащи пари от втория дирек, нямат задоволително натрупвания в самостоятелните си партиди, защото са внасяли средства там едвам по няколко години. В момента понижението на държавната пенсия е с към 10 на 100 за хора с трудова кариера без спиране от 2002 година насам.
След 2031 година понижението ще надвиши 15%, а след 2036 година ще доближи 19%. След 2040 година понижението на държавната пенсия ще надвиши 20%, а след 2050 година ще се задържи на равнища към 25 на 100. Тези калкулации са направени при изискване, че размерите на осигуровките за двата стълба на пенсионната система останат без смяна на настоящето равнище.
За да се получава пожизнена пенсия, човек би трябвало да има насъбрани пари, задоволителни за изплащането на минимална сума на месец, която е избрана в закона като 15% от минималната държавна пенсия. При 467 лв. минимална пенсия сега, това значи, че човек би трябвало да има насъбрана сума, с цел да взима по 70 лв. на месец в продължение на 17-18 години, или над 15 000 лв..
При ново увеличение на минималната пенсия, каквото да вземем за пример следва от 1 юли, то тази сума още веднъж пораства и става все по-трудно за хората да изпълнят изискванията, с цел да получат пожизнена пенсия, осведоми.
Тя се дава, даже и в случай че се наложи фондът да я изплаща по-дълго от 17-18 години, колкото е осреднената калкулация сега. Има три разновидността, сред които могат да избират хората, които въпреки всичко имат задоволително пари за пожизнена втора пенсия. Първият е пенсия без спомагателни условия, при която до момента в който е жив, човек получава всеки месец избраната сума.
Вторият е с интервал на обезпечено погашение - всекидневно от 2 до 10 години, и допуска, че в случай че човек почине през този интервал, наследниците му ще получат оставащите пари. Пожизнена пенсия с интервал на разсрочено заплащане пък допуска по-висок размер на пенсията първоначално и намаляването ѝ с времето.
Оказва се, че близо 92% от пенсионерите взимат парите си вкупом или разсрочено. Наведнъж може да вземете парите си, в случай че имате в партидата си насъбрани средства в размер по-малък от три минимални пенсии или това са 1401 лв. все още. Ако минималната пенсия стане 523 лв., каквито са заложените параметри в бюджета, то от 1 юли нужната сума ще стане 1569 лв..
Ако човек има повече от 1401 лв., само че по-малко от 15 000 лв., колкото трябват за пожизнена пенсия, то може да вземе парите си от частния фонд на няколко транша. Изплащането на вторите пенсии стартира през септември 2021 година Според данните на КФН за интервала от септември 2021 година до края на годината са подписани единствено 270 контракта за пожизнено погашение на пенсия, други 1863 индивида са подписали контракти за разсрочено заплащане.
През 2022 година от фондовете за осъществяване на заплащания са изплатени 1,707 млн. лв. за пенсии, 24,241 млн. лв. за разсрочено погашение на обезпечени лица и 95 хиляди лева на наследници на умряли, които приживе са получавали разсрочени заплащания.
Колко пари натрупахме за втора пенсия
Увеличават се хората, които вършат вноски за втора пенсия, регистрира още КФН. Осигурените в четирите типа пенсионни фондове са 4 923 254 души, като нарастват за година с 1,52 на 100. От тях 3 947 760 индивида се обезпечават наложително в универсалните пенсионни фондове, където вноски вършат родените след 1960 година Само за година още близо 130 000 индивида са почнали да се обезпечават за втора пенсия, демонстрират данните на КФН.
311 579 се обезпечават в професионалните пенсионни фондове, където пък наложително внасят пари работещите първа и второкласен труд за ранно пенсиониране. За трета пенсия непринудено се обезпечават 643 582-ма души, като междинната възраст на тези хора е най-висока – над 53 години.
Данните демонстрират, че осигуряващите се за втора пенсия са събрали приблизително по 4177 лв., като мъжете имат по 4365 лв., а дамите – 3975 лв.. По-голяма е сумата, насъбрана в професионалните пенсионни фондове – приблизително по 4344 лв., а минимум събрани средства по партидите си имат хората, които се обезпечават в доброволните пенсионни фондове – едвам по 1991 лв..
