Старата песен на нов глас
Времето ни раздели, времето ни е разделно. Разделени сме. Първото ни разделяне е на доста богати и на прекалено много, прекомерно доста небогати, едни от най-неравните (четвърто място в света) по приходи. Разделени сме здравно - дребна богаташка група може да се лекува на всички места, когато и да е, на всякаква цена и в първокласни условия, а останалите прекомерно постоянно нямат достъп освен до качествено, само че и изобщо до лекуване. Разделени сме и по достъп до качествено обучение. За богатите деца има скъпи влиятелни учебни заведения, школи, частни учебни заведения, частни уроци и така нататък А бедните деца даже нямат опция в изискванията на пандемия да наблюдават отдалечено уроците. Децата на богатите са привилегировани, а децата на бедните - обречени на неначетеност. Разделени сме и по политически пристрастия, водещи до борба, до групиране на статукво и антистатукво. Гласоподавателите се разделиха на гласуващи свободно по съвест, манипулирани посредством малките екрани, посредством корпоративна интервенция в частните компании, свързани с публичните поръчки, държавни чиновници и прочие
Най-значими са операцията и предрешаването на изборните резултати посредством малките екрани, посредством които се образуват приятни облици на млади, енергични, добре образовани, говорещи и изглеждащи политици. Политическата борба се трансформира в
борба на облици, а не на хрумвания
Който има пари, поръчва основаването на облици. Богаташът Дейвид Рокфелер преди години го сподели: " В двадесет и първия век не е нужно да бъдат убивани стотици жители, с цел да се получи мечтаната власт, задоволително е да се купят малките екрани и с тяхна помощ да се възпитат бъдещите генерации управляеми плебеи ".
И в този момент ни пробутват политическите облици на Кирил Петков и Асен Василев - нов политически план, който самичък по себе си не би работил, в случай че го нямаше галопът им по всички малките екрани.
Първата им теза е обединяването на всички политически обединения за превъзмогване на рецесията - и леви, и десни, и центристки. Няма ляво, няма дясно. Те са по средата, отляво на тях е ИБГНИ, а отдясно " Демократична България ". Концепцията за това, че няма ляво и дясно, е срещана доста пъти и посредством друг вербален израз. Във Англия социологът лорд Гидънс развива концепцията за Третия път (няма ляво, няма дясно). Тази идея бе взета на въоръжение от лейбъристите на Тони Блеър. Тя бе прокарвана посредством различен вербален израз от Шрьодер в Германия. След това Макрон възприе концепцията " няма ляво, няма дясно " и благодарение на всеобщи интернет внушения победи на президентските избори, само че както вървят нещата и той може да се окаже отвън борда като Блеър и Шрьодер. В България тази теза бе показана от Георги Първанов в Народното събрание, когато като водач на Българска социалистическа партия разгласи тезата за нуждата от нейното социаллиберализиране. След това Татяна Дончева напусна Българска социалистическа партия и сътвори " Движение 21 " под явния девиз " Няма ляво, няма дясно ". Същата теза прогласи и Христо Иванов през 2016 година на конгрес на " Да, България ". Сега Петков и Василев стават продължители на тази неправилна теза.
Историческият опит след Великата френска гражданска война безапелационно демонстрира на всички места в света, че
има ляво и има дясно
И надлежно политиката е лява (изразяване и отбраняване на ползите на бедните, на хората на наемния труд) и дясна (изразяване и отбраняване на ползите на капитала, на бизнеса, на богатите). Центризмът е полето на прибежките на леви към дясното и на десни към лявото. В България от държавното управление на Съюз на демократичните сили (1997 г.) и до през днешния ден в страната се организира не просто дясна, а извънредно дясна политика, която e същинската същина на статуквото. В резултат на тази извънредно дясна политика милиони българи напуснаха страната, с цел да търсят препитания другаде, България потъна в бедност и мизерия. Сега у нас 1 600 000 души живеят под прага на бедността! Фразата към този момент би трябвало да звучи по този начин: " Няма ляво, няма дясно, има единствено дясно ". И с това всъщност се характеризират посланията на Петков и Василев.
