Всички религиозни войни, потапяли в кръв света в продължение на

Всички религиозни войни, потапяли в кръв света в продължение на епохи, са били подбудени от буйна обвързаност към опростенчески противодействия: Ние и Другите, положителните и неприятните, Белите и Черните. Ако западната просвета се е оказала продуктивна, то е и тъй като тя се е постарала да " разтрогне " пагубните опростявания, базирайки се на проучването и сериозния разсъдък.

Естествено, не постоянно го е правила: даже Хитлер - който изгаряше книгите, осъждаше " изроденото " изкуство, избиваше " низшите " раси, или фашизмът - който в учебно заведение ме учеше да пея: " Бог да убие англичаните ", тъй като били " народът, който яде пет пъти дневно ", т.е. гладници, по-низши от умерения и по спартански непоколебим италианец, - всичко това също е част от западната просвета. Ала таман най-хубавите аспекти на нашата просвета би трябвало да обсъждаме с младите и то от всички цветове, в случай че не желаеме да се срутват нови кули, включително във времената след нас, в които те ще живеят.

Объркващ миг: постоянно не съумяваме да схванем разликата, която съществува сред идентификацията и личните корени, разбирането на тези, които имат други корени, и съждението за това, кое е положително или зло. Всеки се разпознава с културата, в която е израснал, и случаите на коренна промяна на културата, въпреки и да има такива, са малко. Лорънс Арабски се обличал тъкмо като арабите, само че в края на краищата се завърнал вкъщи си.

Нека в този момент преминем към сравнението на цивилизациите, тъй като таман за това става дума. Западът, въпреки и най-често по аргументи, свързани с икономическата агресия, е проявявал любознание към другите цивилизации. Доста пъти той ги е унищожавал с пренебрежение. Гърците са наричали варвари, тоест неразбираемо говорещи, тези, които не са говорели техния език - това е било равностойно на неумение да се приказва въобще. Ала по-прозорливите гърци - като стоиците (може би тъй като някои от тях са били с финикийски произход) - бързо са си дали сметка, че варварите са употребявали думи, разнообразни от гръцките, но са се позовавали на същите мисли.

От втората половина на ХІХ век насетне културната антропология се е развивала като опит да излекува Запада от угризението на съвестта, подбудено от сравненията му с Другите и най-много тези Други, определяни като диваци, общества без история, примитивни нации. Целта на културната антропология е била да покаже, че съществуват логики, разнообразни от западните логики, и че те би трябвало да бъдат взимани насериозно, а не презирани и потискани.

Същинската поука, която следва да бъде извлечена от културната антропология, е, че с цел да се каже дали една просвета е по-висша от друга, би трябвало да се фиксират параметри. Едно е да се каже, че става дума за една просвета, а друго - да се каже въз основа на какви параметри съдим за нея. Една просвета може да бъде разказана по релативно справедлив метод: избрани човеци се държат по избран метод, имат вяра в духове или в едно-единствено провидение, което е на всички места в природата, сплотяват се в родствени кланове, следвайки несъмнено предписание, считат, че пробитият нос е хубав (което би могло да бъде изложение на културата на западната младеж), считат свинското месо за нечисто, практикуват обрязването, отглеждат кучета, с цел да ги сложат на трапезата си в празнични дни, или както споделят американците за французите - ядат жаби.

Параметрите на съждението са друго нещо, те зависят от нашите корени, желания, традиции, пристрастености, от една система от полезности, която ни принадлежи. Един образец: считаме ли за полезност удължаването на междинната дълготрайност на живота от четиридесет на осемдесет години? Лично аз считам, че е полезност, въпреки мнозина мистици да биха ми споделили, че сред един безсрамник, достигнал 80 години, и свети Луи Гонзагски, доживял едвам до 23, таман вторият е водил пълностоен живот. Но да приемем, че удължаването на живота е полезност: в случай че е по този начин, западната медицина и просвета безспорно превъзхождат голям брой други медицински практики и познания.

