Хибридна ли е демокрацията на ЕС
Все повече се усилват и популяризират подозренията за демократичното действие на Европейския съюз. Въпросът вълнува дейните жители и елитите (интелектуални, политически и т.н.). Има и безразлични, които не са малко. Това е различен доста значим проблем. Недоволството от функциониращата народна власт се адресира най-често към " брюкселска администрация ", факсимиле, наподобяващо митологична фигура, отговорна за щяло-и-нещяло. Ако въпросната администрация е казусът, нещата не са чак толкоз мъчно поправими в изискванията на добре функциониращата народна власт. Но работата е таман в демокрацията.
Нещо с демокрацията на Европейски Съюз не е наред
При демократичните режими е всекидневно тези, които са получили властта, да се оправдават за неудачите си с гласоподавателите, които съгласно тях желаят повече от това, което в действителност дават, а ръководените таксуват бедите в обществото за сметка на ръководещите, не запомнили за предизборните си обещания. В доста комплексните общества, обаче, казусът стои по друг метод. Принципът на модерната народна власт е политическото тъждество, което е чисто количествено: един глас е един глас, еднакъв на всеки различен, нищо повече и нищо по-малко. При вземането на групово обвързващи решения, а таман това е същността на политическата власт, преди всичко излиза правилото на подготвеност. Качеството излиза на напред във времето.
Демокрацията може да сътвори умопомрачителни беди. Подобни образци като че ли илюстрират смразяващата народолюбивото схващане мисъл на Хегел за народа като това всеобщо, което не знае какво желае. Но в огромната доктрина и в всеобщото схващане се счита, че таман народът знае какво желае и неговата воля има осево значение за действието на демокрацията. На референдума гледат като на литургия. Тая политическа болест е публикувана у нас. Но политиката и литургията са несъвместими. Съмненията и отводът от демократичните полезности са рискова сексапил, само че е належащо да мислим върху цитираното проклинание на философа. Не инцидентно демокрацията остава най-предпочитания сред всички тествани в историята на човечеството политически режими.
Политическата история на Европа има светли, само че и мрачни страници. И едните, и другите са свързани с демокрацията. Работата е там, че сме във времена на непрестанни обществени промени, и, както към този момент са споделили други, сякаш
единствената константа е смяната
Уроците от предишното са станали безполезни в сегашното. Това е невиждана в историята на човечеството обстановка. Да мислим с категориите на предишното не е просто старомодно, а прекомерно, прекомерно рисково. Настъпва влудяващ разпад на времената, който към момента не е съзнателен и осмислен. Миналото е неефикасно, бъдещето става все по-непрозрачно.
Според класическата теза за линейното публично развиване би трябвало функциониращата народна власт да се усъвършенства с натрупването на групов опит, като резултат на поучения от неудачите, от една страна, и на политическа креативност, въпреки това, само че фактическите резултати пораждат песимизъм и разочарования. Началният хубав план за Европейски Съюз е едно, а реализацията му се оказва нещо друго. Демокрацията е в възходяща взаимозависимост от късно модерната меритокрация. Потънали сме до гушата в амалгама на две разнородни социално-политически структури. Мериторкацията отстрани, от време на време безогледно и неудържимо, демократичните полезности, стандарти и механизми като неефективни: трансформира демокрацията във фасада. Това се вижда от публиките, което не значи, че се схваща действителната обстановка.
Понякога разбирането е криворазбиране, което е видно за външния наблюдаващ, от позиция на критическото мислене и критическата гласност. Публиката избира да борави с " това да ", " това не ", само че в изискванията на възходяща комплексност на обществените връзки такова " нареждане " създава безпорядък. Хаосът е утробата на несигурността. Най-голямата виновност е наша – на учените, специалистите, интелектуалците. След това са политиците.
Най-важно в политиката са групово обвързващите решения, а в Европейски Съюз те се вземат в действителност на основата на меритокрацията. В модерния си смисъл понятието меритокрация значи подчиненост на позициите в политическото общество съгласно приети заслуги (качества), приписвани не по завещание, а на основата на рационални, писаниправила и стандарти за оценка. Когато специалистът споделя нещо по въпрос, по който не сме способени се счита за рационално да го слушаме.
Ето една социологическа теорема за фена на обществената геометрия: Колкото по-комплексен е светът, в който живеем, толкоз повече се постанова да слушаме специалистите. И в действителност, противното може да се окаже безумство, злополука, призрачен сън, за който сами сме си отговорни. Това е в основата на възхода на меритокрацията. За хората, привикнали да се уповават на здравия смисъл разказът за меритокрацията наподобява доста безапелационен. Но какво става следователно с демокрацията? Тя става хибридна.
