10-те най-опасни вируса на Земята
Все още невъзстановили се от поредицата огромни наводнения в България, на Балканите и в някои елементи на Европа, насочваме взор към пандемията в Африка. Регистрираните огнища на ебола – един от най-опасните и смъртоносни вируси, които са известни сега, са над 60. От експлоадирането на болестта в резултат на заболяването са умряли близо 900 души, като смъртността е 70 %. Вирусът се популяризира най-много в селските райони на Централна и Западна Африка – Демократична Република Конго, Судан, Габун, Гвинея, Сиера Леоне и Либерия. Според интернационалната организация „ Лекари без граници “ експлоадирането на епидемията е обвързвано и с интензивното придвижване на доста хора сред страните.
Освен това неналичието на схващане измежду локалното население за метода, по който се предава болестта, усложнява работата по ограничение на заболяването. В страни като Гвинея да вземем за пример е необятно публикувана потреблението на месо от диви животни, включително и маймуни. Хигиенните стандарти там са на доста ниско равнище, а при погребения на хора, умряли от вируса, околните не се преценяват с предизвестията на лекарите да не допират натрупа.
Световната здравна организация към този момент разгласи, че гърмежът от ебола в Западна Африка е световна опасност за публичното здраве, която изисква изключителни старания за прекъсване на разпространяването му. Засегнатите досега страни нямат потенциал да се оправят със лични сили с епидемиологичен гърмеж от подобен мащаб и трудност и от СЗО приканват интернационалната общественост за незабавна поддръжка.
Трима от близо 150 бежанци от Африка, пристигнали в България от началото на годината, са от страни с зараза на ебола и са минали през спомагателни прегледи. Въпреки това няма по какъв начин сигурно да се твърди, че те са единствени, защото доста от потърсилите избавление у нас лъжат за произхода си. Но вероятността бежанци да са пренесли вируса в България е доста дребна, защото заболяването се развива доста бързо, а на тях им лишава месеци, с цел да стигнат до страната ни, сподели за Нова ТВ доктор Сашка Бенчева от Бежански център „ Овча купел “.
В тази връзка подбрахме и подредихме 10-те най-опасни вируса на Земята. Ето ги и тях:
1. HIV
ХИВ (HIV) е мутиращ ретровирус, който предизвиква синдрома на добитата имунна непълнота (СПИН) и от 1981 година, вследствие заразяване с него, гибелта си са намерили повече от 25 милиона души. ХИВ нападна значими кафези от имунната система на индивида, наречени CD4. По този метод той пречи на имунната система да работи добре и да пази организма от нападатели (напр. вируси, бактерии, гъбички). С понижаване на броя на CD4 клетките организмът стартира да се оправя по-трудно с инфекциите.
ХИВ се съдържа в кръвта (вкл. менструалната), семенната течност, вагиналните тайни и кърмата. Концентрацията на вируса в други телесни течности (напр. слюнка, пот) е толкоз ниска, че не е допустимо да се реализира възпаление.
ХИВ се предава: при беззащитен (без презерватив) анален, вагинален и орален секс; при пряк контакт на кръв с кръв: това най-често се случва, когато инжекционно употребяващи опиати употребяват общи игли и спринцовки; при кръвопреливане, макар, че при актуалните ограничения за обезопасяване на кръвните артикули този риск би следвало да е елиминиран; при татуиране – в случай че инструментите не са дезинфекцирани; при потребление на някои общи тоалетни такъми (самобръсначка, четка за зъби); допустимо е възпаление и при попадане на кръв в очите; от майка на бебе, както по време на бременността и раждането, по този начин и по време на кърменето.
2. Ебола
Ваксина или лекарство против ебола към момента няма. За първи път вирусът е открит и разказан в Демократична Република Конго през 1976 година Наречен е на река Ебола, където през същата година от еболова тресчица се разболяват над 300 души. Оттогава насам Световната здравна организация е записала 15 епидемии ебола в африканските страни. От вируса са умряли над 1 300 души. Сегашната зараза в Западна Африка обаче надвишава всички опасения. Според СЗО гърмежът ебола е най-големият и най-продължителният в историята и е задоволително обезпокоителен, с цел да бъде оценен като такава опасност.
