„Все по-често се питам заслужавам ли да ме лишат от

„ Все по-често се запитвам заслужавам ли да ме лишат от моя дом и принуждават да напусна Родината”. Това се споделя в изказване на някогашния министър председател Симеон Сакскобургготски. Поводът е решението на Софийския градски съд, че дворецът " Врана " е благосъстоятелност на страната, а не на Сакскобургготски.

„ Питам се и до каква степен предпазено е правото на благосъстоятелност на всеки български жител и на задграничния вложител от сходни политически подбудени посегателства”, добавя той в изказването, оповестено на персоналния му уебсайт.
Сакскобургготски: Колко би било грозно да ме принудят към второ заточение Хората, които са се заели да ме тормозят по този последователен метод, може би не знаят по какъв начин сме били възпитавани, съобщи някогашният министър председател
„ Може би доста хора не ме познават и мерят със своя критерий. За тях желая за следващ път да заявя, че 55 години съм живял и без тези имоти”, безапелационен е някогашният министър председател.

Ето и цялостния текст на изказването:

Сърдечно благодаря на всички сънародници, които ни засвидетелстваха своята поддръжка след решението на Софийския градски съд, че дворецът “Врана” не е наша благосъстоятелност!

Последните няколко дни получих стотици позвънявания и мейли от страната и чужбина. Прочетох доста публикации, изявленията и позиции в обществените мрежи на хора, възмутени от откровените неистини, които се тиражират за нас. Това откровено трогна мен и Царицата! Много от тях бяха от сънародници, които не познавам персонално.

В този непосилен за нашето семейство миг, когато след 75 години може в една свободна и демократична България да бъда заставен към второ заточение, тази поддръжка е изключително скъпа!

Все по-често се запитвам заслужавам ли да ме лишат от моя дом и принуждават да напусна Родината. Питам се и до каква степен предпазено е правото на благосъстоятелност на всеки български жител и на задграничния вложител от сходни политически подбудени похищения.

Може би доста хора не ме познават и мерят със своя критерий. За тях желая за следващ път да заявя, че 55 години съм живял и без тези парцели.

Вече се уповавам единствено на това, че похищенията над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната благосъстоятелност е неприкосновена.

Още един път от сърце благодаря на всички за изразената съпричастност!