Болезнените уроци, които сме научили от пандемиите в миналото
Всвоята хилядолетна история човечеството нееднократно се е изправяло пред заканите, които крият заразните заболявания. Мерките, които се постановат по отношение на продължаващата пандемия от COVID-19, от време на време могат да наподобяват неефективни или ненужни, само че това въобще не е по този начин. Миналото ни е научило, че има някои обикновени дейности, които са наложителни, в случай че желаеме да спрем разпространяването на дадена болест. Пример в това отношение е носенето на защитни маски. Подобна процедура съществувала още през Средновековието. Маските изиграли значима роля и за оправянето с пандемията от Испански грип, избухнала през 1918 година Ето и още няколко ограничения, потвърдили своята успеваемост през вековете:
"I’m a historian of epidemics and quarantine. Now I’m living that history on lockdown in Italy "
— TIME (@TIME)
Необходимата карантина
Едни от най-ранните сведения за налагане на ограничаващи ограничения могат да бъдат открити в еврейската Тора. Там има инструкции за изолирането на хора, заболели от проказа, както и за дезинфекцията на техните домове. През 549 година византийският император Юстиниан I постанова наложителното уединяване на всеки един пасажер, приближаващ от наранени от чума региони. През 11 в. известният академик и мъдрец Авицена ползва сходни ограничения за ограничението на някои заразни заболявания.
Самата дума „ карантина “ произлиза от италиански език и в дословен превод значи „ четиридесет дни “. Това се дължи на наложителната 40-дневна изолираност, на която били подлагани всички хора, идващи в град Рагуза (днешен Дубровник). Решението било взето от локалните управляващи през 1377 година, когато огромни елементи от Европа били в плен на бубонната чума (т. нар. Черна смърт). В документи от този интервал, достигнали до нас, се споделя следното: „ Онези, които идват от инфектирани с чума региони, няма да влизат в региона на Рагуза, в случай че не прекарат минимум един месец на остров Мъркан или в град Цавтат за стерилизация “.
Карантината изиграла значима роля и за оправянето с пандемията от Испански грип, избухнала през 1918 година В американския град Сан Франциско, да вземем за пример, бойците, които се завръщали от Европа след края на Първата международна война, били наложително изолирани за няколко дни, с цел да се ревизира здравословното им положение. Освен това, управляващите забранили всички обществени събития, а театрите и учебните заведения били затворени. Жителите на Филаделфия на собствен ред показали образно какво може да се случи, в случай че не се съблюдават ограничаващи ограничения. Само три дни след провеждането на церемониал, в който взели участие стотици хора, броят на инфектираните скочил по този начин фрапантно, че локалните лечебни заведения останали без нито едно свободно легло.
Remember this? About a dozen masked revelers in full costume stood together while social distancing to celebrate Venice Carnival
— Reuters (@Reuters)
Спазване на обществено разграничаване
Епидемията от чума, обхванала Италия в интервала 1629 – 1631 година, лишила живота на близо 300 000 души. За да избегнат риска да се заразят с рисковата болест, редица търговци почнали да продават вино през дребни прозорци на своите домове, наречени buchette del vino, което в дословен превод значи „ дупки за вино “. По този метод, те ограничавали контактите си с други хора, предпазвайки своето здраве, без това да навреди на бизнеса им. Някои даже употребявали оцет като дезинфектант, когато получавали пари от своите клиенти. Във Флоренция, да вземем за пример, и до през днешния ден има над 150 сходни прозорци. Близо четири века след основаването им, те още веднъж влязоха в приложимост на фона на пандемията от COVID-19. Местните търговци ги употребяват, с цел да продават на минувачите разнообразни артикули, измежду които сладолед, кафе и вино.
Black light photos show importance of washing hands properly amid coronavirus outbreak
— The Independent (@Independent)
Поддържане на добра персонална хигиена
Миенето на ръцете е неизменима част от нашето всекидневие и е едно от главните оръжия в битката със заразните заболявания. До началото на предишния век, обаче, на това деяние надалеч не се отдавало толкоз огромно значение. За да се насърчи спазването на персонална хигиена, в някои страни била възприета практиката къщите да разполагат със специфична баня на приземния етаж, в която всеки клиент трябвало да се измие, преди да влезе. По този метод се намалявал рискът от разнасянето на микроби.
Мери Малон, известна с прякора си Тифоидната Мери, е първият човек в Съединени американски щати, разпознат като преносител на патогена, обвързван с коремния тиф. Предполага се, че тя заразила минимум 51 души, трима от които умряли, до момента в който работела като готвач. Една от главните аргументи, заради която Мери се трансформирала в толкоз огромна опасност за хората към себе си, е фактът, че си миела ръцете доста рядко.
