Стига да иска, всеки може да живее на село, а инвестицията е 0 лв
Все по-често си приказваме по какъв начин би било отлично да живеем на мира в провинцията, да зарежем паниката и напрежението на огромния град, да имаме градина, от която вечер да берем зеленчуците за вечеря, но… Все нещо ни липсва да създадем решителната стъпка. Но има чудесни образци за хора, които не са се уплашили да я създадат. Ето историята на Боян Савов и Ани Маврова, които живеят в село Средно Градище, Чирпанско.
Младите хора отглеждат и създават домашни храни и питиета от лични лозя, зеленчукови и овощни градини, диви плодове и билки, лимец и слънчоглед.
„ Четири години живях в София. Липсваше ми успокоение. Липсваше ми и въздух. Затова взехме решение да живеем на село, където сами се грижим за прехраната, а не купуваме отровите от магазина “, споделя Боян.
„ Нямаме телевизия, нямаме радио, не четем вестници, четем през интернет съответно определена информация и се усещаме прелестно. Живеем умерено, безшумно, приятно… Имаме задоволително храна за себе си, произвеждаме даже за другари и познати, и каквото остане – на фермерски пазари. Обработваме 90 декара от дядо ми с нула персонална техника, всичко се наема.
Дори нямам склад, където да си държа лимеца и слънчогледа. И ги държа в селската баня. Всеки може всичко да направи, стига да има предпочитание. Сега някой желае да живее на село и споделя: “Ама аз нямам пари за трактор! ” – това са нелепости.
Една оран коства 10 лева Който желае – може да живее на село, който не желае – не може. Не е мъчно. На село няма работа ли?! Боожее, че то единствено в наше село има 1000 декара ниви, които пустеят, и още 20 декара градини. Във всяко село е цялостно с къщи и дворове чартърен и дори ще ви ги дадат гратис, с цел да не пустеят и да не им обират къщите. Всеки може да живее на село с 0 лв. инвестиция “, споделя още Боян.
