Защо книгите на Примо Леви бяха отхвърлени – най-добрият писател на поствоенна Италия
Всеки човек разполага единствено с един живот, с цел да успее да извърши всички проекти. Да не забравяме, че когато някой желае да разсмее Бог, първо би трябвало да показа своите проекти. Примо Леви е тъкмо подобен образец. Той е прочут италиански химик, партизан, публицист и един от очевидците на Холокоста.
Някои от известните му книги са: „ Нима това е човек “ и „ Периодичната таблица “. Втората е ориентирана към качествата на детайлите и Кралският институт във Англия ще я признае за една от най-хубавите научни книги в света. Това сигурно е ласкаво изявление, само че дано не забравяме, че има миг от живота на Примо, когато е посъветван в никакъв случай повече да не написа.
Леви получава вниманието на издатели и литературни клубове при започване на 80-те години на предишния век. Славата е краткотрайна, само че оценена – житейският му път завършва през 1987 година Въпреки тези дребни пропуски, новото хилядолетие към момента преглежда неговите литературни писания и не пести похвали. Следвоенният свят просто не е бил подготвен за тези откровения, само че за какво?
„ Периодичната таблица “ е книгата, която ще даде звездния статут на италианския евреин. Тя носи стойност освен за учените, само че и за хората, които към момента търсят своето място в необятния свят на химията. Тестването на нервите ще пристигна с „ Нима това е човек “. Всеки издател има своя причина да не вижда светлината на дадена книга. Няма изненади или някакви тъмни обрати в тази легенда – всяка значима литература съумява да стигне до своите читатели.
Отговорът е прикрит в комплицираното и нелогично уравнение на новото време. Културният климат е едно положително начало за проучване на трусовете на Примо. Италианското следвоенно общество не е готово за истината. В едно от последните си изявленията по малкия екран, създателят ще показа, че в никакъв случай не е търсил съжалението на читателите. „ Нима това е човек “ е книжовен труд, търсещ обяснението и повода за достигането на европейския провал.
„ По това време хората имаха друга работа за вършене… Моята книга, както и доста други след нея, се разглеждаха с скука, като че ли щяха да скапват празненството. “
Примо в никакъв случай не схваща за какво неговите съграждани се пробват да не помнят своите закононарушения. Разказите за концентрационният лагер са детайлни, само че груповата амнезия е по-бърза даже от пандемия. Леви не е единствен в своето отчаяние. Едуардо Де Филипо ще напише пиеса с името „ Napoli Milionaria! “ и ще подсети за присъединяване на Италия в световното закононарушение. 700 хиляди италиански боеца са депортирани в Германия след 8 септември 1943 година
Италия подписва помирение със съдружниците и преглъща един от най-големите си грехове. Пиесата е написана бързо и се изиграва в Неапол през 1945 година Публикувана е от Ейнауди през 1950 година Едуардо споделя историята на боец, който се е завърнал от плен. Открива брачната половинка и щерка си във въртележката за правене на пари, като че ли войната в никакъв случай не се е случвала. Най-близките нямат време да слушат историите на протагониста и постоянно го пренебрегват.
Италия прави мигновено своя преход от фашистки към постфашистки режим. Планът на маршал Бадолио не трансформира нищо от целия държавен уред. Наказанието на немските окупатори също е кърваво, а Северна Италия понася най-тежко експанзията на немския ботуш.
Самата страна е разграничена на дребни елементи: Южно царство – на италианския крал и съдружниците, дребната република Сало и партизанската опозиция. Толкова цветна карта на една скорошна и позната страна не може да се открие елементарно.
Следвоенният интервал няма да донесе някаква изясненост – борбата на фронта се заменя с политически сражения. Партизаните също ще се намесят в борбата за въздействие. Те ще се извърнат против извънредно десните последователи. Социалистите и комунистите ще бъдат одобрявани доста по-радушно.
Спомените на войната също са толкоз размътени от районните и наследствени граници. Първата книга за депортация на италиански евреи и бойци излиза през 1944 година „ 16 октомври 1943 “ е написана от Джакомо Де Бенедети – създател и италиански книжовен критик. 10 други книги ще бъдат написани през 1945 година През идната ще дойдат още 14, а по-късно ще има внезапен спад и липса на интерес. През 1947 година се разгласяват единствено три книги, в това число и на Леви. Темата остава замразена през 50-те години на предишния век.
