Пол Пот – диктаторът, който върна Камбоджа обратно в средновековието
Все още е мъчно на историците да дефинират спечелилия в Студената война. Големият конфликт сред двете сили, изповядващ разнообразни философии – капитализъм и комунизъм, в никакъв случай не се води на открит фронт. Вместо това се придвижва на фронтовете в страни по целия свят. Битката там е за запаси и основаването на нови политически режими, постоянно с цената на доста животи. Когато френските колонизатори напущат Виетнам. Интересите на въздействие се насочват точно в тази посока. В резултат на това страната се разделя на Северен и Южен Виетнам, а доста скоро и близките страни стартират да усещат мощното външно въздействие.
За страдание Камбоджа е измежду обектите на интерес. Първоначалните проекти на Съединени американски щати са да оказват помощ за основаването на република, само че в Източна Камбоджа, където жителите се изхранват най-вече със земеделие и още не са застигнати от индустриална гражданска война, стартират да се образуват армии. Гражданската война е реалност. Когато Лон Нол съумява да вземе властта с прелом през 1970 година и открива страна с про-американска идеология, неговите обичани другари – алените хмери, внезапно трансформират посоката и вземат решение да поемат надзор.
Нол търси за помощ своите настойници и вследствие на това Съединени американски щати бомбардира доста тежко страната, пробвайки се да разхлаби бунтовниците, само че на финала столицата пада под червен напън. През 1975 година демокрацията е отхвърлена в интерес на новия режим. Сред водачите на тази революция участват Пол Пот, Ленг Сари, Сон Сен и други.
Новият режим, както се досещате, не води до безусловно нищо положително. Китайската национална република към този момент е провела същото начинание и надлежно претърпява своя популярен китайски апетит. Червените хмери имат невероятни проекти за страната, само че преди този момент, както повелява всяка гражданска война, враговете би трябвало да бъдат заличени. И тъкмо това се случва.
Идеологията на Хоу Юон е да затвори страната от всяко икономическо въздействие, да се построи независима стопанска система и надлежно страната да се изхранва и работи за себе си, подготвяйки се за прераждане. По-късно ще осъзнае грешката си и ще подлага на критика Пол Пот, гарантирайки, че тази маневра няма да издържи повече от 3 години.
В идващите седмици, когато Пном Пен е в ръцете на хмерите, градът стартира да се изтегля. Първоначално бойците споделят на столичаните, че ще бъдат преместени единствено на няколко километра от града и единствено за няколко дни, с цел да могат да бъдат защитени от американските бомбардировки. Домовете трябвало да останат отключени и щели да бъдат охранявани от новата власт.
Противниците на концепцията са били убивани на място, а домовете им са изгорени за наставление на тези, които към момента не могат да решат дали да изпълнят тази задача. „ Евакуираните “ поданици потеглят на дълги маратони. Мнозина умират по пътя, тъй като никой не е решил, че е редно да се доставят лекарства и храна. Пътищата на Камбоджа остават покрити с телата на мъже, дами и деца. Възрастните хора не съумяват да устоят и един ден. Подобни извършения ще бъдат повтаряни неведнъж до рухването на този режим.
След като жителите идват в селата, получават химикали и хартия, на които би трябвало да напишат къса биография. Основен фокус е заниманията им преди преврата, специалността и образованието им. Никой тогава не разбирал, че всеки камбоджанец подписвал своята смъртна присъда. Противниците отивали в трудови лагери или автоматизирано са екзекутирани. Тесните експерти с избрани функции, които не могат да бъдат считани за врагове на алените хмери са върнати назад в града, където би трябвало да възстановят още веднъж работата на заводите. Всички останали би трябвало да работят в кооперативните ферми и да създават храна. Квотата е впечатляваща – 3 тона ориз на всеки 10 дка. За жал жителите на градовете нямали никакви знания във фермерската работа.
Ето за какво гладът просто бил неминуем. Местните селяни постоянно отказвали да оказват помощ, тъй като ненавиждали новите жители на селото или просто се страхували, че всяка помощ може да бъде възнаградена със гибел от стрелковите отряди. Събирането на плодове като боровинки се считало за „ частен бизнес “ и надлежно се наказвало със гибел. Работниците обслужвали нивите с дни, без право на естествена отмора или храна.
Изнемощелите постоянно за избивани още на полето, други просто падали от безсилие, апетит или заболявания. Убийствата били дежурна процедура, всеки дезертьор, извършител на разпоредбите или евентуален въстаник против режима е екзекутиран. Заличаването на човешки качества постигало необикновен резултат и доста постоянно служащите се издавали сами с вярата, че ще получат малко повече храна.
