Оброчище - мистика и тайнство
Всяка година на път към морската ни отмора в Каварна минаваме край тайнствен архитектурен монумент с купол, към който води надпис "Оброчище ". Оказа се, че това е двуобредният молитвен дом на мюсюлманския светец Акязълъ баба и неговия християнски двойник Св. Атанас. Ако желаете да стигнете до остарялата дервишка обител, би трябвало да пресечете пътя за Балчик и да се озовете в покрайнините на с. Оброчище, близо до гъстата лонгозна гора Балтата.
Местните описват, че началото на този молитвен дом, именуван "Текето " или "Манастира ", се губи в далечния XVI в. Хората тук имат вяра, че то носи заряд от божествена сила. Местността, известна през античността като Герания, е ситуирана измежду живописна котловина, в джунгла от растителност. Името на селото идва от "оброк ", което значи обричане, клетва, подарък към боговете. Оброчището е свещено място за ритуали, жертвоприношения и другарство с Бога.
Старото име на Оброчище до 1942 година е Текето, което в превод от турски значи мохамедански молитвен дом със стаи за странстващи мюсюлмански монаси, наричани дервиши. За пръв път селото се загатва в турски летопис от 1676 година под името Текеджик. Вероятно е учредено много по-рано при започване на XVI век. Историци считат, че селцето се е оформило след построяването на тюрбе на духовния лидер Акязълъ баба. Според остарял турски статистически указател през 70-те години на XIX в. селото е имало 118 къщи. След Освобождението от османска власт преобладаващото черкезко население в региона е почнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, най-вече изселници от Беломорска Тракия. Вниманието им било привлечено от богатия на вода регион и славата, която се носела из цялата империя, за целителната мощ на тюрбето на Акязълъ баба. За разлика от джамиите на империята, в манастира на с. Текето можели да влизат и друговерци. На всеки било разрешено да се поклони в тюрбето пред мощите на духовния лидер Акязълъ баба и да получи вяра за изцелението на заболявания и за житейските си неудачи.
Акязълъ баба теке съставлява неповторим молитвен дом и енергиен център. Той е един от най-големите на Балканите, който и до през днешния ден е най-хубавият пример на османската паметна архитектура от началото на ХVI столетие по нашите земи. Мястото впечатлява австроунгарския археолог и етнограф Феликс Каниц, който написа: "При село Теке попаднах на един дервишки манастир с такива размери, че не съществува, без подозрение, по-голям на европейска земя, като се изключи Цариград. "
Пристъпваме в постройката, която е с неповторима архитектура. Състои се от две идентични здания. Първата е пантеон или тюрбе, а втората е магерницата или имарета. Тюрбето е напълно непокътнато, до момента в който от имарета е останала единствено една стена. Всички здания, даже коминът и беседката, са с формата на съвършен седмоъгълник. Древните мюсюлмани вярвали, че силата се отключва и насочва от силата на седмоъгълниците в каменните здания. Смята се, че 7 е свещено число и е цифрата на Бога, тъй като е обвързвано със сътворението. Тюрбето с височина 12 м и диаметър 11 м е построено от дялани правоъгълни блокове. Таванът е куполообразен, изписан със стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен жанр. От него се спускат 5 тънки вериги, на които в миналото са висели кандила.
В средата на текето е гробът на мюсюлманския светия Акязълъ баба, насочен на изток-запад. Някога до него били поставени движимостите на Светеца, а през днешния ден е обкръжен от даровете на поклонниците. Има олтар и място за палене на свещи, каквито са присъщи за изповядващите алевизма - неортодоксално течение в исляма.
Имаретът е със доста по-големи размери и с вход от юг. В предишното главното му помещение е завършвало със комплицирана седемскатна дървена структура, обшита с оловна ламарина, която е била унищожена по време на руско-турските войни. В средата на постройката е имало фонтан, а в северния край се е издигало намерено огнище, което завършвало с висок седемстенен каменен комин, напомнящ минаре. Някога над огнището на синджир бил окачван казан, в който дервишите готвели, а по-късно раздавали гратис храна и заслон на всеки пасажер.
