Всички имаме някаква трагична история. В нея са включени ужасните“

Всички имаме някаква трагична история.

В нея са включени „ ужасните “ неща, които е трябвало да преживеем – грижливо подредени, уголемени и архивирани, с цел да оправдаят най-неприятните ни дефекти.

Както споделя Ерик Берн, трагичната история на живота ни е един тежък „ дървен крайник “.

Играта на „ дървен крайник “ е ясно показана от човек с унило лице и жално изражение, на чиито гърди се мъдри следният надпис: „ Какво може да се чака от мен, откакто имам дървен крайник? “. Кой не е играл от време на време на тази игра? Кой не разполага с най-малко един „ дървен крайник “, подготвен като комфортно опрощение, обясняващо това, за което няма друго пояснение с изключение на личната ни отговорност?

Често ролята ми на терапевт се състои в това да премахвам дървените крайници.

– Какво може да се чака от мен, след като…

… съм изгубил майка си, когато съм бил напълно дребен?

… в никакъв случай не съм познавал моите баба и дядо?

… татко ми е пияч?

… имам толкоз неприятен шанс?

… съм се родил в толкоз оскъдно семейство?

… родителите ми са били необразовани?

… съм толкоз слаб?

… съм толкоз капризен?

… съм подобен невротик?

… имам толкоз драматичен живот?

...

Коя е другата страна на историята?

Другата страна е това, което обичам да назовавам „ мотивите ми за благополучие “.

Ще попиташ за какво имам вяра, че съм щастливец.

Днес, за първи път, желая да отговоря на едно от твоите „ за какво “-та.

Щастливец съм, тъй като съм наследник на две прелестни човешки същества.

Щастливец съм, тъй като съм плод на обич, каквато не съм виждал на никое място другаде и се колебая, че в миналото ще видя.

Щастливец съм, тъй като родителите ми са компенсирали с безгранична обич всеки недостиг, който съм претърпял.

Щастливец съм, тъй като знам, че както татко ми, по този начин и майка ми са ми дали най-хубавото, което са имали.

Щастливец съм, тъй като – без да съм направил каквото и да е – съм се родил с интелигентността, чувствителността и интуицията, нужни за това, с което се занимавам и обичам.

Щастливец съм, тъй като в никакъв случай не съм страдал от апетит, мраз или съществено заболяване.

Щастливец съм, тъй като пребивавам в къщата, която постоянно съм мечтал да имам.

Щастливец съм, тъй като наскоро „ срещнах “ по-големия си брат и двамата взехме решение в никакъв случай повече да не се разделяме.

Щастливец съм, тъй като се занимавам с това, което най-вече обичам, и ми заплащат да правя нещо, което ми доставя същинско наслаждение.

Щастливец съм, тъй като съм единствено на трийсет и шест години, а съм спечелил любовта на милиони хора и претърпявам с цялото си създание връзките си с близките.

Щастливец съм, тъй като имам съвсем всичко, което в миналото съм желал, и то без да поставям старания да го реализира.

Щастливец съм, тъй като към момента съм кадърен да се влюбвам.

Щастливец съм, тъй като обичам и съм обичан.

Щастливец съм, тъй като – макар да не върша всичко, което желая – никога не върша това, което не желая.

Щастливец съм най-много, тъй като съм татко на двете си деца.

Аз съм аз.

Щастливец!

Из: „ Писма до Клаудия ”, Хорхе Букай, ИК „ Хермес ”
Снимка: