Бездушието е душевна болест - КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ
Всичко може да бъде признато и простено. И надмогнато. В душата. Вътре в душата.
Бедствията са в душите. И там е бойното поле, където те би трябвало да бъдат обезвредени. Осмислени.
Без завист, яд и обезсърчение. А където може и да се помогне – да се оказва помощ – мъдро и без капка съмнение!
Така би могъл да мисли за бедствието човек. Като светец!
За да не страдаш – не залагай на такива губещи карти като тялото си, живота си (продължителност и качество), здравето си (което е извънредно нетрайно и нестабилно нещо), благосъстоянието си, другите хора (които по този начин или другояче постоянно ще те разочароват!).
Ти заложи на смелостта си, на великата човешка дарба да се надмогва всичко – и ще бъдеш добре.
Бездушието е душевна болест!
Но по какъв начин да се отървем от нея? Може ли човек да си наложи вдъхновение?
По принцип въодушевяват ни тия мигове, минути и дни, в които се борим за изконни свои права – за живота си, за свободата си, за здравето си, за щастието си, за любовта.
За Смисъла си.
Който затъне в блатото на посредственото доволство или неодобрение (което е едно и също) – той няма битка, той няма вдъхновение.
„ Аскет в мола “