Хибриди има, както в природата по този начин и във всяка обществена сфера. От овощарството, зеленчукопроизводството и текстила до епистемологията (хибридни знания) и операциите на публичното мнение(пропагандата). Има предумишлено и непреднамерено слепване на разнообразни типове в нещо трето, което се назовава хибрид. В категориите на чисто и нечисто се приказва за чисти типове и такива, които са нечисти. Не постоянно нечисто е в честен или някакъв различен ценностен смисъл. Във връзка с нашумелите в последните години хибридни войни и освен затова се постанова отрицателният смисъл на понятието хибрид. При хибрида от какъвто и да е жанр се вижда функционалната изгода или щета. Нещо работи, функционално е, само че не се знае в какво се състои вътрешната връзка на разновидностите, образуващи нов и друг като цяло тип.
Хибридното познание (епистемологически въпрос) прилича техническите познания. Срастването на демокрацията и меритокрацията в Европейски Съюз е характерен социално-политически хибрид. Това слепване поражда съмнението, че има нещо неправилно с демокрацията и съображение да се дефинира тя като хибридна народна власт.
Меритокрацията не е узурпация на власт. Узурпацията е до болежка позната в политическата история на Европа. Развитието на демокрацията в късномодерната ера и особено при реализацията на плана за обединена Европа (ЕС) е
постъпателното одобряване на новия вид меритокрация
Тенденцията поражда паники. Ребром поставеният въпрос е дали не настава в действителност залезът на демокрацията, а дружно с нея и изпепеляването на констелация от европейски обществени, политически и екзистенциални полезности. Не, модерната народна власт претърпява промяна.
Всяка дълбока промяна минава през рецесия.
Настоящата промяна е най-драматичната в модерната ера
Демокрацията в чист тип и модерната меритокрация се намират в положителна поляризация. Това значи, че противоположностите се свързват в едно и в това е хибридът. За да стане понятен комплицираният проблем, можем да си послужим с прилика. Има фундаментални научни открития, чиито последствия са доста рискови. Става дума за нов вид опасности, когато последствията са непоправими и не могат да бъдат обезщетени по никакъв метод. В подобен случай не може да се одобри за само меродавно мнението на учените и специалистите. На първо място се слага осведоменото единодушие на всички, които вероятно биха понесли вреди. По подобен метод стоят нещата и с хибридната народна власт. Избирателите имат последна и решаваща дума, т.е.
меритокрацията е запас на демокрацията и нищо повече
Някои хора биха възроптали, че тук се прекалява с теорията. Ситуацията на актуалния свят обаче е такава, че всеки член на обществото е належащо да се усеща, както би споделил Кант, пълновръстен жител на Европейския съюз. За да избегнем възможни недоразумения е належащо да се подчертае, че никой от меритокрацията не е ваксиниран против рецензия от страна на демократичните общности. Патосът на тази публикация е да знаем какво вършим.
През настоящата година се организира (в период от 9 години) Петата вълна на European Values Survey, което към този момент обгръща 47-те европейски страни и райони. В началото на идната година, когато стартира Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, ще разполагаме с данните. Разбира се, съвпадението е инцидентно. Интересно е какво ще ни покажат емпиричните социологически измервания. Още повече, че проучването е лонгитюдно и от най-висока класа. Включени са, естествено, въпроси и за положението на демокрацията в европейските страни, отношението към институциите на Европейски Съюз и така нататък Надявам се, да се развият в България задълбочени и дълготрайни диспути върху функциониращите в европейските общества демократични полезности – в страните от Европейски Съюз и всички останали европейски страни.
Проф. Георги Фотев е почетен професор на Нов български университет и шеф на Центъра за проучване на европейските полезности при Нов български университет. Автор е на огромен брой научни изявления у нас и в чужбина. Проф. Г. Фотев е National Program Director на European Values Study/Survey. Той е автентичен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 година Репресиран е от тоталитарно-комунистическия режим. Семейството му е изселвано по политически аргументи. Дълго време не му позволяват да следва, бил е служащ и така нататък Министър на науката и висшето обучение (1991). Три мандата е шеф на Института по социология към Българска академия на науките. Сред главните му писания са книгите: Социална действителност и въображение (1986, изд. на гръцки език в Атина, 1996), История на социологията, том 1-2 (1993), Другият етнос (1994), Ethnicity, Religion and Politics (1999), Криза на легитимността (1999), смисъл на политиката (1999), Граници на политиката (2001), Диалогична социология (2004), Дисциплинарна конструкция на социологията (2006), Дългата нощ на комунизма в България (2008), Българската потиснатост (2010), Сфери на полезностите (2012), Смисъл и схващане (2014), Човешката неустановеност (2016) и други В чест на проф. Г. Фотев е оповестен монументалният алманах " Светове в социологията " (2006) с присъединяване на негови възпитаници, сътрудници и на международни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др.
