Всеки родител иска детето му да е щастливо. Да се

Всеки родител желае детето му да е щастливо. Да се осъществя в живота, да има самочувствие да отстоява себе си и да пази достолепието си.
Тези качества се построяват последователно, още от детството.
Добре е освен да приказваме, само че и да демонстрираме на детето кой е верният път. Поне, до момента в който се вслушва в думите ни.
Семейният психолог Ирина Чеснова изброява най-важните послания, които родителите би трябвало да насочат към момичето, с цел да пораства щастливо и с възприятие за лично достолепие.

1. Толкова се радваме, че те има
Това не е единствено фраза. Родителите би трябвало да демонстрират, че това е тъкмо по този начин - да прекарват време, да играят, да се интересуват се от това, което е значимо за момичето, да го успокояват, когато го нещо го боли или е уплашено. И да му се възхищават.
Кажете ѝ: " Ако можех да избера което и да е дете на планетата, отново бих избрал теб. "
Затворете очи и си представете какъв брой хубаво е, че вашето момиче усеща, че е наслада, а не задължение за вас.

2. Твоите усеща и потребности имат значение
Това значи: „ Можеш да се довериш на възприятията си, имаш право на тях. Нормално е да бъдеш тъжна, да се ядосваш и скърбиш. Ти и аз ще се научим да прекосяваме през възприятията и да ги показваме вярно. "  
Когато човек признава и показва възприятията си, когато е сигурен, че те са почтени за внимание, знае: аз съм значима, имам значение, мога да разгадавам на поддръжката на околните, в случай че е належащо.

3. Твоята стойност в този свят не зависи от триумфа и достиженията ти
Прекрасно е момичето ви да се развива и да се усъвършенства. Но не е нужно да е най-хубава от най-хубавите, не е нужно да печели непрестанно и да се доказва.
Можете да оцените нейните достижения, даже в случай че другите не ги виждат.
Какво житейско умозаключение прави момичето от такова известие? „ Аз оставам добър човек, даже и да не мога да направя нещо или да позволявам неточности. И с цел да се усещам почтена, не се нуждая от признанието на другите. “
Това се назовава самокритика.

4. Вярвам в теб
Това също не са просто думи. Това е родителската позиция. „ Зная, че можеш, че ще успееш. Вярвам, че можеш да вземеш вярното решение за себе си; Ако е належащо, ще ти оказа помощ да го схванеш. "
Така се възпитава самостоятелност и самочувствие: Не съм безпомощна, мога да ръководя живота си, мога да се доверя на себе си, мога да вземам решение значими за мен задания.

5. Твоето тяло принадлежи единствено на теб
Момичето пораства, тялото му се трансформира, това е естествено и се случва на всеки. Никой различен няма право да го подлага на критика или да прави нещо с него (защита от принуждение!). Никой не може да допира тялото ѝ, в случай че не ѝ харесва.
На всички опити за нарушение на телесната ѝ сигурност може да каже твърдо „ Не, не ми харесва, стой! “ и даже да потърси помощ.

Продължава на страницата на Новите родители