16 април 1925 г. – адът на комунистическия терор се отваря над София
Все още няма монумент за жертвите на най- кървавия атентат в историята на 20-и век
Георги Боздуганов
На 16 април 1925 година (Велики Четвъртък, както е и през днешния ден, б.а.)е сбъднат първият огромен план на българо-съветската бойна дружба. Целта на плана е умъртвяване на българския политически, боен и интелектуален хайлайф, повдигане на въоръжен бунт и завладяване на властта от комунистическата партия. Партията не е българска. По формулировка тя е секционно поделение на основания от Ленин, Троцки и Зиновиев през 1919 година Комунистически интернационал. Учреден е със задачата
да наложи международно владичество на болшевизма посредством тирания на пролетариата
Всъщност тирания на Кремъл. За да не остават никакви подозрения, в програмата на Коминтерна след това е записано — “Международния пролетариат, който има в Съюз на съветските социалистически републики своето само Отечество — най-важната опора на своите завоевания и най-главния фактор за своето интернационално освобождение… ”.(1)
Под руско управление, проектът е наведен в осъществяване от всеобщи убийци, които единствено номинално са българи.
На 14 април в прохода Арабаконак е осъществено нападение против Цар Борис III. Царят съумява да се избави, само че са убити двама от неговите спътници — проф. Делчо Илчев и ловецът Петър Котев. Целта е да се обезглави страната, да се сътвори безпорядък и подобаващи условия за сполучливо завладяване на властта. Провалът при Арабаконак не отхвърля комунистите. Същият ден, пред черквата “Свети Седмочисленици ”, е убит военачалник Константин Георгиев, който отива на вечерна работа дружно с внучката си. Терористите знаят, че на неговото опело, в катедралата “Света Неделя ” ( “Св. Крал ”), ще се събере националния хайлайф и слагат “адска машина ” в кубето на храма. Тя е направена от няколко десетки кг гърмеж и съд с димяща сярна киселина, която би трябвало да образува токсичен газ и да избие всички оживели след детонацията. По време на църковната работа
пъкълът се отваря
Очевидци съпоставят гледката с картина на ужаса от книгата на Данте. На място умират 134 души. Сред тях са герои от Освободителните войни — 12 генерали и десетки офицери, кметът на София, депутати, ученички от девическата гимназия. Ранените са 500, като мнозина умират след това. Точният брой на починалите не е открит, само че надвишава 200 души. Атентатът е считан за
най-кървавият в историята,
до взривяването на кулите в Ню Йорк през 2001г.
Силите на реда работят стремително и българо-съветския бунт е осуетен, макар че болшевишките скривалища са препълнени с оръжие. Част от терористите бягат в Москва, други умират в престрелка, а трима са обесени на последната обществена екзекуция в страната. Имената на заплатените от Кремъл всеобщи убийци надали заслужават даже споменаване.
Руската историография от дълго време е обявила кои са основателите и уредниците на атентата и плануваното завладяване на властта. Съветското политическо управление разпорежда тази задача на Разузнавателното ръководство на Червената войска.(РУ) Оперативният проект е направен в Москва от началникът на IV- то ръководство на военното разузнаване Ян Берзин и в задграничния център във Виена от Владимир Степанович Нестерович. Данните за Нестерович в оповестените документи на ГРУ са нищожни, само че задоволително красноречиви. Той е член на компартията от 1917 година, приключил е военно учебно заведение, военна академия и през Гражданската война се издига до пълководец на дивизия. “По предписание на районно управление (на МВР) на РККА от август 1924 година до април 1925 година работи в Австрия по легална линия под името
Ярославски с псевдоним “Ибрахим ”
Координира дейностите на Военния център на Българската комунистическа партия. След гърмежа на 16 април 1925 година в софийската катедрала напуща и отпътува за Германия. ”(1) През август същата година е токсичен с кафе в немския град Майнц от сътрудници на кремълската политическа полиция. Вероятно е премахнат с цел да бъдат заличени следите на Кремъл.
