Българите явно гледат с носталгия към миналото, но и с надежда към бъдещето
Всеки втори (51%) жител на света има вяра, че животът му е по-добър от този на родителите му . Другата половина от запитаните е по равно разграничена сред тези, които правят оценка живота си като по-лош (23%), и тези, съгласно които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Удовлетворението от стандарта на живот е основен фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати райони, като Европа, това не е годно в такава степен, това демонстрира проучване на Галъп интернешънъл болкан .
Очакванията за живота на днешните деца са най-вече положителни , само че въпреки всичко по-неблагоприятни, в случай че ги съпоставим с настройките по отношение на живота на предходните генерации – 44% чакат по-добър живот за децата през днешния ден спрямо нашия живот, 28% чакат по-лош живот, 20% чакат същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече убеденост в бъдещето – на самостоятелно равнище. Но на национално ниво е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали компликации, са в действителност тези, които имат вяра по-силно в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Отново без изненада.
Най-позитивна страна измежду изследваните 64 страни е Виетнам – 83% избират отговор " по-добър живот “, а 4% показват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са настройките в Молдова (32% " по-добър “ живот, само че и 45% – " по-лош “, които образуват отрицателна разлика от -13).
Българите очевидно гледат с носталгия към предишното, само че и с вяра, въпреки и плаха, към бъдещето . Лошата оценка на сегашното очевидно е тази, която дефинира и двете.
Очакваният при българите негативизъм проличава в настройките към живота през днешния ден спрямо този в предишното. Разликата сред тези, които считат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители (35%) и тези, които усещат живота си като по-лош спрямо този на родителите си (31%), е позитивна: 4 пункта. Но на фона на света и даже на не изключително въодушевената ни Европа тези 4 пункта са малко. Близки до нашата страна са оценките за живота през днешния ден в Молдова, Франция и Италия, които също не демонстрират забележителна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия наподобяват по позитивно настроени към живота през днешния ден.
За 27% от запитаните българи пък няма разлика сред живота им и този на предходното потомство. 7% у нас не могат да преценяват дали животът ни в този момент е по-добър от този на родителите ни.
Що се отнася до упованията за живота на новите генерации в страната ни, настройките са по-позитивни – както и в множеството страни по света, които правят оценка сегашното или предишното си зле. Особеност у нас е, че настройките за бъдещето на децата наподобяват (макар и минимално) по-позитивно в сравнение с настройките за качеството на нашия живот в този момент, съпоставен с този на предходните генерации. У нас 37% чакат животът на децата през днешния ден да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече компликации, а 20% считат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценяват. Така разликата сред позитивно и негативно настроените за бъдещето на децата през днешния ден е 8 пункта в интерес на тези, които чакат по-добър живот за поколението след нас.
По този индикатор страната ни се приближава до междинните позиции в самобитната ранглиста на позитивни и негативни настройки за живота на следващия ден, въпреки че въпреки всичко си остава в долната част.
Очаквано, близки до настройките в България са тези в Северна Македония, а и други страни от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата през днешния ден пък са страни от Западна Европа като Франция, Германия, Италия и други
Размер на извадката и способ на регистрация:
Общо 60 724 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода " лице в лице “, по телефона или онлайн. Участвалите в проучването страни са 64.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Очакванията за живота на днешните деца са най-вече положителни , само че въпреки всичко по-неблагоприятни, в случай че ги съпоставим с настройките по отношение на живота на предходните генерации – 44% чакат по-добър живот за децата през днешния ден спрямо нашия живот, 28% чакат по-лош живот, 20% чакат същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече убеденост в бъдещето – на самостоятелно равнище. Но на национално ниво е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали компликации, са в действителност тези, които имат вяра по-силно в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Отново без изненада.
Най-позитивна страна измежду изследваните 64 страни е Виетнам – 83% избират отговор " по-добър живот “, а 4% показват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са настройките в Молдова (32% " по-добър “ живот, само че и 45% – " по-лош “, които образуват отрицателна разлика от -13).
Българите очевидно гледат с носталгия към предишното, само че и с вяра, въпреки и плаха, към бъдещето . Лошата оценка на сегашното очевидно е тази, която дефинира и двете.
Очакваният при българите негативизъм проличава в настройките към живота през днешния ден спрямо този в предишното. Разликата сред тези, които считат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители (35%) и тези, които усещат живота си като по-лош спрямо този на родителите си (31%), е позитивна: 4 пункта. Но на фона на света и даже на не изключително въодушевената ни Европа тези 4 пункта са малко. Близки до нашата страна са оценките за живота през днешния ден в Молдова, Франция и Италия, които също не демонстрират забележителна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия наподобяват по позитивно настроени към живота през днешния ден.
За 27% от запитаните българи пък няма разлика сред живота им и този на предходното потомство. 7% у нас не могат да преценяват дали животът ни в този момент е по-добър от този на родителите ни.
Що се отнася до упованията за живота на новите генерации в страната ни, настройките са по-позитивни – както и в множеството страни по света, които правят оценка сегашното или предишното си зле. Особеност у нас е, че настройките за бъдещето на децата наподобяват (макар и минимално) по-позитивно в сравнение с настройките за качеството на нашия живот в този момент, съпоставен с този на предходните генерации. У нас 37% чакат животът на децата през днешния ден да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече компликации, а 20% считат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценяват. Така разликата сред позитивно и негативно настроените за бъдещето на децата през днешния ден е 8 пункта в интерес на тези, които чакат по-добър живот за поколението след нас.
По този индикатор страната ни се приближава до междинните позиции в самобитната ранглиста на позитивни и негативни настройки за живота на следващия ден, въпреки че въпреки всичко си остава в долната част.
Очаквано, близки до настройките в България са тези в Северна Македония, а и други страни от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата през днешния ден пък са страни от Западна Европа като Франция, Германия, Италия и други
Размер на извадката и способ на регистрация:
Общо 60 724 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода " лице в лице “, по телефона или онлайн. Участвалите в проучването страни са 64.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