Все повече ходим на театър и музей, по-малко на кино
Все повече българи вървят на спектакъл, заключи Националният статистически институт данните за културния живот и институции в България през 2019 година Те бяха оповестени в навечерието на 24 май и показват картината, каквато бе преди коронавирусът да затвори залите за месеци наред.
През миналата година у нас са работили 74 театъра, от които половината са трагични, 22 куклени, 7 оперни и балетни. Те са организирали общо 15 955 представления, които са посетени от над 2.5 милиона фенове. А радостната вест е, че по отношение на миналата 2018 година представленията и продадените билети се усилват с над 5%. Това значи, че нови 125 000 души са прекрачили прага на театрите (или че нормалната им аудитория е ходила на спектакъл по-често).
Все по-често сънародниците ни посещават и музей. Към 31.12.2019 година у нас са функционирали 160 независими музея, регистрирани според Закона за културното завещание. Посещенията в тях за миналите 12 месеца са 5.3 милиона, което е с 5.3% над тези за 2018 година Регистриран е обаче намален интерес на чужденците към родните музеи – те са с 20 000 по-малко по отношение на миналата година.
Около 350 хиляди души са участвали на концерт през предходната година – 226 хиляди е публиката на извършените 372 рок, поп и фолк концерти, 98.6 хиляди са слушали фолклорна музика, а камерните и симфонични събития са били 126 и са посетени от 30 000 души.
Както повеляваше В. И. Ленин, от всички изкуства за нас най-важно е киното – феновете му към момента са доста повече от почитателие на театъра, както и киносалоните са повече от театралните такива. В конкуренцията на стрийминг услугите, кабелната телевизия и пиратите обаче броят на кинопубликата у нас непрекъснато понижава. За 2019 година. 317-те хиляди прожекции в страната са били посетени от малко над 4.5 милиона души. През 2018-а публиката е наброявала 4.8 милиона, а през 2016 и 2017 – над 5.5 милиона!
Това не пречи обаче да пораства броят на кината у нас, като те надалеч не са единствено мултиплекси, а се усилват самостоятелните салони. 74-те български кина имат общо 237 екрана, като растежът е съответно с 5 и 11 по отношение на миналата година. 101 от тези екрани са в столицата.
Паралелно с това пораства кинопроизводството – през 2019-а са създадени 104 български кино лентата, от които 51 за киномрежата и 41 за малкия екран. Пълнометражните са 37 (22 игрални и 15 документални) – със 7 повече от миналата година. Произведените късометражни и среднометражни продукции са 67, от които 21 игрални (включително 7 тв сериала с общо 200 епизода).
Увеличават се и читателите на книги. Регистрираните читатели в библиотеки по данни на Национален статистически институт са 243 хиляди, което е с 1.9% повече спрямо миналата година, до момента в който визитите се усилват с 4.1% и доближават 4 751 хиляди. Всички те са заели и изчели над 6.5 милиона библиотечни единици.
Пълните статистически данни за културата у нас през 2019 година можете да видите тук.
През миналата година у нас са работили 74 театъра, от които половината са трагични, 22 куклени, 7 оперни и балетни. Те са организирали общо 15 955 представления, които са посетени от над 2.5 милиона фенове. А радостната вест е, че по отношение на миналата 2018 година представленията и продадените билети се усилват с над 5%. Това значи, че нови 125 000 души са прекрачили прага на театрите (или че нормалната им аудитория е ходила на спектакъл по-често).
Все по-често сънародниците ни посещават и музей. Към 31.12.2019 година у нас са функционирали 160 независими музея, регистрирани според Закона за културното завещание. Посещенията в тях за миналите 12 месеца са 5.3 милиона, което е с 5.3% над тези за 2018 година Регистриран е обаче намален интерес на чужденците към родните музеи – те са с 20 000 по-малко по отношение на миналата година.
Около 350 хиляди души са участвали на концерт през предходната година – 226 хиляди е публиката на извършените 372 рок, поп и фолк концерти, 98.6 хиляди са слушали фолклорна музика, а камерните и симфонични събития са били 126 и са посетени от 30 000 души.
Както повеляваше В. И. Ленин, от всички изкуства за нас най-важно е киното – феновете му към момента са доста повече от почитателие на театъра, както и киносалоните са повече от театралните такива. В конкуренцията на стрийминг услугите, кабелната телевизия и пиратите обаче броят на кинопубликата у нас непрекъснато понижава. За 2019 година. 317-те хиляди прожекции в страната са били посетени от малко над 4.5 милиона души. През 2018-а публиката е наброявала 4.8 милиона, а през 2016 и 2017 – над 5.5 милиона!
Това не пречи обаче да пораства броят на кината у нас, като те надалеч не са единствено мултиплекси, а се усилват самостоятелните салони. 74-те български кина имат общо 237 екрана, като растежът е съответно с 5 и 11 по отношение на миналата година. 101 от тези екрани са в столицата.
Паралелно с това пораства кинопроизводството – през 2019-а са създадени 104 български кино лентата, от които 51 за киномрежата и 41 за малкия екран. Пълнометражните са 37 (22 игрални и 15 документални) – със 7 повече от миналата година. Произведените късометражни и среднометражни продукции са 67, от които 21 игрални (включително 7 тв сериала с общо 200 епизода).
Увеличават се и читателите на книги. Регистрираните читатели в библиотеки по данни на Национален статистически институт са 243 хиляди, което е с 1.9% повече спрямо миналата година, до момента в който визитите се усилват с 4.1% и доближават 4 751 хиляди. Всички те са заели и изчели над 6.5 милиона библиотечни единици.
Пълните статистически данни за културата у нас през 2019 година можете да видите тук.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