Българската здравна система - инкубатор на милионери
Всеизвестно е, че здравната ни система е хронично болна, България държи върхове по смъртност от сърдечно-съдови и други животозастрашаващи болести. Според Евростат, България е водеща по смъртност в света и втора по детска смъртност до 1 година в Европа. Страната ни е преди всичко по сърдечно-съдови болести в Европа, като 65 на 100 от заболелите умират. България е от най- бедните страни в Европейския съюз, доста българи нямат здравни осигуровки, не са в положение да заплащат скъпи операционни процедури, прибягват до болнично лекуване в последния миг, когато към този момент може и да е късно. Български лекари, които са недоплатени, емигрират.
На този декор, и при тази беднотия, би следвало да се чака, че шефовете на българските лечебни заведения, държавни и частни ще имат скромни хонорари, или най-малко такива, които да се смятат за публично допустими.
Имотните заявления на шефовете на лечебни заведения, които употребяват обществен запас от НЗОК за 2021 година обаче съдържат шокиращи трудови приходи и хонорари за не малко от тях. Управителят на частната кардиологична болница, " Медика кор " в Русе е оповестил 1 471 952 лева Годишен трудов приход и още към 198 000 лева от други източници. Това значи, че Панайотов е получавал минимум 122 662 лева заплата месечно.
Впечатляващи приходи се виждат и при други шефове на лечебни заведения. Методи Янков, шеф на столичната частна МБАЛ " Сердика, който е още съучастник и шеф също на още 11 здравни заведения. Той е заявил 827 041лв. за 2021 година
Преглед на данните за минали години демонстрира, че за 2019г. шефът на МБАЛ „ Св. София “ доктор Христо Мазнейков е преди всичко по годишни доходи от заплата с повече от 1 645 000 лева Това прави месечно заплащане от 137 хиляди лева Мазнейкови са милионерско семейство- брачната половинка му доктор Валентина Мазнейкова, която се води притежател и подуправител на МБАЛ " Света София " е заявила годишен приход от 866,000 лева, което значи, че заплатата и е 72 000 лева
Управителите на държавните лечебни заведения са лимитирани във възнаграждението, което могат да получават. При държавните и общински лечебни заведения, съгласно наредбата за възлагане на ръководството на лечебни заведения, за шефовете е избран таван от 7 800 лева месечно за 2021 година или 93 600 лева годишно
Но и измежду шефовете на държавни лечебни заведения има такива със забележителни приходи. През август 2020 година уеб страницата Skener.news разкри имената на шефове на държавни лечебни заведения - милионери. Най- богат се оказва проф. Генчо Начев, шеф на столичната " Св. Екатерина ", който за 2019 година и заявил общ годишен приход от 450 000 лева, който не е единствено от заплатата му като директор;той има депозити от над 1,7 млн. лева, 800 000 евро и 108 000 $, акции за 1,8 млн. лева, вложения във фондове за 370 000 лв. и дялове в 3 сдружения за над 2,8 млн. лева За същата година шефът на психиатричната „ Св. Наум “ акад. Иван Миланов е заявил приход от 425 000 лева и на влог държи 5 млн. лева.
Как се става милионер от шеф на държавна болница е тайнственост, като се има поради рестриктивните мерки в трудовото заплащане и задълженията, които те имат.
За частните лечебни заведения има пояснение. Всички те са на хранилка към Здравната каса и не одобряват пациенти със болести, където заплащанията от Здравната каса са неизгодни. Такива пациенти те препращат към държавните лечебни заведения. Ако болните са неосигурени и небогати, държавната болница стартира да натрупа задължения, орязва заплати, средства за консумативи. Лекари и сестри се изнервят и напущат. Отгоре на всичко, в двора на някои държавни лечебни заведения се настаняват частни лечебни заведения, която обират всички " хубавите " пътеки, а всички останали са за държавната болница.
Прилични приходи частни лечебни заведения осъществят и при закупуването на медикаменти за болните, които се лекуват по линия на Здравната каса. Частните лечебни заведения, за разлика от публичните, не са задължени да афишират публични поръчки за закупуване на медикаменти, по тази причина и има случаи, когато те закупуват такива на цени до 7 пъти по- високи от тези, които заплащат държавните и общински лечебни заведения. Често, търговецът на медикаменти има и лечебни заведения и един тип продава свои медикаменти на себе си, на каква цена желае. По данни на изданието " Медицински будилник " - информативен бюлетин на борбените медицински сестри, юристът- предприемач Тихомир Каменов, който е натрупал положение от търговия с медикаменти, е притежател на 6 кардиологични клиники в разнообразни градове. Д-р Михаил Тиков от Пещера, който също стартира бизнеса си с медикаменти посредством сдружението " Булфарма " през 1998 година в този момент има лечебните заведения „ Софиямед” в страната - посредством... " Булфарма ". И има освен лечебни заведения, той е огромен предприемач и в други области- в аптечния бизнес и в туризма, като собственик натypиcтичecĸaтa фиpмa " Дeл Map Typ " и на " Гpaнд xoтeл Xeбъp " в Пазарджик.