Нещо с демокрацията на Европейски Съюз не е наред
При демократичните режими е всекидневно тези, които са получили властта, да се оправдават за неудачите си с гласоподавателите, които съгласно тях желаят повече от това, което в действителност дават, а ръководените таксуват бедите в обществото за сметка на ръководещите, не запомнили за предизборните си обещания. В доста комплексните общества, обаче, казусът стои по друг метод. Принципът на модерната народна власт е политическото тъждество, което е чисто количествено: един глас е един глас, еднакъв на всеки различен, нищо повече и нищо по-малко. При вземането на групово обвързващи решения, а таман това е същността на политическата власт, преди всичко излиза правилото на подготвеност. Качеството излиза на напред във времето.
Демокрацията може да сътвори умопомрачителни беди. Подобни образци като че ли илюстрират смразяващата народолюбивото схващане мисъл на Хегел за народа като това всеобщо, което не знае какво желае. Но в огромната доктрина и в всеобщото схващане се счита, че таман народът знае какво желае и неговата воля има осево значение за действието на демокрацията. На референдума гледат като на литургия. Тая политическа болест е публикувана у нас. Но политиката и литургията са несъвместими. Съмненията и отводът от демократичните полезности са рискова сексапил, само че е належащо да мислим върху цитираното проклинание на философа. Не инцидентно демокрацията остава най-предпочитания сред всички тествани в историята на човечеството политически режими.
Политическата история на Европа има светли, само че и мрачни страници. И едните, и другите са свързани с демокрацията. Работата е там, че сме във времена на непрестанни обществени промени, и, както към този момент са споделили други, сякаш
единствената константа е смяната
Уроците от предишното са станали безполезни в сегашното. Това е невиждана в историята на човечеството обстановка. Да мислим с категориите на предишното не е просто старомодно, а прекомерно, прекомерно рисково. Настъпва влудяващ разпад на времената, който към момента не е съзнателен и осмислен. Миналото е неефикасно, бъдещето става все по-непрозрачно.
Според класическата теза за линейното публично развиване би трябвало функциониращата народна власт да се усъвършенства с натрупването на групов опит, като резултат на поучения от неудачите, от една страна, и на политическа креативност, въпреки това, само че фактическите резултати пораждат песимизъм и разочарования. Началният хубав план за Европейски Съюз е едно, а реализацията му се оказва нещо друго. Демокрацията е в възходяща взаимозависимост от късно модерната меритокрация. Потънали сме до гушата в амалгама на две разнородни социално-политически структури. Мериторкацията отстрани, от време на време безогледно и неудържимо, демократичните полезности, стандарти и механизми като неефективни: трансформира демокрацията във фасада. Това се вижда от публиките, което не значи, че се схваща действителната обстановка.
Понякога разбирането е криворазбиране, което е видно за външния наблюдаващ, от позиция на критическото мислене и критическата гласност. Публиката избира да борави с " това да ", " това не ", само че в изискванията на възходяща комплексност на обществените връзки такова " нареждане " създава безпорядък. Хаосът е утробата на несигурността. Най-голямата виновност е наша – на учените, специалистите, интелектуалците. След това са политиците.
Най-важно в политиката са групово обвързващите решения, а в Европейски Съюз те се вземат в действителност на основата на меритокрацията. В модерния си смисъл понятието меритокрация значи подчиненост на позициите в политическото общество съгласно приети заслуги (качества), приписвани не по завещание, а на основата на рационални, писаниправила и стандарти за оценка. Когато специалистът споделя нещо по въпрос, по който не сме способени се счита за рационално да го слушаме.
Ето една социологическа теорема за фена на обществената геометрия: Колкото по-комплексен е светът, в който живеем, толкоз повече се постанова да слушаме специалистите. И в действителност, противното може да се окаже безумство, злополука, призрачен сън, за който сами сме си отговорни. Това е в основата на възхода на меритокрацията. За хората, привикнали да се уповават на здравия смисъл разказът за меритокрацията наподобява доста безапелационен. Но какво става следователно с демокрацията? Тя става хибридна.