Смятаме ли, че софтуерното развиване, разширението на търговията, бързината на превоза е полезност? Твърде доста са тези, които мислят по този начин, и имат правото да считат, че нашата софтуерна цивилизация е по-висша. Ала вътре в самия западен свят има хора, които смятат, че животът в естетика с една непокътната околна среда е съществена полезност, и които прочее са подготвени да се откажат от самолетите, колите, хладилниците, с цел да плетат кошници и да се придвижват пеша от село на село, стига единствено да няма озонова дупка. И така, явно е, че с цел да определим дали една кулутра е по-добра от друга, не е задоволително да я опишем (както прави антропологът), а следва да прибегнем към система от полезности, която считаме за безспорна. Единствено при тези условия можем да кажем, че нашата просвета съгласно нас е по-добра.

През последните дни станахаме очевидци по какъв начин разнообразни култури биват защитавани по най-разнообразни способи въз основа на противоречиви параметри. Съвсем неотдавна четох писмо, адресирано до огромен ежедневник, в което саркастично се питаше на какво съображение Нобеловите награди се присъждат постоянно на западняци и в никакъв случай на хора от Изтока. Като оставим настрани обстоятелството, че ставаше дума за профан, който не беше наясно какъв брой Нобелови награди за литература са получени от чернокожи човеци и огромни ислямски писатели, и че Нобеловата премия за физика през 1979 година бе присъдена на пакистанец на име Абдус Салам, да се твърди, че научните награди нормално се присъждат на хора, работещи в западна научна среда, значи да се открие очевидното, защото в никакъв случай никой не се е съмнявал, че през днешния ден западната просвета и технология принадлежи към авангарда.

Авангард на какво? На науката и на технологията. Ала белким параметърът на софтуерното развиване е безспорен? Пакистан има атомна бомба, а Италия няма. Нима принадлежим към по-низша цивилизация? И белким е по-добре да живеем в Исламабад, в сравнение с в Аркора? Привържениците на разговора изискват от нас да зачитаме ислямския свят, напомняйки, че той е дал хора като Авицена (който апропо е роден в Бухара, недалеко от Афганистан) и Авероес. За страдание постоянно цитират единствено тях двамата, като че ли са единствени, а не загатват за Ал-Кинди, Авицеврон, Ибн Туфаил или пък за огромния историк на ХІV век, какъвто е бил Ибн Халдун, считан заслужено от Запада за татко на обществените науки. Припомнят, че испанските араби са изучавали география, астрономия, математика или медицина тогава, когато християнският свят е бил надалеч зад тях.

Всички тези неща са правилни, но те не са причини, тъй като в случай че разсъждаваме по този метод, ще стигнем до такава степен да твърдим, че благородната тосканска комуна Винчи превъзхожда Ню Йорк, защото Леонардо се е родил във Винчи, тогава когато в Манхатън трима индианци, поседнали на земята, е трябвало да чакат още 150 години преди да дойдат холандците и да купят от тях целия полуостров за 24 $. Но без значение от това - не желая да обидя никого - през днешния ден центърът на света е Ню Йорк, а не Винчи.

Нещата се менят. Не е нужно е да припомняме, че испанските араби са били прекомерно толерантни към християните и евреите във времето, когато у нас са нападали гетата. Или че при завоюването на Йерусалим Саладин е бил по-милостив към сарацините, в сравнение с когато християните са завладяли Йерусалим. Това е по този начин, само че през днешния ден в ислямския свят съществуват фундаменталистки и теократични режими, които не толерират християните, а Бен Ладен не е милосърден към Ню Йорк. Бактриана е била кръстовище на велики цивилизации, но през днешния ден талибаните обстрелват с оръдия статуите на Буда. Обратно, французите са взели участие в клането през Вартоломеевата нощ, но през днешния ден това не дава право никому да твърди, че са варвари.