Втората стартирана теза е провеждането на десни политики за реализиране на леви цели. Изглежда и на самите тях не им е ясно какво значи това. На мен този израз ми наподобява на израза " дървено желязо ", на следващ политически оксиморон. Първата им предпочитана задача е " Да не се усилват налозите, да ги събираме всичките ". Никой в света в никакъв случай не е успявал да събира всички налози, само че те ще създадат това! Колкото и висока събираемост да имаш на налозите, при невисок техен дял от творби Брутният вътрешен продукт България отново ще е на последно място в Европейски Съюз по приходи, преди всичко по беднотия, по неравноправие, по смъртност.
Преди пандемията в държавния бюджет влизаха към 36-37% от творби Брутният вътрешен продукт, а Владислав Горанов и Николай Василев желаеха да го понижат още. В Европейски Съюз няма страна с толкоз ниско ниво на преразпределение на Брутният вътрешен продукт. И заради това няма пари за опазване на здравето и обучение. Това от една страна, а от друга - в България
данъчната тежест е трансферирана върху бедните
върху хората на труда - посредством високите акцизи и високите нива на Данък добавена стойност, плоския налог и неналичието на освобождение от налог на хората с ниски приходи. Сега налозите от всеобщото ползване, т.е. косвените, обезпечават към 75% от бюджета. По този метод безпаричен богат носи, тъй като част от приходите от непреките налози се дават като помощ на българския бизнес. В България богатите заплащат допустимо най-ниските налози в Европа. И не е инцидентно, че в изискванията на пандемичната рецесия бедните в страната стават все по-бедни, а богатите - все по-богати, даже неимоверно богати. И от трета страна - Петков и Василев евентуално не знаят, че най-мощните страни (Г-7) приканиха за въвеждане на налог от 15% за транснационалните корпорации, а малко по-късно Г-20 се произнесе за всеобщ корпоративен налог не по-нисък от 15%. А на нас новите политици ни оферират да останем в групата страни с най-ниските налози. Запазването на досегашните нива на корпоративните налози е в интерес на богатите и води до възходящо неравноправие и голяма беднотия.
Петков и Василев са едри предприемачи, " съумели хора ", за които е от кръвен интерес да се запазят ниските корпоративни налози. В обществото има остра потребност от реформиране на данъчната система, въведена под диктата на Движение за права и свободи и на юпитата на Симеон Сакскобургготски. Неотдавна КНСБ и КТ " Подкрепа " обосновано се произнесоха за увеличение на корпоративния налог на 15%. Но партиите не ги чуха и яхнаха предизборно израза " няма да променяме налозите ". Срамно е богатите да се къпят в разкош, яхти, самолети, дворци, задгранични вили и жилища, а другите да просят по улиците.
Огромно неравноправие има и в размера на налозите. Семейният бизнес заплаща налог 15%, а едрите и междинните предприемачи - 10%, като в това време те заплащат и най-ниския в Европейски Съюз налог върху получаваните от тях големи суми от дивиденти (само 5%). Справедливо е всички налози да са идентични и съгласно концепцията на Г-20 да са не по-малко от 15%. В някогашните социалистически страни като Полша, Чехия, Словакия, Литва, Латвия и Естония корпоративните налози са 19-21% и хората в тях имат по-високи приходи и по-високо ниво на живот.
