Защо картофът е неизменна част от трапезата на европееца?
Всяка стопанка употребява картофи за приготвянето на доста вкусни ястия. Но дали сте се замисляли, скъпи дами и господа, кой е виновникът той да е на вашата софра през днешния ден?
Картофът можете да употребявате за съвсем всичко - като отрова за инсекти, като средство за разчистване на петна, като хранителна добавка и още доста други достолепия има този зарзават. Докато ние го употребяваме постоянно, преди доста време европейците даже не са знаели за съществуването му. Първите грудки пристигнали в остарелия свят през 1570 година.
Заслуга за това имали испанските мореплаватели от Южна Америка, където къртофът бил главно средство за прехранване. И тук отново се намесват англичаните. Те настояват, че заслугата за появяването на картофите е на британски мореплавател на име Франсис Дрейк. Това изказване с времето се обогатило много и станало напряко легенда, в която се споделя по какъв начин Дрейк подарил на собствен другар картофи, които той изпекъл с масло и нагостил британския парламент.
Да, обаче, както настояват едно нещо, по този начин могат и да го опровергаят. Английска му работа. В самите британски енциклопедии пишело, че няма по какъв начин Дрейк да е донесъл картофите в Европа, тъй като неговите кораби в никакъв случай не са стигали до крайбрежията на Южна Америка.
Популярна била и версията, че за първи път картофът бил донесен от Вирджиния отново в Англия от някой си Уолтър Роумиф. Но и тази версия била развенчана от английски енциклопедии, в които се споделя, че по това време картофите не били познати във Вирджиния.
За първи път картофът бил разказан от човек, на име Педро Чеза де Леон. Той в детайли изучил Перу и написал книга, която нарекъл „ Хрониките на Перу ”. Там той разказва картофа по следния метод: „ Особен тип земни орехи. Когато се сварят стават меки като печен кестен. Покрити са с кожа, не по- дебела от тази на трюфелите ”. В своята книга, де Леон разказва необикновен индиански празник, с който те чествали събирането на картофената годишна продукция.
Сигурно си мислите, че картофът бързо си е пробил път към сърцето на тогавашния европеец. Да, обаче не било по този начин, тъй като по това време хората гледали с съмнение на новите артикули.
Дори гладните години, които не били необичайност в Европа по това време, не предиздвикали хората да ядат картофи. За да трансформират това и виждайки в картофа избавление от глада, пруските кайзери Вилхем първи и Вилхем Велики издали закон, с който задължили популацията да яде картофи.
Във Франция пък картофът бил донесен през 1616 г, само че едвам през втората половина на XVIII век, французите почнали да го отглеждат за храна. Особена заслуга за това имал парижкият аптекар Антоан Огюст, който разкрил, че от картофа може да се прави нишесте и за това си изобретение получил премия от краля за избавяне на народа от апетит. По него време, даже руснаците заменили ряпата, с която се хранели, с картофи.
Този зарзават бързо станал артикул от първа нужда на всички пластове от съветското общество. Но, за жал, когато земята в Русия била неплодородна, което се случвало постоянно, на бедните фамилии картофите са били единственото прехранване. За това е измислена и съветската сентенция: „ Картофът е асистент на хляба. ”
