Всички с нетърпение очакваме онзи момент в годината, когато в

Всички с неспокойствие чакаме оня миг в годината, когато в къщите ни се появяват дребни вечнозелени елхички. Лъскавите играчки, блещукащите светлинки и подаръците, оставени под клоните на коледните дървета внасят уют и наслада в дома и като че ли припомнят, че всички неволи могат да бъдат оставени зад тила ни, в случай че сме омиротворени и положително настроени.

Рядко обаче се замисляме от кое място води началото си коледното дърво и кой пръв е почнал да го украсява. За да задоволим освен вашето, само че и нашето лично любознание, направихме бързо изследване за историята на коледното дърво.

Ето какво открихме:

Има доста митове, разказващи чудновати истории за коледното дърво, само че историческите свидетелства за украсата на елхите са едвам от последните няколко века. Някои от обичаите, свързани с вечнозелените дървета, са езически, до момента в който други носят отпечатъка на християнството, трансформирайки коледното дърво в един от най-ярките знаци на Рождество Христово.

От антични времена хората внасяли в домовете си вечнозелени растения, тъй като считали, че те имат магични и лечебни свойства. Гърците и римляните употребявали бръшлянови клончета, до момента в който келтите и скандинавците предпочитали имел. Джелът, бодливият залист (месарска метла), лавровите и борови клончета също не били подценявани в древността, тъй като се считало, че гонят заболяванията. Тези вярвания били изключително мощно публикувани измежду жителите на северните райони, тъй като вечнозелените растения съживявали мислите за пролетта и възраждането на новия живот през дългите студени нощи.

Легендата споделя, че сега на раждането на Иисус всяко дърво родило плод, с цел да уважи появяването на новия цар. Единствено дребната елхичка не дала плодове, само че Господ се смилил над нея и я предиздвикал да заблести в светлина. Оттук идва и традицията да кичим елхичките със светлинки – в началото със свещи, а през днешния ден – с примигващи лампички във всевъзможни цветове.

Свети Бонифаций и дъбът на Один

Една от първите истории за коледното дърво е обвързвана със свети Бонифаций и е необятно публикувана в Германия. Бонифаций бил духовник през 8. век и разпространявал правата религия в провинция Германия. Връщайки се от посещаване при папата в Рим, свещеникът с смут открил, че локалните поданици, които бил склонил към християнството, се завърнали към езическите си традиции и били подготвени да принесат в жертва млад мъж, убивайки го под дъба на Один.

Ядосан, Бонифаций взел една секира и тръгнал да сече дъба. Историческите извори стопират дотук, само че легендата продължава: когато свещеникът блъснал дъба с брадвата си, той бил повален незабавно. Германците били изумени и признали божията интервенция, а Бонифаций показал дребна елхичка, която останала незасегната при рухването на голямото дърво. Той предложил на локалните поданици да отнесат по една такава елхичка у дома, тъй като тя символизира мира и безсмъртието, а ориентираният ѝ нагоре връх демонстрира къде е домът на Господ.

Дървените елхи

Смята се, че преди 1000 години в доста елементи на Северна Европа са окачвали елховите дръвчета с вериги, с цел да висят от тавана като свещници. Друга традиция била внасянето на клончета от черешово дърво или глог в къщата с вярата те да цъфнат по Коледа. Ако обаче стопаните не можели да си разрешат същинско дърво, те оформяли от клончета и съчки дървена пирамида, която след това украсявали с хартия, ябълки и свещи. Често тези дървени елхи обикаляли от къща на къща, дарявайки наслада на цялото село.

Вероятно дървените елхи са символизирали райските дървета. Те са постоянно срещани в средновековните мистерии, представяни в Германия пред църквите точно на Рождество Христово. В ранните църковни календари 24 декември е уважаван като ден на Адам и Ева. Райското дърво символизирало Райската градина и постоянно било разнасяно по улиците на селото преди театралната режисура, с цел да провокира жителите да дойдат пред църквата и да чуят библейските фрагменти, показани пред тях от артисти.

