Всеки път дали около рождения му ден, или около деня

Всеки път дали към рождения му ден, или към деня на разстрела, се сещаме за Никола Вапцаров. За гениалния стихотворец, изпреварил с мисленето и творчеството си своето време. А и нашето. За огромния бунтовник, пожертвал себе си в името на един блян. И в името на една религия.

Да, тъй като за мен Вапцаров неразривно е обвързван с вярата. С вярата като свръхценност. Ако човек бъде лишен от нея, това е еднакво на ликвидиране, на разстрел.

Това е вярата в новия живот, в бъдещето. Да, в светлото бъдеще, въпреки то да е подложено през днешния ден на офанзива, на обругаване. Както и имената на тези светли идеалисти, отдали безкористно живота си за него.

От кого? От хора, които одобряват и убеждават, че само днешното устройство на света е допустимо. Че нищо не може да се промени. Днешното статукво. Свят, разграничен на небогати и богати. Свят, в който една дребна част има милиарди, а милиардите имат една дребна част. Свят, в който, с цел да успееш, би трябвало да направиш взаимни отстъпки с морални полезности и правила, само че това е целесъобразно, тъй като единствената полезност са парите. Свят без конкуренция.

А белким опция няма?

Вярата дефинира, осмисля нашия живот. Вярата води напред човечеството. Ако не имаме вяра в нещо огромно, което да осмисля пътя ни, тогава защо живеем? И какво ще оставим на бъдещите генерации?

Прагматично-егоистичното мислене, което се пробват да ни наложат през днешния ден, изключва вярата. Комерсиалният свят на предметите. Стремежът да имаш още и още. Отново и още веднъж.

Миналата година зрелостниците писаха върху програмното стихотворение " Вяра ". И се затрудниха. В какво има вяра Вапцаров и за какво? Какъв е този по-добър свят? И каква е тази религия, за която " бронебойни патрони няма открити "? Това, че стремежът към по-добър и обективен свят е заложен в индивида, се обезсмисля от рамките, които постанова днешната теория за живота.

Но Вапцаров обича живота. Несправедливостите карат да се бориш. Той обича другия живот, мечтания, справедливия.

Всъщност вярата на Вапцаров в утрешния по-справедлив свят е обвързвана с такива полезности, които през днешния ден също са подложени на тестване: независимост, обич, добрина, човещина...

Истината е, че не могат всички да са като Вапцаров. Но всеки се ражда с парченце религия в сърцето. Въпросът е: ще поникне ли тази религия, или ще бъде стъпкана безжалостно? И по тази причина дълг на всеки от нас, в който Вапцаровата религия към този момент е в гърдите и за която няма бронебойни патрони, да я съобщи на идващото потомство.

За да намерим сили и да погледнем към бъдещето.

С религия...