Всяка власт иска послушание. Аз вече колко власти преживях- преди

Всяка власт желае смирение. Аз към този момент какъв брой управляващи преживях- преди социализма, по негово време, в смяната и след смяната – и всички желаят смирение. Тези думи на Юлия Онянова  звучат в документалния филм „ Забравете това име “, показан в Бургас от режисьора му Боян Папазов.

Тя не признаваше политически престижи, нито по време на Царство България, нито по време на соца. Властта не съумя да стъпи на шията й, тя, несъмнено, заплати цената за това, означи Папазов.

Мойта педагогика е кой каквото научи за театъра, наученото да го направи по –добър човек! Тези нейни думи изясняват отношението на надарените й следовници към света и присъщите за нея клоуни. Клоунът е сензитивен, може да станеш да го набиеш, да го изгониш, в него няма експанзия.

Когато театроведът Диана Вълчева пита Юлия кой български публицист й е най –близък, тя дава отговор по този начин:

Радичков! И неговият обаятелен свят, който постоянно ми припомня детска рисунка. Радичков измъква режисьора от обичайните глъбини на театъра. Той предизвика у него непредвидени обрати на мисли и усеща, своеволна игра на въображението, напредък на духа и плюс всичко това  е толкоз филантроп и с такава ярко тъжна наслада, че съумява да те заблуди, че ти самият си станал по- добър и по-чист. Радичковите герои родиха моя вид смешник, с който едва ли в миналото ще се разделя.