Третата теза е да има смяна в Закона за правосъдната власт, да спрат всички течове и корупцията в страната. Корупцията като събитие е публично и морално отвратителна. Твърди се, че в случай че се отстрани, ще потекат реки от мед и масло за бедните. А не е по този начин, тъй като не може на практика да се предотвратят изцяло корупцията и течовете от хазната. Забравя се, че в процеса на корупция има две страни, еднообразно виновни пред закона - корумпиращ (този, който дава подкупа) и подкупен (този, който взема подкупа). Сега политическият огън на десните е концентриран
против вземащите, а не против даващите рушвет
Корумпиращият не може да е безпаричен, той е богат и с парите си нормално търси да получи някакви неразрешени от закон или разпоредба фирмени или персонални облаги. Корумпиращият примамва държавен или общински чиновник, изключително при решенията за терени, публични поръчки, отбягване на налози и така нататък Корумпираният приема подкупа заради беднотия или лакомия. Винаги ще има корумпирани, до момента в който има корумпиращи.
Четвъртата теза е основаването на нова групировка от " честни " и " съумели " хора. Това е ново публично и политическо разделяне на хората, сходно на господар и голтак. Да, в миналото чорбаджиите са били " съумели ", а голтаците - " неуспели ". Какво ни се предлага в този момент - в държавната власт да влязат единствено " съумели " (т.е. богати), които са и " честни " (неуловени към момента в далавери).
Почтеността е морална полезност, която има разнообразни измерения. Явно за Петков и Василев честността е единствено в сполучливия бизнес. Дали съгласно тях това значи, че най-хубавите лекари, учители, поети, писатели, артисти и така нататък би трябвало да ги разгласяваме за нечестни? Само богатите са " съумели ", а всички други сме наивници!
Проектът на Петков и Василев не е техен, както се самоизтъкват. По този мотив си спомних прочетеното, че прекомерно постоянно в политическите дейности има артисти, които публиката вижда, има и режисьори, които са скрити, само че които държат в ръцете си нишките, посредством които насочват актьорите и хода на събитията (т.е. задкулисие). Засега виждаме актьорите, само че гласоподавателите не виждат ръцете, които ги дирижират. Едната задокеанска ръка към този момент е ясна. Очакваме след изборите да забележим и нашенската скрита ръка.
Крайно неолибералната ария е остаряла, само че се извършва на нов глас, от нови артисти, а същността е добре позната - отбрана с голямо преимущество на ползите най-вече на едрия и отчасти на междинния бизнес, на " съумелите " хора.
Българите все разчитаме на нови " спасители ", на това, че новите десни управници ще крадат по-малко. Но, уви. Има нови мафиотски способи за плячкосване към този момент не на издигнатото от предходните генерации, а на настоящия труд на милиони.
А ние, елементарните гласоподаватели, просто би трябвало да престанем да бъдем лапнишарани.
Най-значими са операцията и предрешаването на изборните резултати посредством малките екрани, посредством които се образуват приятни облици на млади, енергични, добре образовани, говорещи и изглеждащи политици. Политическата борба се трансформира в
борба на облици, а не на хрумвания
Който има пари, поръчва основаването на облици. Богаташът Дейвид Рокфелер преди години го сподели: " В двадесет и първия век не е нужно да бъдат убивани стотици жители, с цел да се получи мечтаната власт, задоволително е да се купят малките екрани и с тяхна помощ да се възпитат бъдещите генерации управляеми плебеи ".
И в този момент ни пробутват политическите облици на Кирил Петков и Асен Василев - нов политически план, който самичък по себе си не би работил, в случай че го нямаше галопът им по всички малките екрани.
