Как слонът стана емблема на Софийския зоопарк
Всички кралски особи имат най-малко по едно занимание и постоянно то е обвързвано с животни. Покойната кралица Елизабет Втора да вземем за пример обожаваше кучета и изключително породата корги. От занимание на цар Фердинанд преди повече от 130 години се ражда зоологическата градина в София. Фердинанд имал в двореца си четири слона, които се разхождали из парка. Често владетелят започвал деня с извънредно занятие - дресировка на слоновете. Понякога умните животни и техният педагог изнасяли представления пред задгранични посетители.
Ексцентричното занятие на българския цар впечатлило европейската преса. През 1914 година френският Le Petit Journal излиза с водеща публикация за заниманията на коронованите особи, в която Фердинанд е основен воин. Статията разяснява, че множеството владетели се разтоварват с банални занимания - кралят на Англия колекционира пощенски марки, руският цар обича земеделието, шведският крал рисува, италианският е разпален нумизмат, а Вилхелм II е художник, историк, оратор, критик, драматург и музикант.
Паркът на царската резиденция във Врана
в действителност е първата зоологическа градина у нас. Там съжителствали елен, черен лешояд, няколко фазана, само че когато идват и две кафяви мечета, паркът се оказал стеснен за толкоз разнообразни жители. И Фердинанд издал Указ за основаване на същински зоопарк. За задачата е предназначен имот, попадащ в царската ботаническа градина - през днешния ден в центъра на София (срещу Спортната палата), само че тогава отвън града. На мястото имало единствено дървета, шубраци и барака - склад за зеленчуци към ботаническата градина.
За три години Софийската зоологическа градина става дом на видри, диви кози, лами, елени, лебеди, жерави и други птици. През 1892 година идват и първите лъвове. Двойката хищници е настанена в преустроен обор за крави. Скоро им се ражда бебе.
През 1912 година в България пристигат Нал и неговата приятелка Дамаянти - слончета от Хамбургския зоопарк. Временно ги настаняват в обор в резиденцията на царя - до момента в който приготвят новия им дом и гледачи. Междувременно Нал е " назначен " на работа - впрягат го да оре земята.
Най-сетне през 1929 г. слонарникът в софийския зоопарк е подготвен. Но превозването се оказва сложна задача. Нал бил разтревожен и се наложило да го натоварят в железна клетка върху кола, теглена от четири коня - маджарски тежковози. А Дамаянти минала целия път от Врана на личен ход. Влязла в новия си дом достолепна като кралица, съпроводена от ескорт гледачи.
Зоопаркът бързо става обичано място освен на софиянци, от цялата страна се стичали хора. Нямало входна такса и билети, единствено на влизане имало въртележка с брояч, която отчитала броя на посетителите. Вътре стражари зорко следели никой да не досажда на животните и да не се доближава рисково до клетките.
През годините жителите на зооградината се множат, само че слоновете си остават една от огромните атракции. След гибелта на Нал и Дамаянти от Калкута пристига нова двойка - Савитри и Савитан. Савитри е първата слоница, която ражда дребните си в България.
С времето зоопаркът отеснява, а освен това се оказва в центъра на разрастващия се град и се постанова да му се търси ново място. Днес всеки клиент на столичния зоопарк отдалече вижда емблемата му - тя е слонче с корона на главата.
Ексцентричното занятие на българския цар впечатлило европейската преса. През 1914 година френският Le Petit Journal излиза с водеща публикация за заниманията на коронованите особи, в която Фердинанд е основен воин. Статията разяснява, че множеството владетели се разтоварват с банални занимания - кралят на Англия колекционира пощенски марки, руският цар обича земеделието, шведският крал рисува, италианският е разпален нумизмат, а Вилхелм II е художник, историк, оратор, критик, драматург и музикант.
Паркът на царската резиденция във Врана
в действителност е първата зоологическа градина у нас. Там съжителствали елен, черен лешояд, няколко фазана, само че когато идват и две кафяви мечета, паркът се оказал стеснен за толкоз разнообразни жители. И Фердинанд издал Указ за основаване на същински зоопарк. За задачата е предназначен имот, попадащ в царската ботаническа градина - през днешния ден в центъра на София (срещу Спортната палата), само че тогава отвън града. На мястото имало единствено дървета, шубраци и барака - склад за зеленчуци към ботаническата градина.
За три години Софийската зоологическа градина става дом на видри, диви кози, лами, елени, лебеди, жерави и други птици. През 1892 година идват и първите лъвове. Двойката хищници е настанена в преустроен обор за крави. Скоро им се ражда бебе.
През 1912 година в България пристигат Нал и неговата приятелка Дамаянти - слончета от Хамбургския зоопарк. Временно ги настаняват в обор в резиденцията на царя - до момента в който приготвят новия им дом и гледачи. Междувременно Нал е " назначен " на работа - впрягат го да оре земята.
Най-сетне през 1929 г. слонарникът в софийския зоопарк е подготвен. Но превозването се оказва сложна задача. Нал бил разтревожен и се наложило да го натоварят в железна клетка върху кола, теглена от четири коня - маджарски тежковози. А Дамаянти минала целия път от Врана на личен ход. Влязла в новия си дом достолепна като кралица, съпроводена от ескорт гледачи.
Зоопаркът бързо става обичано място освен на софиянци, от цялата страна се стичали хора. Нямало входна такса и билети, единствено на влизане имало въртележка с брояч, която отчитала броя на посетителите. Вътре стражари зорко следели никой да не досажда на животните и да не се доближава рисково до клетките.
През годините жителите на зооградината се множат, само че слоновете си остават една от огромните атракции. След гибелта на Нал и Дамаянти от Калкута пристига нова двойка - Савитри и Савитан. Савитри е първата слоница, която ражда дребните си в България.
С времето зоопаркът отеснява, а освен това се оказва в центъра на разрастващия се град и се постанова да му се търси ново място. Днес всеки клиент на столичния зоопарк отдалече вижда емблемата му - тя е слонче с корона на главата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