В София подготовката се направлява от сътрудника на районно управление (на МВР) Людвик Матвеевич Гавро (Лайош Гавро), открил се в страната под подправеното име Франц Бауер. След атентата той се укрива в Пловдив, само че е хванат от полицията и наказан на гибел посредством обесване. Впоследствие присъдата му е сменена с 12 години непоколебим тъмничен затвор. С помощта на комунистически дейци съумява да избяга от пандиза и да се завърне в Съюз на съветските социалистически републики.(2)
По разпореждане на районно управление (на МВР) в България е командирован като началник на Военния отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия Михаил Малхазович Чхеидзе. Получава дилемите си непосредствено от Берзин. Укрива се и напуща страната през ноември.(3)
Христофор Интович Салнынь (Осип) е именуван в Москва “главен вредител на Разузнавателното ръководство ”. Доставя огромна част от оръжието на Българска комунистическа партия. Специалист е по по основаване на бойни отряди и диверсантски групи. Ръководи подготовката в региона на Сливен и Айтос, само че обитава и в други градове. Успява да се върне в Москва.
В московската преса всеобщото ликвидиране е несъмнено като
битка на компартията против фашизма
В репортаж за атентата списание “Оганьок ” отпечатва с дезинформационна цел остарели фотоси на непокътнатия храм “Александър Невски ” и икономисва на руската общност гледката на разрушената катедрала и смазаните трупове.
Днес, за идното преустрояване на арихеткурната среда към храма “Света Неделя ” се дават разнообразни отзиви, само че не се чува нито един апел да се издигне монумент на жертвите. Срам ме е. Гражданин на България съм.
——————————————
1. Лурье В. М., Кочик В. Я., ГРУ: каузи и люди, “Нева ”, Москва, “Олма-Пресс ”, 2002, С. 442-443.
2. Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ, “Яуза ”, Москва, 2004, Гл. 31.
3. Спецназ ГРУ: самая полная энциклопедия. Колпакиди Ал., Север Ал. Эксмо, Яуза, 2012
4) Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ. Эксмо, Яуза, 2004
Георги Боздуганов
На 16 април 1925 година (Велики Четвъртък, както е и през днешния ден, б.а.)е сбъднат първият огромен план на българо-съветската бойна дружба. Целта на плана е умъртвяване на българския политически, боен и интелектуален хайлайф, повдигане на въоръжен бунт и завладяване на властта от комунистическата партия. Партията не е българска. По формулировка тя е секционно поделение на основания от Ленин, Троцки и Зиновиев през 1919 година Комунистически интернационал. Учреден е със задачата
да наложи международно владичество на болшевизма посредством тирания на пролетариата
Всъщност тирания на Кремъл. За да не остават никакви подозрения, в програмата на Коминтерна след това е записано — “Международния пролетариат, който има в Съюз на съветските социалистически републики своето само Отечество — най-важната опора на своите завоевания и най-главния фактор за своето интернационално освобождение… ”.(1)
Под руско управление, проектът е наведен в осъществяване от всеобщи убийци, които единствено номинално са българи.
На 14 април в прохода Арабаконак е осъществено нападение против Цар Борис III. Царят съумява да се избави, само че са убити двама от неговите спътници — проф. Делчо Илчев и ловецът Петър Котев. Целта е да се обезглави страната, да се сътвори безпорядък и подобаващи условия за сполучливо завладяване на властта. Провалът при Арабаконак не отхвърля комунистите. Същият ден, пред черквата “Свети Седмочисленици ”, е убит военачалник Константин Георгиев, който отива на вечерна работа дружно с внучката си. Терористите знаят, че на неговото опело, в катедралата “Света Неделя ” ( “Св. Крал ”), ще се събере националния хайлайф и слагат “адска машина ” в кубето на храма. Тя е направена от няколко десетки кг гърмеж и съд с димяща сярна киселина, която би трябвало да образува токсичен газ и да избие всички оживели след детонацията. По време на църковната работа
пъкълът се отваря
Очевидци съпоставят гледката с картина на ужаса от книгата на Данте. На място умират 134 души. Сред тях са герои от Освободителните войни — 12 генерали и десетки офицери, кметът на София, депутати, ученички от девическата гимназия. Ранените са 500, като мнозина умират след това. Точният брой на починалите не е открит, само че надвишава 200 души. Атентатът е считан за
най-кървавият в историята,
до взривяването на кулите в Ню Йорк през 2001г.
