Всяко ново нещо е добре забравено старо + щипка сол.

Всяко ново нещо е добре забравено остаряло + щипка сол. Представяте ли си по какъв начин една просветителна самодейност по времето на социализма е постоянно заклеймявана като „ прозападна “ и „ американска “, няколко години след рухването на режима е закрита от реваншистки настроени политици, тъй като е „ комунистическа “, а през днешния ден всички настойчиво всички се мъчат да приложат нейните съществени хрумвания (преписани с нови термини, с цел да не си личи), тъй като по другите страни нейните практики към този момент са приложени, а ние сме изостанали окончателно?

 Ще стартира историята си по-отдалеч. Благовест Сендов е бележит български математик. Освен с научните си приноси в областта на математиката, той е добре прочут и като извънредно огромен модернист в образованието. Като увод ще загатна да вземем за пример, че още през 1970 година той осъществя нов учредителен модел във висшето обучение по математика и механика, като го разделя на три блока – А, B и C. Блок А е с дълготрайност от 4 години и е еквивалент на сегашната просветителна степен „ бакалавър “. Блок B е с дълготрайност 1,5 до 2 години и е еквивалент на сегашната степен „ магистър “. Блок C пък е с дълготрайност 3 години и е еквивалент на лекар. За информация известния „ Болонски развой “, посредством който европейските страни унифицират висшето си обучение в тъкмо тези три просветителни степени, се прави чак в края на 90-те години. Тоест акад. Сендов е бил задоволително проникновен още 25 години по-рано да реши, че оптималният модел за степените във висшето обучение е тъкмо този.

Какво съставлява просветителния модел “ПГО ”?

 Нека се пренесем 9 години по-късно. Със скромната на пръв взор задача „ да се напише нов буквар за 1-ви клас “ един в началото дребен екип отпред с Благовест Сендов стартира да работи по план наименуван „ Проблемна група в образованието “ (ПГО). Реализираната в този буквар фундаментална концепция може да ви се стори тривиално елементарна – мотор на просветителният развой би трябвало да са любознанието и познавателната нужда на детето, а не принудата и опасността от наказване. Също по този начин, че би трябвало да се насърчава творчеството и детето би трябвало да е деятелен участник в преоткриването на познания, а не да бъде въздържан слушател. Както и че уроците в учебниците би трябвало да пораждат интерес в учениците по този начин, че те самите да желаят да ги научат, а не да бъдат „ сухи и скучни “. Колко елементарни и естествени са тези неща, нали? Ще се учудите, само че и до ден сегашен множеството създатели на образователно наличие изобщо не са стигнали до тези обикновени хрумвания. Колкото и да е необичайно, нещото, което през днешния ден се назовава „ проучвателен метод в образованието “, и е съществена тематика за демонстриране на нововъведения на редица научни конференции по целия свят, е всъщност безусловно същата, само че показана с нови думи и термини в малко по-модерна, подкрепена от осведомителните технологии форма на това, което ПГО са показали още през 80-те години на предишния век…

 Друга от главните хрумвания в препоръчаната нова система на ПГО е да се размият границите сред до тогава другите образователни предмети. Вместо да се учат независими предмети като Български език, Родинознание, Математика, Рисуване и така нататък, стартират да се образуват общи образователни предмети, като да вземем за пример „ Природа “ (Биология, Химия, Физика и География) и „ Чета, пиша, считам “ (Математика, Български език и Литература). Идеята тук е да се засилят така наречен „ междупредметни връзки “, т.е. да се покаже, че изучаваното по един образователен предмет има приложение във всевъзможни сфери от практиката, а не е изолирано и несвързано с останалите науки, т.е. то се употребява директно, въпреки и под друга форма и в други образователни предмети. Какво по-естествено има в това образователните предмети да се поддържат и надграждат един-друг? Оказва се, че не е толкоз просто.

 Например, даже през 2007 година в монографията си проф. Илия Гюдженов сподели свое проучване, че доста академични преподаватели към момента не са узрели за тази концепция – на заложен въпрос какви познания от други предмети употребяват, те показват прекомерно малко (сякаш техния предмет може да си бъде самодостатъчен и едва зависи от другите), а на въпрос в кои други предмети се използват знанията от техния личен, те показват голямо поле за приложението им (все едно другите образователни предмети не могат да съществуват без техния). Именно този сложен за превъзмогване проблем – неналичието на екипност при преподавателите – е преборен от ПГО най-малко на равнище начално обучение. Учебниците, които леко закачливо неофициално назовават „ по Всичкология “ са илюстрирани от известния карикатурист и художник Доньо Донев. Спазвайки идетите от нагоре – те са освен занимателни и забавни, само че и напълно прагматични, с голям брой на практика образци за употреба на изучаваните познания, т.е. забавни за учениците. Ако погледнете днешните образователни стратегии на МОН, ще видите единствено частична реализация на тези хрумвания (например предметите „ Околен свят “ и „ Човек и природа “ са подбудени от сходно обединяване на други образователни предмети преди няколко години).