През 1954 година са пуснати още четири книги. Едно десетилетие по-късно Леви ще разгласява публикация в турински вестник с името „ Депортираните. Юбилеят “. През идната ще подсети, че ориста на депортираните е забравена и Италия изпада в цялостна амнезия по отношение на този проблем.
Първата Световна война трансформира хода на историята, а втората ще тласне хората в давност за идващите 20 години. Следващата философска ера ще държи сметка на историците, които би трябвало да намерят отговор за рецесията на европейския дух и всички човешки изкуства.
Както забелязвате, Италия изпада освен в отричане, само че и в амнезията, прехласвайки се по обещанията на новия свят. Мнозина са ориентирани към възраждането на икономическия колос, никой няма време да жали за изгубените. Точно тук идва Примо Леви. Неговата книга е прочетена за първи път от Франко Антоничели и издателска къща „ Де Силва “. Той е някогашен участник в съпротивата и е водил борби с нацистите. Логично е да одобри този труд за скъп и непосредствен до претърпяното. Решението на Франко би трябвало да бъде подкрепено от още един човек – Чезаре Павезе. За разлика от своите сътрудници, Чезаре има още по-неприятна орис.
Той е преследван и репресиран като анти-фашист. В цялото издателство няма нито един човек, който да е съумял да опознае болката на шефа, само че по някаква причина и тук Леви ще удари на камък. Каква е тайната? Чезаре не можел да прочете труда на Леви, тя го прибирала към мемоари, с които шефът е желал да прогони години наред. Издателят не не помни и още един факт – Леви не стопира да декларира своята отдалеченост от политиката.
Това е още един камък в градината на създателя. Вече споменахме за основаването на литературни изповеди и истории за партизани. Повечето италиански издателски къщи бързат да съберат легендите директно след войната, до момента в който Леви закъснява, освен това с цяло десетилетие. Историческите книги също ще би трябвало да почакат.
Книгата на Роберто Баталия за съпротивата в Италия ще пристигна чак през 1953 година Това е времето, в което Ейнауди счита да възроди загатна за партизанската война и анти-фашистките обичаи. Той ще разгласява и преиздава книги от предишното. Мисията му е да обогати читателите на новото потомство. Възпитанието на младите се ускорява, изключително откакто водачът на християн-демократичната партия Тамброни ще бъде подсилен от нео-фашистката партия на Италия. Тогава ще се роди и една от най-хубавите книги на издателството – „ Четива за междинните учебни заведения “. В наличието ѝ ще има място и за някои от разказите на Леви.
Литературата е инструмент на въздействие и в случай че в миналото се пробвате да възпитавате едно цяло потомство, използвайте учебните заведения. Концентрационните лагери ще не престават да стоят на назад във времето. Виторини написа книга с историческа значителност за Италия тъкмо по тази тематика, само че издателствата се съмняват, че въобще ще доближи до някакъв комерсиален триумф. Страната не е подготвена за тази истина и няма издателство, което да поддържа подобен план. Единственият издател с малко повече храброст е Франко Антоничели, само че даже той не може да отговори на всички претенции.
Бурните времеви интервали въздействат директно върху всяко едно изкуство. Някои от най-известните писатели ще разгласяват своите книги в идващите няколко десетилетия след Втората Световна война. Периодът сред 1945-1950 година е прочут като инерция и постепенно пробуждане. Това е казусът на Примо. Неговата книга се популяризира във време, в което същинските истории имат повече стойност, Ейнауди се тормози, че липсва литературната стойност и ще влага в сигурен неуспех.
Съмнението е отхвърлено от критици като Калвино и Каджуми – те са повече от ласкави. Книгата на Леви се разграничава съществено от всичко налагащо се и би трябвало да изчака. Авторът употребява един прочут и техничен жанр, сарказмът следва читателя от първата до последната страница, само че този труд към момента стои някъде в небитието. Детайлите във всеки ред се виждат с лекост, прецизният и спретнат жанр не позволява загубата на стила. Критиците ще отчетат това като минус, само че Леви ще завоюва сърцата на читателите.
Тяхната дума ще е последна и бързо ще разреши на италианския евреин да се промъкне на пръсти в литературните кръгове. Всяко начало е мъчно, освен това освен в литературата, само че за признанието може да се чака цялостен живот.
Днес „ Нима това е човек “ е класика на италианската литература. С втората книга не се срещат такива проблеми, светът към този момент е квалифициран за Примо Леви. А Италия не не помни да награди турболентния живот на Примо и неговият труд в секцията на класическата италианска литература.