Не бива да се не помни, че едвам в средата на 19 в. станало ясно каква е ролята на някои микроорганизми при разпространението на заразни заболявания. От голямо значение се оказали откритията, направени от Луи Пастьор, Джоузеф Листър и Робърт Кох. Именно те предиздвикали доста хора да погледнат по друг метод на нуждата да си мият ръцете колкото се може по-често. Когато става въпрос за нуждата от поддържането на добра персонална хигиена, знаете ли, че практиката стените в лечебните заведения (а и в доста бани) да бъдат облицовани с бели плочки почнала почти през 20-те години на предишния век? Причината е, че те се почистват по-лесно, защото мръсотията се вижда отдалеко.
School closings are accelerating across the U.S. as omicron infections ensnare teachers and drive staffing shortages
— Bloomberg (@business)
За и срещу отдалеченото образование
Да се даде отговор на въпроса дали е належащо децата да учат отдалечено в изискванията на продължаващата пандемия от COVID-19 не е по никакъв начин лесна задача. Едно нещо, обаче, е несъмнено – това надалеч не е първият случай, в който учебни заведения и университети били принудени да затворят порти поради рискова болест. През 1665 година, да вземем за пример, младият Исак Нютон, който по това време следвал в Кеймбриджкия университет, бил изпратен вкъщи, откакто в образователното заведение били регистрирани няколко случая на бубонна чума. Твърди се, че точно в фамилната си плантация Нютон видял рухването на прословутата ябълка, трансформирала се във ентусиазъм за основаването на закона за всеобщото притегляне.
Чистият въздух е още едно значимо изискване за оправянето с рисковите заболявания. Честото проветряване на пространствата в жилищните и публичните здания помогнало за преодоляването на епидемията от туберкулоза, обхванала Съединени американски щати при започване на 20 в. В нейния кипеж умирали по към 450 души дневно, като доста от жертвите били деца. Тази процедура, която била въведена за пръв път в Германия, била приложена в стотици образователни заведения и по време на втората вълна от пандемията от Испански грип, почнала през есента на 1918 година Тогава учебните заведения в Чикаго и Ню Йорк останали отворени. В една публикация, оповестена през същата година във вестник „ Ню Йорк Таймс “, се споделя, че „ множеството деца напущат своите мръсни домове, с цел да прекрачат прага на учебните здания, които са чисти и постоянно добре проветрени, а и има лекари, които всеки ден преглеждат учениците “.
По темата
"I’m a historian of epidemics and quarantine. Now I’m living that history on lockdown in Italy "
— TIME (@TIME)
Необходимата карантина
Едни от най-ранните сведения за налагане на ограничаващи ограничения могат да бъдат открити в еврейската Тора. Там има инструкции за изолирането на хора, заболели от проказа, както и за дезинфекцията на техните домове. През 549 година византийският император Юстиниан I постанова наложителното уединяване на всеки един пасажер, приближаващ от наранени от чума региони. През 11 в. известният академик и мъдрец Авицена ползва сходни ограничения за ограничението на някои заразни заболявания.
Самата дума „ карантина “ произлиза от италиански език и в дословен превод значи „ четиридесет дни “. Това се дължи на наложителната 40-дневна изолираност, на която били подлагани всички хора, идващи в град Рагуза (днешен Дубровник). Решението било взето от локалните управляващи през 1377 година, когато огромни елементи от Европа били в плен на бубонната чума (т. нар. Черна смърт). В документи от този интервал, достигнали до нас, се споделя следното: „ Онези, които идват от инфектирани с чума региони, няма да влизат в региона на Рагуза, в случай че не прекарат минимум един месец на остров Мъркан или в град Цавтат за стерилизация “.
Карантината изиграла значима роля и за оправянето с пандемията от Испански грип, избухнала през 1918 година В американския град Сан Франциско, да вземем за пример, бойците, които се завръщали от Европа след края на Първата международна война, били наложително изолирани за няколко дни, с цел да се ревизира здравословното им положение. Освен това, управляващите забранили всички обществени събития, а театрите и учебните заведения били затворени. Жителите на Филаделфия на собствен ред показали образно какво може да се случи, в случай че не се съблюдават ограничаващи ограничения. Само три дни след провеждането на церемониал, в който взели участие стотици хора, броят на инфектираните скочил по този начин фрапантно, че локалните лечебни заведения останали без нито едно свободно легло.