Едва неотдавна стартира да се разисква опцията за законови промени, според които частните лечебни заведения, при които над 50% доход идва от Националната здравноосигурителна каса, да стават задължени субекти по Закона за публичните поръчки (ЗОП). Тоест, в случай че до момента те са купували нужните им инсталация, медикаменти и консумативи директно от търговец по техен избор, занапред ще би трябвало да афишират публични поръчки, които подлежат на държавен надзор. Дали това ще стане е под въпрос.
Други атрактивни приходи се обезпечават от ненужни скъпи медицински проучвания, операции и интервенции, изключително в най- доходоносната област- кардиологията. Стентове се слагат на път и под път. Средно в Европа отношението сред слагане на стентове и байпас интервенции е 3,8 към 1., в България цифрата е тройно по- огромна.
Друг общоизвестен на обществото източник на приходи е задържането на болния в болничното заведение до края на оптималния период, който заплаща пътеката, въпреки и да оздравял. Ако болният е доста настойчив, могат и да го пуснат няколко дни по- рано, само че в последния ден би трябвало да се яви да получи епикризата и подпише, че напуща болничното заведение на тази дата.
Изборът на екип е различен източник на приходи. " У нас е пазарна джунгла – сподели преди няколко години доктор Мими Виткова, някогашен министър на здравеопазването- изборът на екип към този момент не е право, а обвързване за постъпване в доста клиники ".
По подобен метод, частните лечебни заведения се оказват изключително рентабилен бизнес и по тази причина стремежът за разкриване на такива е неукротим. Заедно с общинските и държавни лечебни заведения, страната ни са подрежда на челно място по броя на лечебни заведения. Само в София при население от 1,2 млн. души има над 90 клиники, половината от които са частни, до момента в който в Лондон с над 9 млн. поданици има 80 клиники. В София има 6 кардиохирургии, до момента в който в Берлин с 3,45 млн. души население има единствено две.
Истината е, че частни лечебни заведения се строят поради клиничните пътеки, заплащани от Здравната каса..
Но да се върнем към тематиката за българските милионери- шефове на лечебни заведения, и в тази връзка да погледнем по какъв начин стои въпросът със заплащането на шефовете на лечебни заведения в някои от развитите страни в Европа. Може би приходите им надвишават съществено заплатите на българските управители- милионери?
Няма такова нещо.
В развитите европейски страни частните лечебни заведения играят вторична роля и не са обществено финансирани. Доходите им идват от платежоспособни клиенти и такива със солидни медицински застраховки. Държавните и общински лечебни заведения в тези страни оферират доста обхватни услуги за съвсем всички болестни положения. Частните лечебни заведения са по- скоро профилирани и не са в положение да оферират набора на здравни услуги предлагани от държавните лечебни заведения. Много от лекарите в тях избират първо да натрупат опит в държавните лечебни заведения, а редица от тях постоянно с изключение на в частните лечебни заведения, работят на договор в обособени дни и в държавните лечебни заведения. По отношение на държавните лечебни заведения няма такова нещо като посоки и пътеки. Болниците и лекарите нямат никакъв интерес да задържат болния ненужно, защото те не са търговски сдружения. Често заради дефицит на кревати, те дори се стремят да изпратят пациента вкъщи, колкото се може по- скоро.
Ето данни за заплатите на шефовете на лечебни заведения в някои европейски страни. Средната годишна заплата във Англия в лв. е към 193,000 лв., най- високата в Германия е 312 000 лева, а в Испания 260 000 лева Подобно е и ситуацията в други страни.
Както се вижда от тези данни, шефовете на лечебните заведения в европейските развити страни отстъпват доста по приходи спрямо българските шефове на болници- милионери, някои от които получават спомагателни приходи и като притежатели. Болниците, които тези милионери строят освен не отстъпват, само че и превъзхождат по разкош лечебните заведения в европейските страни. Някои от тях с окончанието в името си на „...мед” са с обширни фоайета, обзаведени с мека мебел и истински картини от подбрани художници, с лъщящи асансьори, от всякъде се носи полъх на пари...Вложени са доста пари, които не може да се избият от джобовете на жителите на най-бедната страна в Европа, с изключение на по линия на Здравната каса
Докато у нас частните болници- инкубатори на милионери- са прикрепени на хранилка към Здравната каса, не може да се реализира промяна на здравната ни система. Такава може да стане в случай че се промени законодателството, тъй че те да не печелят за сметка на държавния бюджет, а да бъдат частни в същинския смисъл на думата, по сходство на частните лечебни заведения в развитите европейски страни. А парите, които в този момент отиват към тях да отиват за финансиране на държавните и общинските лечебни заведения.
