Един-едничък въпрос прекъсва детските истерии на мига
Всички деца изпадат в положения, които най-общо назоваваме нервности. Тръшкат се, пищят, въргалят се по пода, тропат с крайници и блъскат.
Всеки родител се тормози и търси най-хубав метод да спре този изблик на яд по най-разумен метод. Без да стига до крайности – санкции или пестник... Защото в този миг те не дават резултат.
Майка от Бразилия споделя своя опит. Тя не е психолог, нито експерт по поведенчески лечения. Просто е майка, която гледа 5-годишно момиченце. И е уверена, че е намерила работеща формула, която бързо пренасочва и реорганизира мислите, възпламенили абсурда, и успокоява детето.
Ето нейната персонална история.
Дъщеря ми потегли на градина и стана изключително нервна. Твърдеше, че там не ѝ харесва и, че в никакъв случай няма да ѝ хареса. Вкъщи също напрежението беше високо. Алиса непрестанно изпадаше в нервности, тръшкаше се и плачеше с мотив и без мотив.
Възпитателките в детската градина ни посъветваха да търсим консултация с детски психолог с вярата той да даде някакво решение и обстановката да се успокои.
Психологът фактически даде доста потребни препоръки. Един от тях обаче се оказа „ попадение тъкмо в десятката “ - приказен и доста елементарен за приложение. Точно за него желая да ви опиша.
Психологът ми сподели, че най-важно е да покажем на детето, че го почитаме и че знаем какво то усеща. По време на рецесията, каквато и да е повода за експлоадирането, да му помогнем (дори то да е над 5 години) да размишления и да разбере, какво тъкмо се случва с него.
Когато родителите признаят и уважат възприятията на детето, би трябвало да го подтикват единствено да се се включи и да вземе присъединяване в решението на казуса. Така нервността секва.
Ето съответна обстановка:
Детето е готово да избухне. Поводът е без значение – куклата е със счупена ръка, пристигнало е време за лягане, не се оправя с домашното или просто не желае да прави това, което сте го помолили да свърши.
Вие стоите и наблюдавате обстановката. След това с допустимо най-спокойния глас, който имате, задавате единствено един въпрос: „ Това огромен проблем ли е, междинен или напълно дребен? "
Когато щерка ми се замисли какво тъкмо се случва с нея, това подейства като с магическа пръчка. Аз задавам въпроса, тя дава отговор, и нормално сама предлага решение или най-малко ме насочва къде да го търсим.
Малките проблеми се вземат решение най-бързо и просто.