Първото новогодишно дърво

Първите писмени свидетелства за използването на елхите като знак на коледните и новогодишни празници се срещат не къде да е, а на площада в Рига, Латвия. Там има плакет с гравиран на осем езика надпис „ Първото новогодишно дърво в Рига в 1510 година “.

Малко се знае за случилото се в столицата на прибалтийската страна през 1510 година: млади мъже с черни шапки, съпроводени от групи девойки, пристигнали на площада и първо танцували, а след това запалили украсеното коледно дърво. Вероятно дървото не е било същинско, а сходно на дървените елхи. Обичаят пък мощно припомня за празника Юл, отдаден на раждането на бога на слънцето.

Елхата през 16 век

Ако погледнем към Германия през 1521 година, ще забележим дръвче, разнасяно по улиците на градовете, а зад него язди мъж на кон, облечен като духовник, евентуално представящ Св. Николаус. През 1570 година в Бремен е документирано слагането в комерсиалния дом на малко дръвче, декорирано с ябълки, ядки, бретцели и хартиени цветя.

Първият човек, който внесъл коледно дърво в дома си, както вършим ние през днешния ден, е немският просветител Мартин Лутер. Според историята ден преди Коледа, до момента в който Мартин Лутер крачел през гората, погледнал към небето, с цел да види звездите през клоните на дърветата. Сторило му се толкоз красиво, че се върнал у дома и украсил малко дръвче със свещички, показвайки на децата по какъв начин това му напомнило за Христос, който напуснал звездите на небето, с цел да слезе на земята при хората в коледната нощ.

Коледните украси през 16-и и 17 век

В средата на 16-и век коледните пазари станали доста съвременни. Чрез тях хората се снабдявали освен с дарове, само че и с вкусна храна и други практични такъми, нужни за празника (например ножове и точилки). Пекарите надминавали себе си, приготвяйки вкусни джинджифилови сладки и восъчни фигури, с които да бъдат украсени коледните дървета. Писмен източник от 1601 година споделя за дръвче в Страсбург, украсено с вафли, златисти захарни пръчици и хартиени цветя.

Гирляндите пък се появявили към 1610 година в Германия. По това време се употребило същинско сребро, даже били изобретени машини, с които да се издърпват сребърните влакна за гирляндите. Среброто е издръжливо като метал, само че почернявало много бързо. По-късно са правени опити гирляндите от сребро да бъдат сменени с такива от примес на олово и калай, само че опитът бил несполучлив поради прекомерно тежката сплав. Така гирляндите си остават сребърни чак доникъде на 20. век.

Коледното дърво по нашите земи

Традицията да украсяваме елхи в България е относително нова, за разлика от останалите елементи на Европа. Ние обаче се славим с наш бит, а точно украсяването на бъдника. От него идва и името на Бъдни вечер. За разлика от елхата, бъдникът е от широколистно дърво, знак на обновлението и възраждането на новия живот.

Бъдникът е дънер от буково, дъбово или крушово дърво. Той се избира от стопанина на къщата и в него се пробива дупка, в която се слагат зехтин и тамян. После дървото се увива в бяло платно, слага се до огнището да чака настъпването на празничната вечер. Най-възрастният човек в дома прекадява с бъдника стаите, хамбарите и оборите за здраве и изобилие, а след това го поставя в огнището и някой би трябвало да будува цялата нощ, до момента в който вълшебният дънер изгори изцяло. На сутринта пепелта му се разпилява по земята, с цел да се роди пролетта.

През 20-и век към коледната обредност в България е привнесена елхата като знак на идването на Христос на земята, с цел да освети хората и тяхното царство. Украсата на елхата с фигурки, топчици и свещички символизира Христовата същина – светлината, знанието, чистотата и истината.