Най-странните езици на планетата
Вследствие на културната глобализация и международната търговия нашите езици стават все по-хомогенни и през днешния ден съвсем половината от популацията на света приказва единствено един от осемте най-разпространени езика. Въпреки това сега към момента се приказват и пишат към 7000 езика, доста от които са необикновено неповторими и изумително причудливи.
Ето някои от тях:
Баският език е един от най-уникалните езици, които се приказват и до през днешния ден в Европа. Известен още като еускара, езикът се употребява в Страната на баските – район в западния завършек на Пиренейските планини сред границите на Франция и Испания.
Той се счита за извънредно неповторим, защото е зародил от изцяло обособен клон на родословното дърво от всеки различен език, употребен понастоящем на Земята. От британския и испанския до хиндуисткия и съветския език – преобладаващата част от Европа и забележителна част от Азия приказват индоевропейски езици.
Баският обаче произлиза от времето преди тези езици да завладеят огромна част от Европа. И на инат на всичко той съумява да оцелее след езиковата инвазия като даже остава относително неизменен.
От към 2,2 млн. поданици на Страната на баските почти 1/3 го приказват през днешния ден. По-голямата част от популацията употребява френски или испански в ежедневните си контакти. За средностатистическия испанец или французин обаче езикът е съвсем изцяло неясен.
Пирахският е локален език, говорен по поречието на река Майси в региона на Амазонка в Бразилия, който постоянно притегля вниманието на лингвистите. Той има единствено 8 съгласни и 3 гласни, което единствено по себе си е необикновено спрямо други езици.
Отчасти е необикновен и, тъй като тонът на гласа е също толкоз значим, колкото съгласните и гласните звуци в думите им. Съществуват няколко други тонални езика, като виетнамския и китайския, само че пирахския го извежда на напълно друго равнище.
Само един образец: думата за другар и зложелател е една и съща, само че тонът на изговоренето ѝ дефинира по какъв начин ще бъде интерпретирана. Също по този начин няма думи за цветове или цифри. Вместо да кажат нещо като „ седем “, те го разказват по метод, който свободно се превежда като нещо от рода на „ малко по-голямо количество “.
Силбо Гомеро е свирещ език, употребен от някои поданици на остров Ла Гомера на Канарските острови в Испания. Възниква като метод за другарство на големи дистанции през дълбоките оврази и тесни долини на острова, защото звукът се популяризира доста по-далеч (и с по-малко усилия), в сравнение с викането. Благодарение на това, той е и потребен инструмент за обществена връзка.
Може да звучи като елементарен способ, само че опитните „ оратори “ могат да предадат изненадващо доста информация с тези звуци.
Силбо Гомеро се употребява единствено в характерен подтекст и никой не би го сметнал за собствен майчин език. Въпреки това се счита, че към 20 000 души на остров Ла Гомера могат да схващат най-малко елементи от него.
Таа (ǃXóõ) е един от дребното африкански езици, които употребяват цъкащи звуци. Той евентуално е най-сложният от тях, като обгръща 160 разнообразни фонеми (звукови единици в избран език), 110 от които са формирани от цъкащи звуци. За подтекст, междинният брой на присъщите речеви звуци в международните езици е към 25-30.
Днес това е извънредно слаборазпространен език, който се приказва от едвам към 3000 души в някои елементи на Ботсвана и Намибия.
Пормпурауският е език, говорен от локална общественост от област в границите на сегашен Куинсланд, Австралия.
Това е забавен език, просто тъй като в него въобще няма термини, които да се отнасят до „ ляво “ или „ дясно “. Вместо това се употребяват понятията „ север “, „ юг “, „ изток “ и „ запад “. Изследванията демонстрират, че историите, разказвани от народа пормпурау, употребяват поток на времето, който за нас би бил доста чужд: времето тече от ляво надясно, когато човек е извърнат на юг, от дясно наляво, когато е извърнат на север, към тялото, когато е извърнат на изток, и надалеч от тялото, когато е извърнат на запад…
Първият учебник по есперанто, оповестен във Варшава през 1887 година.
Есперанто е създаден в края на XIX в. в опит да се сътвори повсеместен втори език за интернационална връзка. Езикът е умислен като безпристрастен и елементарен за асимилиране, като лексиката произлиза най-вече от голям брой европейски езици.
Някои съществени думи на есперанто са „ saluton “, което значи „ здравей “, и „ dankon “, което значи „ благодаря “.
Така конструираният език провокира огромен интерес през 20. век, само че в последна сметка не се постанова и през днешния ден, въпреки на него приказват по-малко от 2 милиона души, той значително е липсващ от публичното схващане.
Нушуският е език, употребен извънредно от дами. Той е създаден преди към 400 години от етническите дами от племето яо в окръг Дзянюн в Южен Китай като средство за другарство посред им, без мъжете да ги схващат. Свободно преведено на днешния китайски език като „ женска книжовност “, това е единствената книжовност в света, основана и употребена извънредно от дами.
„ Жените са употребявали писмеността си, с цел да описват истории, да се утешават взаимно, да пеят за скръбта и да показват възхищението си “, изяснява Джао Лимин, професор в университета „ Цинхуа “ в Пекин, който от десетилетия учи нушуския.
„ Съдържанието на творбите на този език идва от всекидневието на дамите – брак, семейство, обществени контакти, анекдоти, песни и гатанки. Те са богати на национални традиции и са значими за проучването на лингвистиката, граматиката, археологията, антропологията и други филантропични и обществени науки “, добавя Джао.
През XX в. езикът изчезва, само че има опити за възобновление му.
Компютърните лингвисти употребяват данни от Световния атлас на езиковите структури, с цел да открият кои езици имат максимален брой характерности, които се разграничават най-вече от другите езици. На първо място попада микстекският (чалкатонго), говорен единствено от 6000 души от коренното население микстеки в днешно Мексико.
Една от най-специфичните му особености е, че в него няма никакъв метод за разграничение на въпроси и изказвания. Например изказвания като „ Добре ли си? “ и „ Добре си “ звучат безусловно еднообразно.
Въпреки че механически не е език, кипу от време на време се счита за писмена система и заслужава да бъде упомената във всяка публикация за забавни езикови системи. Тя включва поредност от цветни въжета, които се връзват на възли в избрани точки, с цел да значат цифрова информация.
Те била употребена от инките при липса на опция за писане и е служела най-вече за документиране на цифри, малко като абак, за задачите на данъчните регистри, преброяването на популацията и военната организация. Някои обаче настояват, че кипу може да е било употребявано и за шифроване на от дълго време изгубени истории, легенди и песни.