Но това надали ще стане, като се има поради, че частните лечебни заведения съумяват да си обезпечат мощно лоби в Народното събрание.
На този декор, и при тази беднотия, би следвало да се чака, че шефовете на българските лечебни заведения, държавни и частни ще имат скромни хонорари, или най-малко такива, които да се смятат за публично допустими.
Имотните заявления на шефовете на лечебни заведения, които употребяват обществен запас от НЗОК за 2021 година обаче съдържат шокиращи трудови приходи и хонорари за не малко от тях. Управителят на частната кардиологична болница, " Медика кор " в Русе е оповестил 1 471 952 лева Годишен трудов приход и още към 198 000 лева от други източници. Това значи, че Панайотов е получавал минимум 122 662 лева заплата месечно.
Впечатляващи приходи се виждат и при други шефове на лечебни заведения. Методи Янков, шеф на столичната частна МБАЛ " Сердика, който е още съучастник и шеф също на още 11 здравни заведения. Той е заявил 827 041лв. за 2021 година
Преглед на данните за минали години демонстрира, че за 2019г. шефът на МБАЛ „ Св. София “ доктор Христо Мазнейков е преди всичко по годишни доходи от заплата с повече от 1 645 000 лева Това прави месечно заплащане от 137 хиляди лева Мазнейкови са милионерско семейство- брачната половинка му доктор Валентина Мазнейкова, която се води притежател и подуправител на МБАЛ " Света София " е заявила годишен приход от 866,000 лева, което значи, че заплатата и е 72 000 лева
Управителите на държавните лечебни заведения са лимитирани във възнаграждението, което могат да получават. При държавните и общински лечебни заведения, съгласно наредбата за възлагане на ръководството на лечебни заведения, за шефовете е избран таван от 7 800 лева месечно за 2021 година или 93 600 лева годишно
Но и измежду шефовете на държавни лечебни заведения има такива със забележителни приходи. През август 2020 година уеб страницата Skener.news разкри имената на шефове на държавни лечебни заведения - милионери. Най- богат се оказва проф. Генчо Начев, шеф на столичната " Св. Екатерина ", който за 2019 година и заявил общ годишен приход от 450 000 лева, който не е единствено от заплатата му като директор;той има депозити от над 1,7 млн. лева, 800 000 евро и 108 000 $, акции за 1,8 млн. лева, вложения във фондове за 370 000 лв. и дялове в 3 сдружения за над 2,8 млн. лева За същата година шефът на психиатричната „ Св. Наум “ акад. Иван Миланов е заявил приход от 425 000 лева и на влог държи 5 млн. лева.
Как се става милионер от шеф на държавна болница е тайнственост, като се има поради рестриктивните мерки в трудовото заплащане и задълженията, които те имат.
За частните лечебни заведения има пояснение. Всички те са на хранилка към Здравната каса и не одобряват пациенти със болести, където заплащанията от Здравната каса са неизгодни. Такива пациенти те препращат към държавните лечебни заведения. Ако болните са неосигурени и небогати, държавната болница стартира да натрупа задължения, орязва заплати, средства за консумативи. Лекари и сестри се изнервят и напущат. Отгоре на всичко, в двора на някои държавни лечебни заведения се настаняват частни лечебни заведения, която обират всички " хубавите " пътеки, а всички останали са за държавната болница.
Прилични приходи частни лечебни заведения осъществят и при закупуването на медикаменти за болните, които се лекуват по линия на Здравната каса. Частните лечебни заведения, за разлика от публичните, не са задължени да афишират публични поръчки за закупуване на медикаменти, по тази причина и има случаи, когато те закупуват такива на цени до 7 пъти по- високи от тези, които заплащат държавните и общински лечебни заведения. Често, търговецът на медикаменти има и лечебни заведения и един тип продава свои медикаменти на себе си, на каква цена желае. По данни на изданието " Медицински будилник " - информативен бюлетин на борбените медицински сестри, юристът- предприемач Тихомир Каменов, който е натрупал положение от търговия с медикаменти, е притежател на 6 кардиологични клиники в разнообразни градове. Д-р Михаил Тиков от Пещера, който също стартира бизнеса си с медикаменти посредством сдружението " Булфарма " през 1998 година в този момент има лечебните заведения „ Софиямед” в страната - посредством... " Булфарма ". И има освен лечебни заведения, той е огромен предприемач и в други области- в аптечния бизнес и в туризма, като собственик натypиcтичecĸaтa фиpмa " Дeл Map Typ " и на " Гpaнд xoтeл Xeбъp " в Пазарджик.