Първата им теза е обединяването на всички политически обединения за превъзмогване на рецесията - и леви, и десни, и центристки. Няма ляво, няма дясно. Те са по средата, отляво на тях е ИБГНИ, а отдясно " Демократична България ". Концепцията за това, че няма ляво и дясно, е срещана доста пъти и посредством друг вербален израз. Във Англия социологът лорд Гидънс развива концепцията за Третия път (няма ляво, няма дясно). Тази идея бе взета на въоръжение от лейбъристите на Тони Блеър. Тя бе прокарвана посредством различен вербален израз от Шрьодер в Германия. След това Макрон възприе концепцията " няма ляво, няма дясно " и благодарение на всеобщи интернет внушения победи на президентските избори, само че както вървят нещата и той може да се окаже отвън борда като Блеър и Шрьодер. В България тази теза бе показана от Георги Първанов в Народното събрание, когато като водач на Българска социалистическа партия разгласи тезата за нуждата от нейното социаллиберализиране. След това Татяна Дончева напусна Българска социалистическа партия и сътвори " Движение 21 " под явния девиз " Няма ляво, няма дясно ". Същата теза прогласи и Христо Иванов през 2016 година на конгрес на " Да, България ". Сега Петков и Василев стават продължители на тази неправилна теза.
Историческият опит след Великата френска гражданска война безапелационно демонстрира на всички места в света, че
има ляво и има дясно
И надлежно политиката е лява (изразяване и отбраняване на ползите на бедните, на хората на наемния труд) и дясна (изразяване и отбраняване на ползите на капитала, на бизнеса, на богатите). Центризмът е полето на прибежките на леви към дясното и на десни към лявото. В България от държавното управление на Съюз на демократичните сили (1997 г.) и до през днешния ден в страната се организира не просто дясна, а извънредно дясна политика, която e същинската същина на статуквото. В резултат на тази извънредно дясна политика милиони българи напуснаха страната, с цел да търсят препитания другаде, България потъна в бедност и мизерия. Сега у нас 1 600 000 души живеят под прага на бедността! Фразата към този момент би трябвало да звучи по този начин: " Няма ляво, няма дясно, има единствено дясно ". И с това всъщност се характеризират посланията на Петков и Василев.
Втората стартирана теза е провеждането на десни политики за реализиране на леви цели. Изглежда и на самите тях не им е ясно какво значи това. На мен този израз ми наподобява на израза " дървено желязо ", на следващ политически оксиморон. Първата им предпочитана задача е " Да не се усилват налозите, да ги събираме всичките ". Никой в света в никакъв случай не е успявал да събира всички налози, само че те ще създадат това! Колкото и висока събираемост да имаш на налозите, при невисок техен дял от творби Брутният вътрешен продукт България отново ще е на последно място в Европейски Съюз по приходи, преди всичко по беднотия, по неравноправие, по смъртност.
Преди пандемията в държавния бюджет влизаха към 36-37% от творби Брутният вътрешен продукт, а Владислав Горанов и Николай Василев желаеха да го понижат още. В Европейски Съюз няма страна с толкоз ниско ниво на преразпределение на Брутният вътрешен продукт. И заради това няма пари за опазване на здравето и обучение. Това от една страна, а от друга - в България
данъчната тежест е трансферирана върху бедните
върху хората на труда - посредством високите акцизи и високите нива на Данък добавена стойност, плоския налог и неналичието на освобождение от налог на хората с ниски приходи. Сега налозите от всеобщото ползване, т.е. косвените, обезпечават към 75% от бюджета. По този метод безпаричен богат носи, тъй като част от приходите от непреките налози се дават като помощ на българския бизнес. В България богатите заплащат допустимо най-ниските налози в Европа. И не е инцидентно, че в изискванията на пандемичната рецесия бедните в страната стават все по-бедни, а богатите - все по-богати, даже неимоверно богати. И от трета страна - Петков и Василев евентуално не знаят, че най-мощните страни (Г-7) приканиха за въвеждане на налог от 15% за транснационалните корпорации, а малко по-късно Г-20 се произнесе за всеобщ корпоративен налог не по-нисък от 15%. А на нас новите политици ни оферират да останем в групата страни с най-ниските налози. Запазването на досегашните нива на корпоративните налози е в интерес на богатите и води до възходящо неравноправие и голяма беднотия.