Хибриди има, както в природата по този начин и във всяка обществена сфера. От овощарството, зеленчукопроизводството и текстила до епистемологията (хибридни знания) и операциите на публичното мнение(пропагандата). Има предумишлено и непреднамерено слепване на разнообразни типове в нещо трето, което се назовава хибрид. В категориите на чисто и нечисто се приказва за чисти типове и такива, които са нечисти. Не постоянно нечисто е в честен или някакъв различен ценностен смисъл. Във връзка с нашумелите в последните години хибридни войни и освен затова се постанова отрицателният смисъл на понятието хибрид. При хибрида от какъвто и да е жанр се вижда функционалната изгода или щета. Нещо работи, функционално е, само че не се знае в какво се състои вътрешната връзка на разновидностите, образуващи нов и друг като цяло тип.
Хибридното познание (епистемологически въпрос) прилича техническите познания. Срастването на демокрацията и меритокрацията в Европейски Съюз е характерен социално-политически хибрид. Това слепване поражда съмнението, че има нещо неправилно с демокрацията и съображение да се дефинира тя като хибридна народна власт.
Меритокрацията не е узурпация на власт. Узурпацията е до болежка позната в политическата история на Европа. Развитието на демокрацията в късномодерната ера и особено при реализацията на плана за обединена Европа (ЕС) е
постъпателното одобряване на новия вид меритокрация
Тенденцията поражда паники. Ребром поставеният въпрос е дали не настава в действителност залезът на демокрацията, а дружно с нея и изпепеляването на констелация от европейски обществени, политически и екзистенциални полезности. Не, модерната народна власт претърпява промяна.
Всяка дълбока промяна минава през рецесия.
Настоящата промяна е най-драматичната в модерната ера
Демокрацията в чист тип и модерната меритокрация се намират в положителна поляризация. Това значи, че противоположностите се свързват в едно и в това е хибридът. За да стане понятен комплицираният проблем, можем да си послужим с прилика. Има фундаментални научни открития, чиито последствия са доста рискови. Става дума за нов вид опасности, когато последствията са непоправими и не могат да бъдат обезщетени по никакъв метод. В подобен случай не може да се одобри за само меродавно мнението на учените и специалистите. На първо място се слага осведоменото единодушие на всички, които вероятно биха понесли вреди. По подобен метод стоят нещата и с хибридната народна власт. Избирателите имат последна и решаваща дума, т.е.
меритокрацията е запас на демокрацията и нищо повече
Някои хора биха възроптали, че тук се прекалява с теорията. Ситуацията на актуалния свят обаче е такава, че всеки член на обществото е належащо да се усеща, както би споделил Кант, пълновръстен жител на Европейския съюз. За да избегнем възможни недоразумения е належащо да се подчертае, че никой от меритокрацията не е ваксиниран против рецензия от страна на демократичните общности. Патосът на тази публикация е да знаем какво вършим.
През настоящата година се организира (в период от 9 години) Петата вълна на European Values Survey, което към този момент обгръща 47-те европейски страни и райони. В началото на идната година, когато стартира Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, ще разполагаме с данните. Разбира се, съвпадението е инцидентно. Интересно е какво ще ни покажат емпиричните социологически измервания. Още повече, че проучването е лонгитюдно и от най-висока класа. Включени са, естествено, въпроси и за положението на демокрацията в европейските страни, отношението към институциите на Европейски Съюз и така нататък Надявам се, да се развият в България задълбочени и дълготрайни диспути върху функциониращите в европейските общества демократични полезности – в страните от Европейски Съюз и всички останали европейски страни.
Проф. Георги Фотев е почетен професор на Нов български университет и шеф на Центъра за проучване на европейските полезности при Нов български университет. Автор е на огромен брой научни изявления у нас и в чужбина. Проф. Г. Фотев е National Program Director на European Values Study/Survey. Той е автентичен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 година Репресиран е от тоталитарно-комунистическия режим. Семейството му е изселвано по политически аргументи. Дълго време не му позволяват да следва, бил е служащ и така нататък Министър на науката и висшето обучение (1991). Три мандата е шеф на Института по социология към Българска академия на науките. Сред главните му писания са книгите: Социална действителност и въображение (1986, изд. на гръцки език в Атина, 1996), История на социологията, том 1-2 (1993), Другият етнос (1994), Ethnicity, Religion and Politics (1999), Криза на легитимността (1999), смисъл на политиката (1999), Граници на политиката (2001), Диалогична социология (2004), Дисциплинарна конструкция на социологията (2006), Дългата нощ на комунизма в България (2008), Българската потиснатост (2010), Сфери на полезностите (2012), Смисъл и схващане (2014), Човешката неустановеност (2016) и други В чест на проф. Г. Фотев е оповестен монументалният алманах " Светове в социологията " (2006) с присъединяване на негови възпитаници, сътрудници и на международни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