По своята архитектура текето на Акязълъ баба в Оброчище е сходно с молитвените домове на Демир баба в местността Сборяново край Исперих, на Отман баба в с. Текето, Хасковско, и на Кадемли баба край Графитово, Сливенско.
Ако се съди по невероятните размери на гроба на Акязълъ баба, който е с 4,45 м дължина и 2,10 м широчина, той е бил същински колос. Но кой е Акязълъ? Мюсюлманите тук описват доста митове за него. Една от тях гласи, че единствено със брадва той построил текето за една нощ. Според друга, един ден, откакто се нахранил, светецът забил в земята шиша, на който си пекъл месото, а от пръчката израснал голям кестен и незабавно дал плод.
Християните имат свои предания. Според тях край текето живеел паралия на име Атанас, който имал огромни стада добитък. Животните излизали на паша и се прибирали без овчар. Легенди описват, че Атанас бил млад пастир, който се влюбил в турска мома. Когато роднините на девойката разбрали, подгонили обичащите се и те се самоубили, с цел да не попаднат в ръцете им. Местните и до момента имат вяра, че в миналото тук е имало манастир, трансфорат от мюсюлманите в дервишка обител, а Св. Атанас бил погубен от турците поради своята религия.
Най-удивителното на това светилище е, че се уважава и от мюсюлмани, и от християни. Първите имат вяра, че в гигантския гроб почива Ак Язълъ баба, а православните са безапелационни, че там лежи Св. Атанас. И едните, и другите считали светията за покровител на домашните животни. И едните, и другите били уверени, че приживе светецът е бил хубав колос, който персонално е пазел селото от зли хора и духове.
От втората половина на ХІХ в. текето се трансформира в двуобредно светилище, което се посещава от мюсюлмани и от християни. Поклонници на двете религии провеждат общ събор на 1 и 2 май. По традиция изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при предоставяне на оброк, а християните - когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец. Независимо от разликата в религиозните вярвания, ритуалите са едни и същи. Хората се молят на гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на близките дървета за здраве, палят свещи, оставят богати оброчни блага. Всички обреди са за да измолят закрилата на Светеца.
Гробът на Акязълъ баба е обсипан с блага - черги, облекла, чаршафи, кърпи. И през днешния ден заболели хора спят в текето, с цел да се излекуват или да трансформират живота си към по-добро. Някога камъкът на колоса бил увит със зелено сукно, а върху него били сложени чехлите, лулата, бастуна и гребена му. Сега видяхме единствено чехлите, които всеки обува. С тях обикаля три пъти гроба. Вярва се, че по този начин се очиства от греховете, а болните - от заболяванията. Текето пази невероятни истории за сакати, проходили след ритуала край гроба, за слепци, които проглеждат, за бездетни майки, които раждат мощни като Акязълъ деца.
Атмосферата на мястото е невероятна. Мистика има в приглушената светлина, която се процежда през облите прозорци, и в тишината на светилището. Вярва се, че чудото на каменната гробница е в отвора в западния й край. Поклонниците поставят в него ръка, тъй като се счита, че по този начин получават от силата на светеца. Истински вярващите с отворени сърца и с чисти намерения може да видят по какъв начин от дупката излиза млечнобяла мъгла - енергийната мощ на светеца.
Според поверието, който пусне монета през дупката за здраве и шанс, усеща по звука, че гробът е бездънен. Археолози и историци считат, че е евентуално той да е построен върху остаряло езическо светилище и мощната сила на мястото да е обвързвана с каменен комплекс или олтар под текето.
И ние пуснахме монета. Независимо дали имаме вяра или не в тези митове, визитата на текето край Балчик за нас бе впечатляващо и красиво пътешестване в предишното, умно обръщение към сегашното и бъдещето...
Ако желаете да научите повече за светините, може да го сторите, като посетите експозицията на Историческия музей в Балчик.