Силите на реда работят стремително и българо-съветския бунт е осуетен, макар че болшевишките скривалища са препълнени с оръжие. Част от терористите бягат в Москва, други умират в престрелка, а трима са обесени на последната обществена екзекуция в страната. Имената на заплатените от Кремъл всеобщи убийци надали заслужават даже споменаване.
Руската историография от дълго време е обявила кои са основателите и уредниците на атентата и плануваното завладяване на властта. Съветското политическо управление разпорежда тази задача на Разузнавателното ръководство на Червената войска.(РУ) Оперативният проект е направен в Москва от началникът на IV- то ръководство на военното разузнаване Ян Берзин и в задграничния център във Виена от Владимир Степанович Нестерович. Данните за Нестерович в оповестените документи на ГРУ са нищожни, само че задоволително красноречиви. Той е член на компартията от 1917 година, приключил е военно учебно заведение, военна академия и през Гражданската война се издига до пълководец на дивизия. “По предписание на районно управление (на МВР) на РККА от август 1924 година до април 1925 година работи в Австрия по легална линия под името
Ярославски с псевдоним “Ибрахим ”
Координира дейностите на Военния център на Българската комунистическа партия. След гърмежа на 16 април 1925 година в софийската катедрала напуща и отпътува за Германия. ”(1) През август същата година е токсичен с кафе в немския град Майнц от сътрудници на кремълската политическа полиция. Вероятно е премахнат с цел да бъдат заличени следите на Кремъл.
В София подготовката се направлява от сътрудника на районно управление (на МВР) Людвик Матвеевич Гавро (Лайош Гавро), открил се в страната под подправеното име Франц Бауер. След атентата той се укрива в Пловдив, само че е хванат от полицията и наказан на гибел посредством обесване. Впоследствие присъдата му е сменена с 12 години непоколебим тъмничен затвор. С помощта на комунистически дейци съумява да избяга от пандиза и да се завърне в Съюз на съветските социалистически републики.(2)
По разпореждане на районно управление (на МВР) в България е командирован като началник на Военния отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия Михаил Малхазович Чхеидзе. Получава дилемите си непосредствено от Берзин. Укрива се и напуща страната през ноември.(3)
Христофор Интович Салнынь (Осип) е именуван в Москва “главен вредител на Разузнавателното ръководство ”. Доставя огромна част от оръжието на Българска комунистическа партия. Специалист е по по основаване на бойни отряди и диверсантски групи. Ръководи подготовката в региона на Сливен и Айтос, само че обитава и в други градове. Успява да се върне в Москва.
В московската преса всеобщото ликвидиране е несъмнено като
битка на компартията против фашизма
В репортаж за атентата списание “Оганьок ” отпечатва с дезинформационна цел остарели фотоси на непокътнатия храм “Александър Невски ” и икономисва на руската общност гледката на разрушената катедрала и смазаните трупове.
Днес, за идното преустрояване на арихеткурната среда към храма “Света Неделя ” се дават разнообразни отзиви, само че не се чува нито един апел да се издигне монумент на жертвите. Срам ме е. Гражданин на България съм.
——————————————
1. Лурье В. М., Кочик В. Я., ГРУ: каузи и люди, “Нева ”, Москва, “Олма-Пресс ”, 2002, С. 442-443.
2. Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ, “Яуза ”, Москва, 2004, Гл. 31.
3. Спецназ ГРУ: самая полная энциклопедия. Колпакиди Ал., Север Ал. Эксмо, Яуза, 2012
4) Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ. Эксмо, Яуза, 2004
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