Всички ние в детството сме чували ужасни фрази от родителите

Всички ние в детството сме чували ужасни изречения от родителите в духа: „ За кого готвих? “ и така нататък Всъщност те не са толкоз безобидни, колкото може да наподобява.

Можете също да употребявате тези изречения с децата си. Проблемът е, че думи като тази могат да причинят същински хранителни разстройства.
„ Нека спрем да ядем толкоз доста. Ти си момиче! "
Опасна фраза, водеща до съществени психически проблеми. А точно анорексията. Но даже и в никакъв случай да не сте се сблъсквали с подобен огромен проблем, може да забележите, че непрекъснато се контролирате, не ви разрешава да се насладите на десерт даже с обикновено тегло, само че постоянно се разпадате, което ви кара да се самобичувате. С огромна възможност в детството родителите са желали „ най-хубавото “, само че са въодушевили сериозен комплекс с такива ограничаващи изречения.
„ Не може да си толкоз слаб! “
Обратният проблем са обвиняванията са, че е прекомерно слаба. В допълнение към обстоятелството, че в бъдеще такива деца мъчно управляват апетита си, за тях е мъчно да се научат да одобряват себе си в тежестта си. Често сходни настройки водят до дисморфофобия, която може да се оправи единствено благодарение на експерт.
„ Ако не ядеш, няма да станеш от масата “
Легендарна фраза. Детето стартира да се усеща отговорно и скоро осъзнава, че е по-лесно да се подчини, тогава можете бързо да се отървете от властническия родител. Но не забравяйте, че всяко принуждение против човек в никакъв случай не остава неусетно. Наказаието не би трябвало да бъде главната точка по време на хранене. Най-добре превключете вектора от застрашителен към пояснителен – кажете, че в случай че детето се нахрани добре, ще може да се разноски по-дълго или да победи другарчето си в играта, тъй като се е нахранило с домашна чорба. При това състояние храната няма да провокира неприятни асоциации у детето.