А текето "Акязълъ баба - Св. Атанас " продължава да е блестящо удостоверение за хармоничното общуване на разнообразни културно-религиозни модели. То е и място за вяра и очакване за християни и мюсюлмани...
.jpg )
.jpg )
.jpg )
Местните описват, че началото на този молитвен дом, именуван "Текето " или "Манастира ", се губи в далечния XVI в. Хората тук имат вяра, че то носи заряд от божествена сила. Местността, известна през античността като Герания, е ситуирана измежду живописна котловина, в джунгла от растителност. Името на селото идва от "оброк ", което значи обричане, клетва, подарък към боговете. Оброчището е свещено място за ритуали, жертвоприношения и другарство с Бога.
Старото име на Оброчище до 1942 година е Текето, което в превод от турски значи мохамедански молитвен дом със стаи за странстващи мюсюлмански монаси, наричани дервиши. За пръв път селото се загатва в турски летопис от 1676 година под името Текеджик. Вероятно е учредено много по-рано при започване на XVI век. Историци считат, че селцето се е оформило след построяването на тюрбе на духовния лидер Акязълъ баба. Според остарял турски статистически указател през 70-те години на XIX в. селото е имало 118 къщи. След Освобождението от османска власт преобладаващото черкезко население в региона е почнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, най-вече изселници от Беломорска Тракия. Вниманието им било привлечено от богатия на вода регион и славата, която се носела из цялата империя, за целителната мощ на тюрбето на Акязълъ баба. За разлика от джамиите на империята, в манастира на с. Текето можели да влизат и друговерци. На всеки било разрешено да се поклони в тюрбето пред мощите на духовния лидер Акязълъ баба и да получи вяра за изцелението на заболявания и за житейските си неудачи.
Акязълъ баба теке съставлява неповторим молитвен дом и енергиен център. Той е един от най-големите на Балканите, който и до през днешния ден е най-хубавият пример на османската паметна архитектура от началото на ХVI столетие по нашите земи. Мястото впечатлява австроунгарския археолог и етнограф Феликс Каниц, който написа: "При село Теке попаднах на един дервишки манастир с такива размери, че не съществува, без подозрение, по-голям на европейска земя, като се изключи Цариград. "
Пристъпваме в постройката, която е с неповторима архитектура. Състои се от две идентични здания. Първата е пантеон или тюрбе, а втората е магерницата или имарета. Тюрбето е напълно непокътнато, до момента в който от имарета е останала единствено една стена. Всички здания, даже коминът и беседката, са с формата на съвършен седмоъгълник. Древните мюсюлмани вярвали, че силата се отключва и насочва от силата на седмоъгълниците в каменните здания. Смята се, че 7 е свещено число и е цифрата на Бога, тъй като е обвързвано със сътворението. Тюрбето с височина 12 м и диаметър 11 м е построено от дялани правоъгълни блокове. Таванът е куполообразен, изписан със стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен жанр. От него се спускат 5 тънки вериги, на които в миналото са висели кандила.
В средата на текето е гробът на мюсюлманския светия Акязълъ баба, насочен на изток-запад. Някога до него били поставени движимостите на Светеца, а през днешния ден е обкръжен от даровете на поклонниците. Има олтар и място за палене на свещи, каквито са присъщи за изповядващите алевизма - неортодоксално течение в исляма.
Имаретът е със доста по-големи размери и с вход от юг. В предишното главното му помещение е завършвало със комплицирана седемскатна дървена структура, обшита с оловна ламарина, която е била унищожена по време на руско-турските войни. В средата на постройката е имало фонтан, а в северния край се е издигало намерено огнище, което завършвало с висок седемстенен каменен комин, напомнящ минаре. Някога над огнището на синджир бил окачван казан, в който дервишите готвели, а по-късно раздавали гратис храна и заслон на всеки пасажер.