Remember this? About a dozen masked revelers in full costume stood together while social distancing to celebrate Venice Carnival
— Reuters (@Reuters)
Спазване на обществено разграничаване
Епидемията от чума, обхванала Италия в интервала 1629 – 1631 година, лишила живота на близо 300 000 души. За да избегнат риска да се заразят с рисковата болест, редица търговци почнали да продават вино през дребни прозорци на своите домове, наречени buchette del vino, което в дословен превод значи „ дупки за вино “. По този метод, те ограничавали контактите си с други хора, предпазвайки своето здраве, без това да навреди на бизнеса им. Някои даже употребявали оцет като дезинфектант, когато получавали пари от своите клиенти. Във Флоренция, да вземем за пример, и до през днешния ден има над 150 сходни прозорци. Близо четири века след основаването им, те още веднъж влязоха в приложимост на фона на пандемията от COVID-19. Местните търговци ги употребяват, с цел да продават на минувачите разнообразни артикули, измежду които сладолед, кафе и вино.
Black light photos show importance of washing hands properly amid coronavirus outbreak
— The Independent (@Independent)
Поддържане на добра персонална хигиена
Миенето на ръцете е неизменима част от нашето всекидневие и е едно от главните оръжия в битката със заразните заболявания. До началото на предишния век, обаче, на това деяние надалеч не се отдавало толкоз огромно значение. За да се насърчи спазването на персонална хигиена, в някои страни била възприета практиката къщите да разполагат със специфична баня на приземния етаж, в която всеки клиент трябвало да се измие, преди да влезе. По този метод се намалявал рискът от разнасянето на микроби.
Мери Малон, известна с прякора си Тифоидната Мери, е първият човек в Съединени американски щати, разпознат като преносител на патогена, обвързван с коремния тиф. Предполага се, че тя заразила минимум 51 души, трима от които умряли, до момента в който работела като готвач. Една от главните аргументи, заради която Мери се трансформирала в толкоз огромна опасност за хората към себе си, е фактът, че си миела ръцете доста рядко.
Не бива да се не помни, че едвам в средата на 19 в. станало ясно каква е ролята на някои микроорганизми при разпространението на заразни заболявания. От голямо значение се оказали откритията, направени от Луи Пастьор, Джоузеф Листър и Робърт Кох. Именно те предиздвикали доста хора да погледнат по друг метод на нуждата да си мият ръцете колкото се може по-често. Когато става въпрос за нуждата от поддържането на добра персонална хигиена, знаете ли, че практиката стените в лечебните заведения (а и в доста бани) да бъдат облицовани с бели плочки почнала почти през 20-те години на предишния век? Причината е, че те се почистват по-лесно, защото мръсотията се вижда отдалеко.
School closings are accelerating across the U.S. as omicron infections ensnare teachers and drive staffing shortages
— Bloomberg (@business)
За и срещу отдалеченото образование
Да се даде отговор на въпроса дали е належащо децата да учат отдалечено в изискванията на продължаващата пандемия от COVID-19 не е по никакъв начин лесна задача. Едно нещо, обаче, е несъмнено – това надалеч не е първият случай, в който учебни заведения и университети били принудени да затворят порти поради рискова болест. През 1665 година, да вземем за пример, младият Исак Нютон, който по това време следвал в Кеймбриджкия университет, бил изпратен вкъщи, откакто в образователното заведение били регистрирани няколко случая на бубонна чума. Твърди се, че точно в фамилната си плантация Нютон видял рухването на прословутата ябълка, трансформирала се във ентусиазъм за основаването на закона за всеобщото притегляне.
Чистият въздух е още едно значимо изискване за оправянето с рисковите заболявания. Честото проветряване на пространствата в жилищните и публичните здания помогнало за преодоляването на епидемията от туберкулоза, обхванала Съединени американски щати при започване на 20 в. В нейния кипеж умирали по към 450 души дневно, като доста от жертвите били деца. Тази процедура, която била въведена за пръв път в Германия, била приложена в стотици образователни заведения и по време на втората вълна от пандемията от Испански грип, почнала през есента на 1918 година Тогава учебните заведения в Чикаго и Ню Йорк останали отворени. В една публикация, оповестена през същата година във вестник „ Ню Йорк Таймс “, се споделя, че „ множеството деца напущат своите мръсни домове, с цел да прекрачат прага на учебните здания, които са чисти и постоянно добре проветрени, а и има лекари, които всеки ден преглеждат учениците “.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