Сумите, насъбрани в самостоятелните партиди за втора пенсия, за които през предходните 12 месеца е постъпила най-малко една вноска, обаче понижават. През 2021 година в тях е имало приблизително по 5805 лв., а през месеците на 2022 година сумата спада, като към края на година е 5626 лв..
Активите на фондовете понижават
За година фондовете са изгубили над 336 милиона лв.. Към края на 2022 година чистите им активи възлизат на 19,215 милиарда лв., като спрямо края на миналата година понижават с 1,75 на 100. Активите на универсалните пенсионни фондове възлизат на 16 548 063 000 лв., като за година понижават с близо 200 млн. лв.. все пак приходите им от осигурителни вноски са се нараснали, като за година са получили 1,952 милиарда лв..
За съпоставяне през 2021 година приходите им от вноски са били в размер на 1,734 милиарда лв.. Расте и междинната вноска, която обезпечените вършат в УПФ за втора пенсия – от близо 72 лв. през 2021 година на 82 лв. през предходната.
В същото време общите доходи на пенсионноосигурителните сдружения за 2022 година възлизат на над 296 млн. лв., а чистият им финансов резултат за годината е в размер на 68,656 млн. лв..
За година два фонда усилват пазарния си дял – УПФ „ Доверие “, който държи към този момент над 26% от обезпечените, и УПФ „ ДСК-Родина “ с 18,96% дял. Другият фонд с огромен пазарен дял е ЗУПФ „ Алианц България “ – с 19,12%.
Получават ли действително хората втора пенсия от частните пенсионни фондове? Оказва се, че тя остава мираж за 91% от всички 12 862-ма, които към този момент получават заплащания от универсалните пенсионни фондове. Едва 1184 индивида взимат пожизнена пенсия, или това са 9,2 на 100 от всички. Само те получават пожизнено спомагателна сума дружно с пенсията си от Национален осигурителен институт.
Останалите 11 678 индивида взимат разсрочени заплащания и откакто сумите им бъдат изплатени, няма да получават пари към държавната си пенсия, която обаче ще остане понижена с близо 10 на 100 поради вноските във втория дирек на пенсионната система.
Това демонстрират окончателните данни на Комисията за финансов контрол за 2022 година, оповестени преди дни. Причината е ясна - хората от първите кохорти пенсионери, взимащи пари от втория дирек, нямат задоволително натрупвания в самостоятелните си партиди, защото са внасяли средства там едвам по няколко години. В момента понижението на държавната пенсия е с към 10 на 100 за хора с трудова кариера без спиране от 2002 година насам.
След 2031 година понижението ще надвиши 15%, а след 2036 година ще доближи 19%. След 2040 година понижението на държавната пенсия ще надвиши 20%, а след 2050 година ще се задържи на равнища към 25 на 100. Тези калкулации са направени при изискване, че размерите на осигуровките за двата стълба на пенсионната система останат без смяна на настоящето равнище.
За да се получава пожизнена пенсия, човек би трябвало да има насъбрани пари, задоволителни за изплащането на минимална сума на месец, която е избрана в закона като 15% от минималната държавна пенсия. При 467 лв. минимална пенсия сега, това значи, че човек би трябвало да има насъбрана сума, с цел да взима по 70 лв. на месец в продължение на 17-18 години, или над 15 000 лв..
При ново увеличение на минималната пенсия, каквото да вземем за пример следва от 1 юли, то тази сума още веднъж пораства и става все по-трудно за хората да изпълнят изискванията, с цел да получат пожизнена пенсия, осведоми.
Тя се дава, даже и в случай че се наложи фондът да я изплаща по-дълго от 17-18 години, колкото е осреднената калкулация сега. Има три разновидността, сред които могат да избират хората, които въпреки всичко имат задоволително пари за пожизнена втора пенсия. Първият е пенсия без спомагателни условия, при която до момента в който е жив, човек получава всеки месец избраната сума.