Едва неотдавна стартира да се разисква опцията за законови промени, според които частните лечебни заведения, при които над 50% доход идва от Националната здравноосигурителна каса, да стават задължени субекти по Закона за публичните поръчки (ЗОП). Тоест, в случай че до момента те са купували нужните им инсталация, медикаменти и консумативи директно от търговец по техен избор, занапред ще би трябвало да афишират публични поръчки, които подлежат на държавен надзор. Дали това ще стане е под въпрос.
Други атрактивни приходи се обезпечават от ненужни скъпи медицински проучвания, операции и интервенции, изключително в най- доходоносната област- кардиологията. Стентове се слагат на път и под път. Средно в Европа отношението сред слагане на стентове и байпас интервенции е 3,8 към 1., в България цифрата е тройно по- огромна.
Друг общоизвестен на обществото източник на приходи е задържането на болния в болничното заведение до края на оптималния период, който заплаща пътеката, въпреки и да оздравял. Ако болният е доста настойчив, могат и да го пуснат няколко дни по- рано, само че в последния ден би трябвало да се яви да получи епикризата и подпише, че напуща болничното заведение на тази дата.
Изборът на екип е различен източник на приходи. " У нас е пазарна джунгла – сподели преди няколко години доктор Мими Виткова, някогашен министър на здравеопазването- изборът на екип към този момент не е право, а обвързване за постъпване в доста клиники ".
По подобен метод, частните лечебни заведения се оказват изключително рентабилен бизнес и по тази причина стремежът за разкриване на такива е неукротим. Заедно с общинските и държавни лечебни заведения, страната ни са подрежда на челно място по броя на лечебни заведения. Само в София при население от 1,2 млн. души има над 90 клиники, половината от които са частни, до момента в който в Лондон с над 9 млн. поданици има 80 клиники. В София има 6 кардиохирургии, до момента в който в Берлин с 3,45 млн. души население има единствено две.
Истината е, че частни лечебни заведения се строят поради клиничните пътеки, заплащани от Здравната каса..
Но да се върнем към тематиката за българските милионери- шефове на лечебни заведения, и в тази връзка да погледнем по какъв начин стои въпросът със заплащането на шефовете на лечебни заведения в някои от развитите страни в Европа. Може би приходите им надвишават съществено заплатите на българските управители- милионери?
Няма такова нещо.
В развитите европейски страни частните лечебни заведения играят вторична роля и не са обществено финансирани. Доходите им идват от платежоспособни клиенти и такива със солидни медицински застраховки. Държавните и общински лечебни заведения в тези страни оферират доста обхватни услуги за съвсем всички болестни положения. Частните лечебни заведения са по- скоро профилирани и не са в положение да оферират набора на здравни услуги предлагани от държавните лечебни заведения. Много от лекарите в тях избират първо да натрупат опит в държавните лечебни заведения, а редица от тях постоянно с изключение на в частните лечебни заведения, работят на договор в обособени дни и в държавните лечебни заведения. По отношение на държавните лечебни заведения няма такова нещо като посоки и пътеки. Болниците и лекарите нямат никакъв интерес да задържат болния ненужно, защото те не са търговски сдружения. Често заради дефицит на кревати, те дори се стремят да изпратят пациента вкъщи, колкото се може по- скоро.
Ето данни за заплатите на шефовете на лечебни заведения в някои европейски страни. Средната годишна заплата във Англия в лв. е към 193,000 лв., най- високата в Германия е 312 000 лева, а в Испания 260 000 лева Подобно е и ситуацията в други страни.
Както се вижда от тези данни, шефовете на лечебните заведения в европейските развити страни отстъпват доста по приходи спрямо българските шефове на болници- милионери, някои от които получават спомагателни приходи и като притежатели. Болниците, които тези милионери строят освен не отстъпват, само че и превъзхождат по разкош лечебните заведения в европейските страни. Някои от тях с окончанието в името си на „...мед” са с обширни фоайета, обзаведени с мека мебел и истински картини от подбрани художници, с лъщящи асансьори, от всякъде се носи полъх на пари...Вложени са доста пари, които не може да се избият от джобовете на жителите на най-бедната страна в Европа, с изключение на по линия на Здравната каса
Докато у нас частните болници- инкубатори на милионери- са прикрепени на хранилка към Здравната каса, не може да се реализира промяна на здравната ни система. Такава може да стане в случай че се промени законодателството, тъй че те да не печелят за сметка на държавния бюджет, а да бъдат частни в същинския смисъл на думата, по сходство на частните лечебни заведения в развитите европейски страни. А парите, които в този момент отиват към тях да отиват за финансиране на държавните и общинските лечебни заведения.
Но това надали ще стане, като се има поради, че частните лечебни заведения съумяват да си обезпечат мощно лоби в Народното събрание.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