Петков и Василев са едри предприемачи, " съумели хора ", за които е от кръвен интерес да се запазят ниските корпоративни налози. В обществото има остра потребност от реформиране на данъчната система, въведена под диктата на Движение за права и свободи и на юпитата на Симеон Сакскобургготски. Неотдавна КНСБ и КТ " Подкрепа " обосновано се произнесоха за увеличение на корпоративния налог на 15%. Но партиите не ги чуха и яхнаха предизборно израза " няма да променяме налозите ". Срамно е богатите да се къпят в разкош, яхти, самолети, дворци, задгранични вили и жилища, а другите да просят по улиците.
Огромно неравноправие има и в размера на налозите. Семейният бизнес заплаща налог 15%, а едрите и междинните предприемачи - 10%, като в това време те заплащат и най-ниския в Европейски Съюз налог върху получаваните от тях големи суми от дивиденти (само 5%). Справедливо е всички налози да са идентични и съгласно концепцията на Г-20 да са не по-малко от 15%. В някогашните социалистически страни като Полша, Чехия, Словакия, Литва, Латвия и Естония корпоративните налози са 19-21% и хората в тях имат по-високи приходи и по-високо ниво на живот.
Третата теза е да има смяна в Закона за правосъдната власт, да спрат всички течове и корупцията в страната. Корупцията като събитие е публично и морално отвратителна. Твърди се, че в случай че се отстрани, ще потекат реки от мед и масло за бедните. А не е по този начин, тъй като не може на практика да се предотвратят изцяло корупцията и течовете от хазната. Забравя се, че в процеса на корупция има две страни, еднообразно виновни пред закона - корумпиращ (този, който дава подкупа) и подкупен (този, който взема подкупа). Сега политическият огън на десните е концентриран
против вземащите, а не против даващите рушвет
Корумпиращият не може да е безпаричен, той е богат и с парите си нормално търси да получи някакви неразрешени от закон или разпоредба фирмени или персонални облаги. Корумпиращият примамва държавен или общински чиновник, изключително при решенията за терени, публични поръчки, отбягване на налози и така нататък Корумпираният приема подкупа заради беднотия или лакомия. Винаги ще има корумпирани, до момента в който има корумпиращи.
Четвъртата теза е основаването на нова групировка от " честни " и " съумели " хора. Това е ново публично и политическо разделяне на хората, сходно на господар и голтак. Да, в миналото чорбаджиите са били " съумели ", а голтаците - " неуспели ". Какво ни се предлага в този момент - в държавната власт да влязат единствено " съумели " (т.е. богати), които са и " честни " (неуловени към момента в далавери).
Почтеността е морална полезност, която има разнообразни измерения. Явно за Петков и Василев честността е единствено в сполучливия бизнес. Дали съгласно тях това значи, че най-хубавите лекари, учители, поети, писатели, артисти и така нататък би трябвало да ги разгласяваме за нечестни? Само богатите са " съумели ", а всички други сме наивници!
Проектът на Петков и Василев не е техен, както се самоизтъкват. По този мотив си спомних прочетеното, че прекомерно постоянно в политическите дейности има артисти, които публиката вижда, има и режисьори, които са скрити, само че които държат в ръцете си нишките, посредством които насочват актьорите и хода на събитията (т.е. задкулисие). Засега виждаме актьорите, само че гласоподавателите не виждат ръцете, които ги дирижират. Едната задокеанска ръка към този момент е ясна. Очакваме след изборите да забележим и нашенската скрита ръка.
Крайно неолибералната ария е остаряла, само че се извършва на нов глас, от нови артисти, а същността е добре позната - отбрана с голямо преимущество на ползите най-вече на едрия и отчасти на междинния бизнес, на " съумелите " хора.
Българите все разчитаме на нови " спасители ", на това, че новите десни управници ще крадат по-малко. Но, уви. Има нови мафиотски способи за плячкосване към този момент не на издигнатото от предходните генерации, а на настоящия труд на милиони.
А ние, елементарните гласоподаватели, просто би трябвало да престанем да бъдем лапнишарани.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