По своята архитектура текето на Акязълъ баба в Оброчище е сходно с молитвените домове на Демир баба в местността Сборяново край Исперих, на Отман баба в с. Текето, Хасковско, и на Кадемли баба край Графитово, Сливенско.
Ако се съди по невероятните размери на гроба на Акязълъ баба, който е с 4,45 м дължина и 2,10 м широчина, той е бил същински колос. Но кой е Акязълъ? Мюсюлманите тук описват доста митове за него. Една от тях гласи, че единствено със брадва той построил текето за една нощ. Според друга, един ден, откакто се нахранил, светецът забил в земята шиша, на който си пекъл месото, а от пръчката израснал голям кестен и незабавно дал плод.
Християните имат свои предания. Според тях край текето живеел паралия на име Атанас, който имал огромни стада добитък. Животните излизали на паша и се прибирали без овчар. Легенди описват, че Атанас бил млад пастир, който се влюбил в турска мома. Когато роднините на девойката разбрали, подгонили обичащите се и те се самоубили, с цел да не попаднат в ръцете им. Местните и до момента имат вяра, че в миналото тук е имало манастир, трансфорат от мюсюлманите в дервишка обител, а Св. Атанас бил погубен от турците поради своята религия.
Най-удивителното на това светилище е, че се уважава и от мюсюлмани, и от християни. Първите имат вяра, че в гигантския гроб почива Ак Язълъ баба, а православните са безапелационни, че там лежи Св. Атанас. И едните, и другите считали светията за покровител на домашните животни. И едните, и другите били уверени, че приживе светецът е бил хубав колос, който персонално е пазел селото от зли хора и духове.
От втората половина на ХІХ в. текето се трансформира в двуобредно светилище, което се посещава от мюсюлмани и от християни. Поклонници на двете религии провеждат общ събор на 1 и 2 май. По традиция изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при предоставяне на оброк, а християните - когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец. Независимо от разликата в религиозните вярвания, ритуалите са едни и същи. Хората се молят на гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на близките дървета за здраве, палят свещи, оставят богати оброчни блага. Всички обреди са за да измолят закрилата на Светеца.
Гробът на Акязълъ баба е обсипан с блага - черги, облекла, чаршафи, кърпи. И през днешния ден заболели хора спят в текето, с цел да се излекуват или да трансформират живота си към по-добро. Някога камъкът на колоса бил увит със зелено сукно, а върху него били сложени чехлите, лулата, бастуна и гребена му. Сега видяхме единствено чехлите, които всеки обува. С тях обикаля три пъти гроба. Вярва се, че по този начин се очиства от греховете, а болните - от заболяванията. Текето пази невероятни истории за сакати, проходили след ритуала край гроба, за слепци, които проглеждат, за бездетни майки, които раждат мощни като Акязълъ деца.
Атмосферата на мястото е невероятна. Мистика има в приглушената светлина, която се процежда през облите прозорци, и в тишината на светилището. Вярва се, че чудото на каменната гробница е в отвора в западния й край. Поклонниците поставят в него ръка, тъй като се счита, че по този начин получават от силата на светеца. Истински вярващите с отворени сърца и с чисти намерения може да видят по какъв начин от дупката излиза млечнобяла мъгла - енергийната мощ на светеца.
Според поверието, който пусне монета през дупката за здраве и шанс, усеща по звука, че гробът е бездънен. Археолози и историци считат, че е евентуално той да е построен върху остаряло езическо светилище и мощната сила на мястото да е обвързвана с каменен комплекс или олтар под текето.
И ние пуснахме монета. Независимо дали имаме вяра или не в тези митове, визитата на текето край Балчик за нас бе впечатляващо и красиво пътешестване в предишното, умно обръщение към сегашното и бъдещето...
Ако желаете да научите повече за светините, може да го сторите, като посетите експозицията на Историческия музей в Балчик.
А текето "Акязълъ баба - Св. Атанас " продължава да е блестящо удостоверение за хармоничното общуване на разнообразни културно-религиозни модели. То е и място за вяра и очакване за християни и мюсюлмани...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