Всичко си има време, време има за всяка работа под

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

Време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

Време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

Време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

Време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

Време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

Време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

Време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

Еклисиаст е една от книгите на Стария завет, писана, съгласно другите теории, сред 4-2 в. прочие Хр. В нея става дума за тленността на земното пред небесното, за суетата на живота и на земните ни каузи. Една от теориите е, че е писана от цар Соломон, създателят се назовава " наследник Давидов ". Според други е писана от незнаен създател в отговор на елинистичния светоглед - приятност тук и в този момент, благополучен живот на земята, отдаване на забавление и равнодушие. Книгата е един от знаците за библейска мъдрост и е в цялостно благозвучие с останалите книги от Стария завет.

" Суета на суетите и всичко е суетност " са може би най-известните думи от Еклисиаст