Всички ли деца наследяват поравно? Има ли значение и разлики

Всички ли деца наследяват поравно? Има ли значение и разлики в дяловете между осиновени и рождени деца? Ако децата са от разнообразни бракове, изискванията при заместничество едни и същи ли са?

И.Ш., София

-----------------

Наследството се открива сега на гибелта в последното местопребиваване на умрелия. Това е записано в член 1 от настоящия закон за наследството (ЗН) и то е основополагащ принцип в наследственото право. Заедно с това, че се наследява в четири реда от наследници, като всеки ред изключва другия, т.е. в случай че има деца или внуци, то те наследяват, а не родители или братя и сестри да вземем за пример.

Точно измежду тези основополагащи правила е това, че децата на умрелия наследяват по равни елементи, както и че за деца се считат и осиновените от него. 

Пълноправни наследници обаче са освен осиновените, само че и децата от разнообразни бракове. Това значи, че в случай че има три деца от три разнообразни брака на един и същи татко, те ще го наследят поравно. Всяко дете ще има право на по една трета. Ако пък е имало и четвърто, осиновено от него дете (например дете на втората му брачна половинка от различен брак), и то ще има право на завещание както всички останали. Тогава наследството ще се подели на четири и всяко дете ще има по една четвърт от него. Важно е обаче правилото детето да е било осиновено по всички правила на Семейния кодекс.

Ако с изключение на деца има и съпруг/съпруга при наследяването, то това задейства чл. 9 от ЗН, съгласно който " брачният партньор наследява част, равна на частта на всяко дете ". Защото, в случай че има две деца наследници - без значение дали рождени и осиновени, то няма да получат по една втора, а по една трета. Ако пък става дума за парцел, който двамата съпрузи са придобили по време на брака, то тогава преживелият брачен партньор ще получи незабавно половината от него, а другата половина ще се подели поравно още веднъж с присъединяване на този претърпял брачен партньор и съответния брой деца. 

Всичко това са идеални елементи, които могат да бъдат само разграничени посредством доброволна или правосъдна подялба. Дотогава има режим на съсобственост. Последната може да се раздели посредством подялба. Според ЗН всеки правоприемник може да изиска когато и да е подялба. Законът му дава това право, даже и в случай че има обратно предписание на наследодателя. По разпоредбите всеки правоприемник може да желае своя дял в натура, доколкото това е допустимо. Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а парцелите, които не могат да се поделят комфортно, се изнасят на обществена обмен.

В делбата би трябвало да вземат участие всички наследници. Тя може да е доброволна и правосъдна. И при двете е допустимо даден парцел да остане в благосъстоятелност единствено на един от наследниците, в случай че той им заплати техните дялове. 

Иначе може да се кара дълго време в този режим на съсобственост и когато почине и другият брачен партньор, тогава децата ще имат равни елементи от целия парцел. Те отново ще са идеални елементи и с цел да се получат действителни елементи, отново наложително би трябвало да се мине през подялба. Ако умрелият брачен партньор има парцели, добити преди брака, тогава брачният партньор и децата отново наследяват поравно. Тук преживелият брачен партньор няма никакво преимущество, тъй като не е налице съпружеска имуществена общественост.