Вторият е с интервал на обезпечено погашение - всекидневно от 2 до 10 години, и допуска, че в случай че човек почине през този интервал, наследниците му ще получат оставащите пари. Пожизнена пенсия с интервал на разсрочено заплащане пък допуска по-висок размер на пенсията първоначално и намаляването ѝ с времето.
Оказва се, че близо 92% от пенсионерите взимат парите си вкупом или разсрочено. Наведнъж може да вземете парите си, в случай че имате в партидата си насъбрани средства в размер по-малък от три минимални пенсии или това са 1401 лв. все още. Ако минималната пенсия стане 523 лв., каквито са заложените параметри в бюджета, то от 1 юли нужната сума ще стане 1569 лв..
Ако човек има повече от 1401 лв., само че по-малко от 15 000 лв., колкото трябват за пожизнена пенсия, то може да вземе парите си от частния фонд на няколко транша. Изплащането на вторите пенсии стартира през септември 2021 година Според данните на КФН за интервала от септември 2021 година до края на годината са подписани единствено 270 контракта за пожизнено погашение на пенсия, други 1863 индивида са подписали контракти за разсрочено заплащане.
През 2022 година от фондовете за осъществяване на заплащания са изплатени 1,707 млн. лв. за пенсии, 24,241 млн. лв. за разсрочено погашение на обезпечени лица и 95 хиляди лева на наследници на умряли, които приживе са получавали разсрочени заплащания.
Колко пари натрупахме за втора пенсия
Увеличават се хората, които вършат вноски за втора пенсия, регистрира още КФН. Осигурените в четирите типа пенсионни фондове са 4 923 254 души, като нарастват за година с 1,52 на 100. От тях 3 947 760 индивида се обезпечават наложително в универсалните пенсионни фондове, където вноски вършат родените след 1960 година Само за година още близо 130 000 индивида са почнали да се обезпечават за втора пенсия, демонстрират данните на КФН.
311 579 се обезпечават в професионалните пенсионни фондове, където пък наложително внасят пари работещите първа и второкласен труд за ранно пенсиониране. За трета пенсия непринудено се обезпечават 643 582-ма души, като междинната възраст на тези хора е най-висока – над 53 години.
Данните демонстрират, че осигуряващите се за втора пенсия са събрали приблизително по 4177 лв., като мъжете имат по 4365 лв., а дамите – 3975 лв.. По-голяма е сумата, насъбрана в професионалните пенсионни фондове – приблизително по 4344 лв., а минимум събрани средства по партидите си имат хората, които се обезпечават в доброволните пенсионни фондове – едвам по 1991 лв..
Сумите, насъбрани в самостоятелните партиди за втора пенсия, за които през предходните 12 месеца е постъпила най-малко една вноска, обаче понижават. През 2021 година в тях е имало приблизително по 5805 лв., а през месеците на 2022 година сумата спада, като към края на година е 5626 лв..
Активите на фондовете понижават
За година фондовете са изгубили над 336 милиона лв.. Към края на 2022 година чистите им активи възлизат на 19,215 милиарда лв., като спрямо края на миналата година понижават с 1,75 на 100. Активите на универсалните пенсионни фондове възлизат на 16 548 063 000 лв., като за година понижават с близо 200 млн. лв.. все пак приходите им от осигурителни вноски са се нараснали, като за година са получили 1,952 милиарда лв..
За съпоставяне през 2021 година приходите им от вноски са били в размер на 1,734 милиарда лв.. Расте и междинната вноска, която обезпечените вършат в УПФ за втора пенсия – от близо 72 лв. през 2021 година на 82 лв. през предходната.
В същото време общите доходи на пенсионноосигурителните сдружения за 2022 година възлизат на над 296 млн. лв., а чистият им финансов резултат за годината е в размер на 68,656 млн. лв..
За година два фонда усилват пазарния си дял – УПФ „ Доверие “, който държи към този момент над 26% от обезпечените, и УПФ „ ДСК-Родина “ с 18,96% дял. Другият фонд с огромен пазарен дял е ЗУПФ „ Алианц България “ – с 19,12%.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