Вирусът се състои от рибонуклеинова киселина (РНК) и e в положение да се развъжда в съвсем всички типове кафези на организма. Заразата се предава от човек на човек посредством телесните тайни, в това число посредством потта и слюнката. В рамките на доста малко време вирусът предизвиква разнообразни тежки признаци на еболовата тресчица. Заразените с вируса развиват висока температура, главоболие, обща изнемощялост, мускулни и ставни болки. С вируса могат да се заразят хора, които вземат участие в погребения на умряли от Ебола и не се преценяват с предизвестията на медиците и се допират до натрупа. Приносители на вируса могат да бъдат и животни. Човек може де се болести от маймуни, а най-много от прилепите, за които се счита, че са главният вирусоносител. Разпространено е най-вече в тропическите джунгли на Централна Африка и Югоизточна Азия.
3. Ротавирус
Съществуват пет типа Ротавирус – A, B, C, D и Е, като типът „ А “ е най-разпространеният и е извършител на 90% от инфекциите при хората. Ротавирусната зараза е най-честата причина за тежки гастроентерити при децата до 5 годинки. Според Световната здравна организация са задоволителни единствено от 10 до 102 вирусни единици, с цел да бъде инфектирано едно дете. От организацията оповестиха интервалът 2012 – 2020 година, за десетилетие на ваксини с акцент върху човешкия папилома вирус, против ротавируса и пневмококите.
Специалистите споделят, че от ротавирус са застрашени децата във всички страни от всички континенти. Данни демонстрират, че съвсем всички деца до 2-годишна възраст – към 96 на 100, в случай че би трябвало да сме по-точни, прекарват това заболяване. Най-лошото е, че на такава нежна възраст боледуват най-тежко, доста бързо се обезводняват и се постанова да ги лекуват в болница. И на всичкото от горната страна, не съществува характерна противовирусна терапия на ротавируса на този стадий.
4. Едра шарка
Въпреки че през 1980 година Световната здравна организация афишира окончателното заличаване на вируса в природата, едрата шарка е един от най-големите бичове за човечеството през XX век. Средно изчислено в интервала вирусът предизвиква 300-500 милиона смъртни случая. Само през 1967 година СЗО пресмята, че от 15 милиона души инфектирани от заболяването 2 милиона умират същата година.
Основният механизъм на предаване е въздушно-капковият. При дишане, говорене, кашляне от организма се отделят във въздуха три типа капчици според от тяхната величина. Големите нормално бързо падат на земята наоколо до болния. Образуват заразна зона към него наситена с голямо количество вируси. Малките капчици са под формата на аерозол и циркулират дълготрайно време освен в помещението, където е болния, само че и в прилежащите стаи, коридори, етажи. Падналите на пода тайни, крусти и други покрити с вируса частици се трансформират в прахуляк, чиито дребни детайли носят и вируса. Той е повода за предаване и посредством въздушно-прахов механизъм.
Най-ранната процедура, употребена за попречване от вариола е инокулация, практикувана в Индия още през 1000 година пр.н.е. Изразявала се е в натриване на инфектирана прахуляк и струпеи отделени от болен от едра шарка върху преднамерено основана лезия върху кожата. Същият способ за предотвратяване е употребен и през 10-ти век в Китай, а практикуването му добива всеобщ темперамент през 16-ти век по време на династията Мин. Ако процесът на изкуствено заразяване се окажел сполучлив индивидът, върху който е прибавен придобивал дълготраен имунитет.
5. Хепатит B
Хепатит B е заболяване на черния дроб, породено от хепатитен вирус (HBV) който е открит през 1963 година от доктор Барух Блумберг, кръщавайки го „ австралийски антиген “. За своето изобретение доктор Блумберг получава Нобелова премия. Хепатит В се популяризира доста елементарно и вирусът е мощно инфектиран – 100 пъти по-заразен от вируса на ХИВ, защото размерите му (50 нанометра) му разрешават елементарно да навлезе във Вашата кръвоносна система, а и тъй като за това е задоволително под 0,001 мл кръв.
HBV е най- публикуваният вирус на Земята – към 2 милиарда хора са били в контакт с него, като от тях 350 милиона са останали хронични носители. Причина за епидемии в Азия и Африка и пандемия в Китай, хепатит В се обрисува като бичът на 20 век – от него умират към 1 млн. души годишно.
Съществува ваксина която сложена на 3 пъти може да ви сътвори имунитет и да ви защищити от вероятно заразяване. У нас тази ваксина се слага наложително на всички новородени след 1992 г.