Икономиката също е зачеркната, след встъпване във власт, алените кхмери вземат решение да унищожат всички парични единици, да заличат банковите архиви и просто да се откажат от всякаква форма на валута. Подготвяйки се за великата идея, кхмерите бързо осъзнали, че оризовите полета, където съхнат коститите на хиляди убити, би трябвало да се запълнят. Ето за какво политиката на страната се концентрира в повишение на демографския фактор. Бракът е позволен, само че единствено сред хора от един и същи клас. Правилата за партията са още по-строги и елитът би трябвало да се развъжда посредством особено подбрани фрагменти. Разбира се, партията постоянно събирала непознати хора за основаването на идващото потомство. Децата не са били плод на обич, а инструмент за работа. А що се отнася до обучение, ситуацията е повече от сериозно.
Червените кхмери имат желанието да унищожат всички следи от империалистическото минало. Целта на този опит бил обвързван със затварянето на всяко външно познание, което би навредило на владетелите. Училища не се срещали на всички места. Преподаваните предмети там не помагали с безусловно нищо. Съответно доста скоро самият Пол Пот осъзнал, че инженерите не могат да се родят толкоз елементарно, даже и след редица преподавани курсове в заводите.
Този закон разрешава основаването на 150 пандиза за политически съперници. Някои по-големи гимназии се трансформират в щаб квартири, където се организират разпити на високопоставени представители на предходния режим. По думите на Бен Кийрнан оживелите са единствено 7 души от 20 000 хиляди доведени за разпит в „ S-21 “. Някогашното учебно заведение и по-късно затвор през днешния ден е трансфорат в музей на камбоджанския геноцид.
Масовите килии били препълнени и всеки пандизчия бил окован за другия. Забранена била връзката сред тях, сънят се случвал на пода. Дневната дажба била 3 до 4 супени лъжици ориз, водата се давала единствено с команда или след дълга молба. Често се правили инспекции, които да ревизират за скрити оръжия. Пазачите не се тормозили за своята сигурност, просто не разрешавали на пандизчиите да се самоубият и с това да приключат тъгите си. Нечовешките условия постоянно водили до потреблението на урина и изпражнения, само че даже това било наказвано от пазачите. Банята представлявала изкарване на плаца и среща с противопожарния маркуч – един път на четири дни.
Никой не се задържал повече от 2-3 месеца. Пристигналите „ врагове “ били подготвени да признаят безусловно всичко. Методиката на разпит и до през днешния ден може да се счита за извращение, нарушаващо всички конвенции и права на индивида. Комбинацията от пердах, изтезаване посредством ток и жигосване с горещи предмети е била задоволителна, с цел да може всеки пандизчия да признае каквото би трябвало. Рязането с остри предмети и задушаването с найлонови торби също било част от методите за добиване на признания. Любимо занятие на някои от пазачите било ваденето на нокти и потапянето на раната в алкохол. Прословутото преструване на предоставяне е било прилагано, когато другите методики се изтърквали и не доставяли задоволително наслаждение на пазачите.
В случай, че жена е изпратена на разпит, тя наложително ще бъде изнасилена и едвам тогава ще премине всички типове мъчения. Някои от най-видните фигури били част от медицинските опити на новия режим. Отварянето на човешко тяло без никакви упойки и взимането на органите е било процедура. Източването на кръвта съгласно мъчителите се счита за опит, който дава отговор на въпроса: какъв брой дълго може да оцелее човек без кръв в тялото си?
След първата година, пандизът към този момент няма свободно място, където да сътвори всеобщ гроб. По тази причина пандизчиите се извеждат отвън територията на пандиза и там посрещат гибелта си посредством пердах – патроните били на изчерпване. Оцелелите това изтезание по-късно ще опишат, че са били пощадени, тъй като изпълнявали разнообразни функционалности.
Страховите уплахи на Пол Пот водят до финалната му неточност – офанзивата на Виетнам. Армията му е отблъсната и доста скоро виетнамски бойци влизат в столицата. Хо Ван Тай (виетнамски боен фотограф) първи попада на пандиза. Не му е мъчно да го откри – той просто наблюдавал миризмата на разлагащи се тела. Избитите там са добре документирани и всеки имал досие и фотография. Повечето фрагменти обаче остават анонимни и до през днешния ден, тъй като вместо име, кхмерите пишели номер. С рухването на режима и сполучливото бягство на комбаджанския кореспондент Дит Пран, светът схваща и за още един знак на злото – полетата на гибелта.
Те са безкрайни и съгласно по-късни калкулации в селските региони на страната има към 20 000 всеобщи гроба, където са заровени към 1 386 734 индивида. Останалите сред 1.7 и 2.5 милиона души умират от заболявания и апетит. През 1975 година популацията на Камбоджа е от близо 8 милиона души. Пол Пот и подчинените му са изправени пред интернационален арбитражен съд за закононарушения против човечеството и геноцид. Самият водач до последно се съпротивлява, даже и откакто алените кхмери са оповестени за нарушители. Умира през 1998 година а режимът му и до през днешния ден се счита за един от най-кървавите на XX век.