Позитивите от по-ранното включване на децата в образованието

 Друга концепция, която ПГО осъществят по това време, е че децата би трябвало да се включат по-рано в просветителната система. Тогавашната процедура е била да се стартира в първи клас на 7 годишна възраст. Вместо това ПГО оферират да се стартира още на 6 години. Причината от една страна са проучвания, които демонстрират, че децата имат доста по-голям капацитет за по-ранно включване в образованието, само че от друга и чисто прагматична от позиция на нещо, което рядко се замисляме– в случай че стартират на 7 годишна възраст, тяхното обучение приключва в 12-ти клас на 19 години. Всички учители знаят какъв брой проблематичен през днешния ден е точно 12-ти клас, тъй като би трябвало да се занимават с хора, които към този момент имат самочувствието на порастнали (пълнолетни). По-ранното започване отчасти би разрешило и този проблем.

 Тоест, системата на ПГО разрешава едно по-безпроблемно удължение на учебното обучение на децата по този начин, че то да е конкурентно по отношение на тези от други страни (от западния свят, където всеобщо се учи 12 години). Наистина няма по-естествено нещо от това завършването на междинното обучение да съвпадне и с навършването на пълноправие. Днешната просветителна система в България за жалост към момента не е узряла за тази концепция. Напротив, върви се в противоположна посока, тъй като с въвеждането на наложителна предучилищна подготовка (което в множеството случаи просто е наложителна детска градина за 5 и 6 годишните) на процедура бе прекратена опцията родителите да пратят детето си по-рано на учебно заведение.

 Целодневното образование – о, тази тематика, която безусловно изтърка клавиатури от писане по кабинети в министерствата и бюра на публицистите в последните години. Въвеждането на тази естествена процедура, която освен облекчава работещите родители, само че и вкарва една методичност в цикъла урок-самоподготовка, е проблематична тематика през днешния ден, която е била решена по времето на ПГО. Следобедната „ занималня “ (както я познаваме днес) се е употребявала както за игри и спорт, по този начин и за подготовка на „ домашни “ работи.

Какви са другите нововъведения на тази система?

 Досещате ли се за периодическите журналистически излъчвания за „ тежките раници “? На учениците, които са учили по „ Сендовата система “ освен, че раниците им не са били тежки (обединените предмети с един общ учебник са допринасяли и за това), само че и… съвсем не са ги носили. Децата са си занасяли учебниците и тетрадките на учебно заведение в понеделник, и са си ги прибирали назад в петък. Извън почивните дни те не са им били нужни у дома. Всички вие сте виждали американски филми, в които се демонстрират „ шкафчетата “ в учебно заведение, където всеки възпитаник си държи персоналните движимости, нали? Разходете се в едно днешно средностатистическо българско учебно заведение – такива шкафчета към момента няма съвсем на никое място. При системата на акад. Сендов, не че всеобщо са успяли да ги създадат (чисто физическото ограничаване на неприятно проектираните български учебни заведения, които не са планувани с необятни коридори, вършат труднопостижима тази задача), само че са се борили с различни подходи за решаването на този проблем още по това време. И постоянно са успявали – да вземем за пример с дрешници в класните стаи.

 През последните години у нас се приложи една процедура децата от 1-ви до 4-ти клас да не повтарят, както и да не получават оценки по шестобалната система. Е, досетихте се – това е било приложено от ПГО в техния модел още през 80-те години на предишния век. Основна концепция на системата на акад. Сендов е била да не бъдат учени децата на „ бележкарство “ още от ранна детска възраст. Оглеждайки се по света през днешния ден, може да се твърди, че са били прави!

 Напоследък стана доста известно да се употребяват осведомителни технологии в образованието. Да, това е било заложено надълбоко още през 80-те години от ПГО. Днес образованието с първи стъпки в програмирането посредством софтуерни артикули като да вземем за пример Scratch се ползва в пети клас (от скоро го вършим и в България). Е, в системата на акад. Сендов е правено същото нещо, само че на тогавашно настоящата система Лого, тъкмо в пети клас.

Какви са минусите на тази система?

 Естествено тази история може да продължи с още голям брой по-дребни елементи. Може би е време да се насочим към резюме. Безспорно от дистанцията на времето може еднопосочно да се каже, че ПГО отпред с акад. Сендов са огледали някои от най-хубавите практики по света и надлежно основали една извънредно съвременна просветителна система, доста аспекти от която са въвеждани в други страни години на по-късен стадий. Както видяхте, доста от тях продължаваме да не съумяваме да осъществяваме у нас и през днешния ден, макар че го желаем. Тогава за какво „ Сендовата система “ се провали и беше затворена?

