Пилетата са били опитомени за бой, не за храна
Всеки, който е бил гонен из двора от кокошка или петел, знае, че тези птици са нито безобидни, нито мирни. Произлезли от някои от най-страшните същества, които в миналото са ходили по тази планетата, кръвта на Gallus domesticus, домашните кокошки, носят цялата горделивост, храброст, гняв и завист на своите предшественици. Възползвайки се от тези им качества, хората в началото опитомяват пилетата, с цел да могат да се насладят на коравосърдечния спектакъла, които два петела могат да изнесат.
Общото мнение измежду учените е, че боевете с петли стартира в Югоизточна Азия с изключително кръвожадния предходник от джунглата на днешното пиле, Gallus gallus. В даден миг дивият и яростен Gallus sonneratii – потомъкът, виновен за жълтата кожа на днешните пилета – е пресечен с първия. Заедно двамата бяха развъждани и обучавани за пердах, а по-късно публикувани из Индия и Близкия изток от бойци, пътешественици и търговци, фенове на спорта. Според някои източници битката с петли датира от 4000 година прочие н. е. в Персия и 2500 година прочие н. е. в цивилизацията в долината Инд по време на бронзовата ера.
Темистокъл
Спортът („ спортът “) стига до Запада след Гръко-Персийската война през 5 век прочие н. е. Според легендата, до момента в който отива да се бие с персите, великият атински военачалник Темистокъл вижда две пилета да се борят край пътя и се впечатлява:
Бързото станал известен, боят с петли за гърците беше повече от забавление, както написа в „ The London Encyclopaedia “:
Въпреки че са завладени от римляните, гърците оказват трайно въздействие върху тях. Наред с просвета, архитектура, богословие и философията си, гърците дадоха на римляните и багра с петли. Завоевателите толкоз обичаха спорта, че го обезсмъртяват върху сребърни монети и в луксозни мозайки (една от които виждате на фотографията най-горе ). Докато римляните разширяваха своята империя, в последна сметка обхващайки 3 континента и контролирайки 25% от популацията на света, те разнасят и този детайл от своята просвета по всички тези места.
Мексиканци гледат пердах с петли
Европейците одобриха спорта през Тъмните епохи и очарованието им от него не бе прекратено нито от интелектуалното прераждане по време на Ренесанса, нито от новооткрития хуманизъм на Просвещението. Съобщава се, че Елизабет I, Джеймс I, Хенри VIII и Чарлз II се радват на багра с петли, а по-късно, когато Европа колонизира Америка, европейците занасят багра и там. Всъщност за някои от създателите на Съединени американски щати, в това число Томас Джеферсън, Джордж Вашингтон и Бенджамин Франклин, се знае, че освен са гледали мачовете, само че и са отглеждали лични пилета за пердах.
Боевете не престават като законен спорт по време на Гражданската война (1861-1865 г.) и се носи слух, че Абрахам Линкълн, печели прякора си „ Честният Ейб “ поради репутацията си на почтен арбитър на сходни мероприятия.
Малко по-късно обаче няколко групи за отбрана на животните се опълчват на боевете. През 1866 година деятелите от Дружеството за попречване на жестокостта към животните интензивно работят, с цел да създадат спорта противозаконен. Изненадващо обаче битката с петли не е противозаконна във всички 50 щата чак до 2007 година, когато Луизиана дефинитивно я забрани.
…
Тъй като хората почнали да живеят в селища дружно с Gallus gallus, Gallus sonneratii и други диви птици, те скоро стартират и да ги опитомяват. Въпреки че по какъв начин тъкмо е станало опитомяването не се знае, специалистите са определили четири стадия:
По време на първия стадий, когато пилетата се научиха да живеят дружно с хората, те са одобрявани за набожен знак и не се развъждат. На втория стадий, когато битката с петли породи и се популяризира, стартира и дейното размножаване, с цел да се култивират допустимо най-хубавите бойци. По време на третия стадий, когато селското стопанство и индустрията стават все по-развити, хората от ден на ден се концентрират върху селективното чифтосване, изключително на Запад. През последния половин век актуалното корпоративно земеделие се научи, че посредством укрепване на пилешкия фуражи с витамини и антибиотици е допустимо огромно, промишлено произвеждане на пилешко месо. В големи навеси, натъпкани дружно клюн до клюн, пилетата имат една задача – яденето. Така едно пиленце, което тежи 30 грама, може да порасне до 2,30 кг за месец и половина.
