Операция „Фантазия“ – една величествена идея с няколко минорни недостатъка
Вследствие на японската офанзива против Пърл Харбър,, водачът на Службата за стратегическа активност (ССД) – американската организация за разузнаване по военно време – споделя на своите учени да намерят метод да „ надхитрят като лисици “ враговете на Оста. В отговор въпросните му учени основават редица мръсни трикове, в това число взривоопасна примес за палачинки, запалителни бомби, завързани за живи прилепи, серуми на истината за добиване на информация от военнопленници и неприятно миришещ спрей, имитиращ отблъскващата миризма на фекалии. От тези странни тактики обаче интервенция Фантазия е най-странната. И най-отчаяната.
Операция Фантазия е концепция на стратега по психическата война на ССД Ед Селинджър – екстравагантен предприемач, който има бизнес за внос/износ в Токио преди войната. Връзките на Селинджър му дават бегла представа за японската просвета – той учи езика, събира изкуство и чете за местните суеверията – затова и ССД го наема. Операция Фантазия през 1943 година има за цел да подкопае и унищожи японския морал и душeвност като изложи бойци и цивилни на шинтоисткия знак на обречеността: китсуне – дух с формата на лисица с вълшебен качества. „ Основата на предлагането “, написа Селинджър в записка, в която излага концепцията си, „ почива върху обстоятелството, че актуалните японци са подвластни на суеверия, имат вяра в зли духове и неестествени феномени и ние можем да се възползваме от това “…
Винс Хоутън, историк и организатор на Международния музей на шпионите, написа в книгата си „ Nuking the Moon “, че интервенция Фантазия показва „ обхвата на расизма, етноцентризма и общото неуважение към японската просвета, поддържано от мнозина, в случай че не и от множеството по върховете на американското военно, разследващо и политическо управление. “ Тъй като е относително незапознато с източноазиатските религии и просвета, ССД приписва на японците равнище на лековерност, което в никакъв случай не отдава на европейските си врагове. В реалност японското йокай – паранормалното царството на животните, наподобява на фолклора на всяка друга просвета. На процедура все едно американците да разрошат едно куче, да го пуснат на нашите военни и да чакат да го вземем за караконджул.
Когато се стига до въпроса по какъв начин да се сътвори подправен китсуне, ССД измисля куп хрумвания. Първо, чиновниците основават балони с формата на лисици, които да пуснат над японски села и по този начин да плашат жителите. Те също така молят компания за свирки да им създаде инструмент, който симулира лисичи звуци. В записка до екипа по обмисляне, Селинджър споделя, „ Тези свирки могат да се употребяват в борба и задоволителен брой от тях може да сътвори злокобния тон от японското поверие “. В допълнение към балоните и свирките, ССД наема и друга компания, която да им създаде изкуствена миризма на лисица – теорията на Селинджър е, че японските жители по някакъв метод ще разпознаят този мирис (точно както според него ще разпознаят и лисичия звук) и ще се уплашат доста.
Лаборатория на United States Radium Corporation
Тази скица обаче предлага редица логистични спънки. Първо, какъв тип багра би трябвало да се употребява? Корпорацията за радий на Съединените щати дава отговор под формата на своята багра, която свети в тъмното и съдържа радий. Рисковете за здравето, свързани с боята, не са незнайни – още през 1917 година дамите, които рисуват циферблатите на часовниците със светещата багра, са страдали от анемия, фрактури на костите и некроза на челюстта (защото заострят върха на четката с устни). Въпреки тази опасност ССД продължава с интервенция Фантазия.
Следващото затруднение: създаване на радиоактивна багра, която да остава на животинската кожа и четина. За да ревизира дали ще стане, ССД се обръща към Хари Нимфи, ветеринарен доктор в зоопарка в Сентръл парк. В службата си Нимфи се е занимавал с разнородни проблеми като неподвижен слон и канарче със строшен крайник, само че в никакъв случай с нещо сходно. Той получава помощ от една миеща мечка, която е повече от подготвена да си боядиса козината в подмяна на ежедневната си дажба храна. Енотът по-късно е държан под ключ надалеч от външни погледи. След няколко дни енотски живот, вижда се, че боята остава.
За да се разбере дали „ свръхестествените “ лисици фактически ще изплашат японците, ССД взема решение да пусне 30 от тях във Вашингтон, парк Рок Крийк, окръг Колумбия, с цел да реши реакциите на локалните. Ако лисиците изплашат цивилните американци, съгласно военната логичност, сигурно ще изплашат и японците даже още повече…
В една лятна нощ на 1945 година лисиците сa пуснати в парка и се разбягват из пътеките обещаващо. Гледката на призрачните привидения изначало обърква, а по-късно ужасява минувачите във вечерните им разходки. Един жител е толкоз угрижен, че уведомява полицията. „ Ужасени жители, шокирани от неочакваната панорама на подскачащи призрачни животни, бягат, търсейки уплашени светлина “, оповестяват медиите.
Сако от кожи на ондатра
Има обаче още един проблем. Как лисиците ще стигнат до японските острови? ССД първоначално възнамеряват да ги пуснат в океана да доплуват сами до брега, само че не е ясно дали ще оцелеят. След като се прави подобаващ опит и за това, излиза наяве, че лисиците могат и биха доплували до брега… само че в процеса боята им ще падне. Което дава нов проблем. Ако интервенция Фантазия ще се реализира, лисиците ще би трябвало да бъдат пуснати в Япония по сушата. Но най-голямото предизвикателство, предвижда Ед Селинджър, ще пристигна, откакто те към този момент са на място. Доколкото му е известно, никой в никакъв случай не е дресирал тези животни – по какъв начин тогава те ще се задържат покрай хора, а няма да избягат в гората? Решението на Ед е просто да бъдат изпратени доста лисици… И при положение, че те се провалят, той предлага вместо тях да се боядисат норки, ондатри, еноти и койоти.