 Както всяко нещо на този свят, по този начин и системата на акад. Сендов си имаше свои дефекти. Един от тях да вземем за пример беше този, че с времето някои учители регистрираха, че „ краснописът “ на децата несъмнено страда – учениците, обучавани по новата система, като цяло пишат по-грозно от останалите. Днес, по времето когато даже дребните деца към този момент пишат повече на смарт телефони, таблети и клавиатури, в сравнение с хартия, може да ни се стори дребен, само че казусът несъмнено е бил сериозен за времето си и не е можел да бъде заместен с лека ръка от по-добрите триумфи по математика, които „ сендовчетата “ са реализирали. Всичко това несъмнено е било елементарно преодолимо с минимални промени (въвеждане на повече часове по писане за сметка на други), само че все пак е било употребявано като оръжие на съперниците на модела.

 Друг, по-сериозен проблем, е бил неподготвеността на учителите. Изключително мъчно е да се пречупи мисленето на един възрастен човек, който е бил академик по един метод и след това през целия си трудов живот е работил, с цел да образова други хора по него. Затова и при всяка огромна промяна, вътрешният отпор вътре в гилдията на учителите е голям. Много от „ засегнатите “ учители, които е трябвало да образоват децата по новия метод, просто не са желаели да бъде нарушавана тяхната към този момент реализирана зона на комфорт. Много не са желаели да бъде измествана и тяхната „ централна роля “ на преподавател – лидер и началник на образователния развой, която им дава самочувствие – в посока на повече групови занимания и ученическо творчество, заради чисто егоистични усеща и, ще го кажа преднамерено прекомерно жестоко, фикс идея за великолепие.

Какви поучения можем да изведем от тази история?

 Отпорът на гилдията в композиция с малко несъществена статистика въпреки всичко дават оръжие на политическите съперници на акад. Сендов, с което да съсипят основаната от него система (трябва да се спомене, че той с изключение на академична, е имал и сериозна политическа кариера). В последна сметка системата на ПГО е закрита при започване на 90-те години. Историята е просвета, която ни кара да систематизираме добитите от нашия опит познания по този начин, че да можем да ги използваме, с цел да не повтаряме едни и същи неточности в бъдеще. Системата на ПГО несъмнено ни дава сходни поучения:

Иновативните практики през днешния ден може да доведат до качествена гражданска война на следващия ден. Затова те не би трябвало да се задушават, а в противен случай – би трябвало да се поддържат. Няма нищо трагично в несполучлив опит. Трагичното е това да си имал едно мощно оръжие, което да не си употребил, а да си го предал свободно в ръцете на конкуренцията. Свободата в образованието би трябвало да бъде подкрепена на всяка цена; Дори социалистическа България в някои връзки е била по-демократична и децентрализирана в образованието си, в сравнение с днешната ни страна. Е, тогава не е имало частни учебни заведения, каквито има през днешния ден (макар и доста малко), само че за сметка само че това някои от управителните хора са осъзнавали, че не би трябвало всичко да е прекомерно контролирано и централно планувано по един единствен шаблон. Да, имало е от време на време опция да се основават различни планове – както дребни, по този начин и огромни като ПГО. Да, хората са отчитали, че има разнообразни групи възпитаници, които са с разнообразни потребности, и е имало да вземем за пример напълно разнообразни стандарти, образователни стратегии и учебници за другите типове учебни заведения. А през днешния ден политиците ни не престават да приказват за това по какъв начин „ всички учебни заведения би трябвало да са равни “ (говорим за началните) и не разрешават да съществуват различни планове. Или пък можем да видим, че присъединяване в ПГО от страна на родителите е било непринудено през социализма – сами са преценявали дали желаят или не детето им да учи в такова учебно заведение. А през днешния ден в България се вкарва централизирано „ райониране “ на учебните заведения по адресна регистрация, съгласно което на процедура се задължават хората да могат да запишат детето си единствено в най-близкото до тях учебно заведение, без да могат да избират. Когато нещата се възнамеряват от потвърдени експерти – от университетските среди, от креативен персони, от съумели в своята област експерти, въобще от хора с показани пред необятната аудитория компетентности – това постоянно ще дава доста по-добри резултати, в сравнение с тези на анонимните „ експертни комисии “, надълбоко скрити зад шумоизолираните порти в министерствата, които нормално обслужват моментните тясно партийнии ползи, а не следват ясно декларирани цели.

Инфо: www.ekipbg.com