Нека не се осланяме на историята, тъй като тя е оръжие с две остриета. Турците са побивали на прът (и това е лошо), но православните византийци са избождали очите на рисковите си родственици, а католиците са изгорили Джордано Бруно на клада. Сарацинските пирати не са били изключително добродушни, но корсарите на Негово английско величество, окриляни от акредитивните си писма, опожарявали и потапяли в кръв испанските колонии на Карибите. Бен Ладен и Садам Хюсеин са гневни съперници на западната цивилизация, но в самата западна цивилизация ние сме имали господа като Хитлер и Сталин (Сталин бил така нечовечен, че постоянно са го квалифицирали като ориенталец, въпреки да е учил в семинария и да е чел Маркс).

Не, казусът за параметрите не се слага в исторически, а в модерни термини. Впрочем едно от най-достойните за почитание неща в западните култури е, че от дълго време са си дали сметка, че една и съща персона може да прибягва до разнообразни и взаимно противоречащи си параметри по разнообразни въпроси. Например възприемаме като нещо положително удължаването на живота, а като нещо неприятно атмосферното замърсяване, но прелестно разбираме, че с цел да има огромни лаборатории, където да се вършат изследвания върху продължителността на живота, евентуално са нужни системи на връзки и доставяне, които след това създават замърсяването.

Западната просвета си е изработила способността свободно да излага личните си портиворечия. Вероятно тя не ги позволява, само че знае какви са те и ги изрича. В последна сметка целият спор за глобализацията или против глобализацията се състои в това, с изключение на за побърканите, които настояват, че всичко е безусловно черно. Как да създадем търпима известна доза положителна глобализация, заобикаляйки рисковете и несправедливостите на перверзната глобализация? Какво да сторим, с цел да удължим живота на милиони африканци, които умират от спин (удължавайки в същото време и личния си живот), без да приемем една планетарна стопанска система, която погубва от апетит болните от спин и ни принуждава да поемаме нечисти храни?

Ала таман тази рецензия на параметрите, следвана самоуверено от Запада, дава опция да се разбере доколко е внимателен въпросът за параметрите. Справедливо и задоволително ли е за обществото запазването на банковата загадка? Мнозина мислят, че да. Ала в случай че тази загадка разрешава на терористите да кътат парите си в Лондонското Сити? В този случай отбраната на така наречената „ дискретност “ положителна полезност ли е или съмнителна полезност?

Ние непрекъснато обсъждаме параметрите си. Западният свят е по този начин организиран, че приема, че личните му жители могат да отрекат всякаква положителна полезност на параметъра на софтуерно развиване и да станат будисти или да отидат да живеят в някоя комуна, където не употребяват гуми даже за конските каруци. Училището би трябвало да ни учи да проучваме и обсъждаме параметрите, върху които се основават буйните ни изказвания.

Западът е посветил пари и сила за проучването на нравите и обичаите на Другите, но никой не е разрешил на Другите фактически да изучат нравите и обичаите на Запада, с изключение на в отвъдморските учебни заведения, поддържани от белите, или приемайки най-богатите Други да учат в Оксфорд или Париж. И ето какво става след това: след следването си на Запад те се завръщат вкъщи си, с цел да провеждат фундаменталистки придвижвания, тъй като се усещат свързани със съотечествениците си, които не са могли да получат същото обучение. Това прочее е остаряла история: интелектуалците, сражавали за независимостта на Индия, също са получавали образованието си при англичаните.

Представете си, че мюсюлманските фундаменталисти бъдат поканени да изследват християнския фундаментализъм (нека този път не се занимаваме с католиците, а с американските протестанти, които са по-фанатични и от някой аятолах и желаят да отстранен от учебно заведение всяко позоваване на Дарвин). Мисля, че антрополoгичното изследване на фундаментализма на другия може да спомогне за по-доброто схващане на природата на личния фундаментализъм. Те ще проучат нашето разбиране за свещена война (бих могъл да им препоръчам доста забавни трудове, включително неотдавнашни) и ще погледнат може би с по-критично око на концепцията за свещената война, такава, каквато съществува у тях.

2001 година
Умберто Еко

Превод: Тодорка Минева
Снимки: en.wikipedia.org