6. Инфлуенца
Грип или инфлуенца е остро инфекциозно заболяване, представляващо една от най-заразните инфекции. Симптомите му са разказани за първи път преди повече от 2400 години от Хипократ. Вирусът се характеризира с внезапно изразена интоксикация – висока температура, главоболие, мощни мускулни болки и катарално инфектиране на горните дихателни пътища. Разпространява се циклично, във тип на епидемии, които е допустимо от време на време да прерастнат в пандемии. По време на пандемии може да се поразят от 30 до 50% от популацията на Земята. Най-фаталната такава е испанската грипна зараза от 1918 година, която предизвиква гибелта на над 20 милиона души.
Описанията на античните гръцки и римски лекари (Хипократ, Диодор, Тит Ливий и др.) свидетелстват за това, че грипът е бил публикуван още в дълбока античност. Първата правдиво разказана пандемия е тази следена през 1173 година През тази година от болестта са обхванати Италия, Германия и Англия.
Вирусите на грипа са едва издръжливи във външна среда и на физични и химични фактори. При стайна температура умират за 2-3 часа, а при 56-60°C за няколко минути. При минусови температури могат да останат дейни половин година. Всички дезинфекционни средства дезактивират вируса бързо.
7. Хепатит C
Хепатит C е инфектиране на черния дроб, което се предизвиква от вируса на хепатит C (HCV). Вирусът е открит през 1989 година от екип учени. Заразяването с хепатит C става основно по кръвен път. Над 170 милиона души по света са инфектирани с HCV. Новоинфектираните са сред 3 и 4 милиона души всяка година.
Само към 20% от хората развиват остри признаци в първите месеци след заразяването и се диагностицират с изострен хепатит C. В останалите случаи, пациентите нямат никакви клинични признаци, или когато ги имат те са едва изразени и може да включват загуба на вкус, повръщане, общо неразположение.
Броя на хроничните носители на вируса на хепатит C за България, се прави оценка на към 1.5%, което прави към 110 000 души. Приблизително 90% от тези хора не знаят, че имат продължителен хепатит C.
За момента няма създадена ваксина против вируса на хепатит C.
8. Морбили
Морбили е един от най-големите убийци през последните епохи. През последните 150 години вирусът е виновен за гибелта на към 200 милиона души. През 1983 год. са умрели 2,5 милиона деца от Азия, Африка и Латинска Америка. На година Морбили убива към 197 хиляди индивида. Към днешна дата са разпознати 21 разнообразни варианта на вируса.
Причинителят на морбили е вирус, който е нестабилен във външна среда – при стайна температура се инактивира за 30 минути. Прониква в организма през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите. Единственият източник на болестта е болният човек.
В международен мащаб е въведена имунизация против морбили инфекцията. У нас след въвеждането на имунизацията през 1969 година заболеваемостта спада 293,25 пъти.
9. Хантавирус
Хантавирусите са жанр РНК вируси и се популяризират чрез гризачи. Името хантавирус идва от името на корейската река Хантан, където вирусът Хантаан (един от хантавирусите) за първи път е изолиран от доктор Хо Уонг Лий и неговият екип. Болестта, която той предизвиква е наречена Хеморагична тресчица с бъбречен синдром (ХТБС).
Регионите с най-висока заболеваемост от хантавируси са Патагонска Аржентина, Чили, Бразилия, Съединени американски щати, Канада и Панама.
Хантавирусите предизвикват гибелта на към 70 хиляди души годишно.
10. Жълта тресчица
Жълтата тресчица предизвиква към 30 хиляди смъртни случаи всяка година, като 90% от тях са в Африка. Вирусното заболяване се предизвиква от Арбовирус, представител на семейство Flaviviridae. Заразата се популяризира от женски комари. Въпреки съществуването на ефикасна ваксина заболяването продължава да е постоянно срещано хеморагично заболяване в доста страни и райони от Африка и Южна Америка.
Жълтата тресчица се характеризира с ясно изразени токсикоинфекциозен и хеморагичен синдроми, както и като непряк резултат от болестта тежко увреждане на черния дроб и бъбреците. В предишното, вирусът е бил проучен от няколко страни, като евентуално биологично оръжие.
Лечението на жълтата тресчица е невероятно и неефективно. В случай на заболяване лекуването е единствено симптоматично и поддържащо. Вливат се течности, целящи да балансират загубата им. Налага се преливане на кръв. В случаите на остра бъбречна непълнота е наложителна и диализа.
От Националния имунизационен и съвещателен център предизвестяват, че при пътешестване към страна, която наложително изисква имунизация против жълта тресчица, би трябвало да се имунизирате най-малко 10 дни преди пътуването!
