Всъщност, Мечо Пух е момиче
Всички познаваме отзивчивото мече, което не може да живее без мед и което, необичайно за какво, не носи панталони. Но в този момент ще узнаем нещо сензационно за нашия обичан воин. Прости ни, Пух, повече не можем да го крием.
Да стартираме по ред: през 1914 година лейтенантът от канадската войска Гари Коулбърн купил за 20$ малко черно мече от ловджия, който бил умъртвил майка му.
Коулбърн кръстил женското мече Уинипег, на името на родния си канадски град Уинипег (Манитоба, Канада). Мечето бързо се трансформирало в любим и амулет на 2-ра Канадска пехотна бригада и стигнало с тях чак до Англия, като за задачата било вкарано незаконно.
В Англия бойците разбрали че би трябвало да заминат за Франция и тъй като не можели да вземат мечето със себе си, лейтенант Коулбърн го оставил в Лондонския зоопарк с ангажимента, че когато се върне след няколко месеца, ще си го вземе. Там чиновниците стартират да назовават мечето на галено Уини.
Истината е, че след това Колбърн в действителност се връща да си прибере зверчето, само че като вижда по какъв начин посетителите и личния състав на зоопарка са се привързали мощно към него, взема решение да им го остави.
По една вълшебна случайност в този зоопарк постоянно ходел и Кристофър Робин Милн, наследник на писателя Александър Милн. При едно от визитите си Кристофър Робин се среща с Уини и по този начин харесва мечето, че стартира да върви постоянно в зоопарка поради него. Понякога даже влизал в клетката му.
Скоро Кристофър Робин сменя името на своето плюшено мече Едуард с това на Уини Пух, в чест на косматия си приятел от зоологическата.
Писателят Александър Милн се въодушевява от другарството на сина си и мечето и по този начин основава обичаната на всички ни история за Мечо Пух, Прасчо, Тигър, Кенга, Йори и така нататък
В една от главите е разказано и по какъв начин фенът на мед получава името си:
Само че от дългото висене на връвта ръцете му се бяха схванали и цяла седмица стояха протегнати нагоре. А когато някоя муха му кацнеше на носа, трябваше да я духа: „ Пух! “
И мисля (но не съм напълно сигурен), че това беше май повода да го наречеш Пух!
