Време разделно на режисьора Людмил Стайков бе обявен за филм

„ Време разделно ” на режисьора Людмил Стайков бе разгласен за филм на столетието съгласно класацията на Българска национална телевизия. Романът на Антон Дончев излиза през 1964 година и незабавно се трансформира в сензация освен у нас, само че и в чужбина. Пътят на книгата към необятния екран обаче се оказва много дълъг и трънлив…
В основата на историческата сага са кървавите събития, случили се в средата на 17 век в Родопите. В тези времена там идват еничари, чиято задача е българското население да одобри „ правата религия ”. Османските орди, предвождани от родения по същите места Караибрахим и отведен от тях още като дете, с цената на куп жестокости пробват да склонят българите да сменят християнството с исляма.

Интересът на западните киноиндустрии към екранизирането на „ Време разделно ” е голям, като редица задгранични продуценти и режисьори се надпреварват да изплатят правата за неговото филмиране. Но комунистическата власт отпред с Тодор Живков не разрешава Западът да се меси в българската история и не позволява романът на Антон Дончев да бъде екранизиран в Холивуд или пък в Италия. У нас филмът е сниман две десетилетия след издаването на романа и излиза на огромен екран напролет на 1988 година

Далеч преди режисьорът Людмил Стайков да направи „ Време разделно ” фамозният италиански продуцент и брачен партньор на София Лорен – Карло Понти желае да снима филм по епоса. Той е разпален по плана от Петър Увалиев – по това време негов съучастник в общата им кино компания „ Бридж филмс ”. На Запад роденият в България интелектуалец, посланик, режисьор, сценарист, преводач, културолог и публицист е прочут с псевдонима си Пиер Рув. Той бяга на Запад в края на 40-те години и е разгласен за невъзвръщенец.

Увалиев превежда няколко страници от романа на Антон Дончев, нахвърля сюжет и го дава на Карло Понти. Италианецът е покорен от плана и вижда в него прелестна опция за кино и бизнес удар. Според плана неотразимата София Лорен трябвало да изиграе ролята на Севда, която се дава на турците. В българския „ Време разделно ” в този облик се превъплъщава Аня Пенчева. Великият английски артист Лорънс Оливие бил избран за ролята на еничарина Караибрахим, която в лентата на Людмил Стайков се играе от Йосиф Сърчаджиев.

Италианските продуценти водят дълги договаряния с шефа на Студията за игрални филми – София Христо Сантов, като съгласно проектодоговора Карло Понти се задължава да заплати Щатски долар 12 000 на Антон Дончев против прехвърлянето на правата за интервал от една година. Бюджетът на „ Време разделно ” бил избран на Щатски долар 5 милиона. В последна сметка българската страна отхвърля да продаде правата върху романа освен това на своя глава създателя.

През 70-те и в края на 80-те години филмовият колос „ Метро Голдуин Майер ” желае да екранизира книгата в Холивуд и договаря за правата. Дори Антъни Куин, към този момент прочул се като Зорба Гърка, изявил предпочитание да играе Манол. В последна сметка на всички тези опити на Запада да филмира романа на Антон Дончев Тодор Живков отговарял с „ Не ”. И както Тато споделил в персонален диалог с писателя не тъй като той не желал, а тъй като писателите и кинематографистите, както и Държавна сигурност остро се противопоставили задграничен режисьор и западни артисти да снимат този български епос.

Сред най-големите съперници на западен план „ Време разделно ” бил Георги Джагаров, който в продължение на 30 години е и значима съчка в страната – неофициален консултант по културата на Тодор Живков, част от прословутата ловна дружинка на Първия, зам.-председател на Държавния съвет, началник на Съюза на писателите, народен представител в Народното събрание. Самият Антон Дончев споделя, че част от съперниците му измежду интелектуалните среди просто му завиждали, че може да снима на Запад и да получи затлъстял хонорар в зелено. От Държавна сигурност пък посъветвали Живков да не дава зелена светлина на сходен кино план с присъединяване на задграничен екип, тъй като съгласно желанието на западните продуценти част от епоса трябвало да бъде снимана в Родопите.

„ Към всеки чужденец би трябвало да прикрепим най-малко по двама наши сътрудници. Не можем да отделим подобен запас ”, отсекли висшите ченгета от Държавна сигурност, които сметнали, че в случай че у нас дойдат 100 западни кинаджии, които да шетат из Родопите, измежду тях сигурно щели да бъдат внедрени непознати шпиони. „ Ще ни отворят доста работа ”, споделили на Тодор Живков генералите от Държавна сигурност и по този начин дефинитивно го убедили да забрани на Италия и Съединени американски щати да снимат „ Време разделно ”.

Киноепосът „ се появява 24 години след написването на романа. Адаптацията на сюжета е на режисьора му Людмил Стайков, на оператора Радослав Спасов и на писателите Георги Данаилов и Михаил Кирков. Филмът е в две елементи – „ Заплахата ” и „ Насилието ”. Лентата се снима в Родопите в продължение на година и половина. Представен е на тържествена премиера в зала 1 на НДК в началото на март 1988 година Премиерата съответствува със 110-годишнината от Освобождението на България от турско иго. По това време филмът е показан на 16 интернационалните фестивала и е продаден на 32 страни, като за чужбина е инсталирана по-кратка версия под заглавието „ Време на принуждение ”.

За кино лентата са ангажирани едни от най-известните български актьори. Йосиф Сърчаджиев изиграва еничаря Караибрахим, Иван Кръстев влиза в облика на Манол, Руси Чанев е поп Алигорко, Васил Михайлов е в ролята на Сюлейман ага. Аня Пенчева, която в тези години е държанка на Тодор Живков, изиграва първата си мощно трагична роля като Севда. Участват и колоси като Джоко Росич, Константин Коцев, Стойко Пеев.

След години обаче Йосиф Сърчаджиев съвсем се отхвърли от ролята си във кино лентата, споделяйки, че не е убеден в историческата меродавност на облика си. Повод да показа това му даде една от най-драматичните подиуми в кино епоса, когато неговият воин Караибрахим отива на сватбата на първенеца Манол с красивата Елица, тъй като еничарят е разгневен, че непокорните българи не сменят вярата си непринудено, а вместо това се веселят. Тогава героят на Сърчаджиев потегля да тъпче хляба по трапезата. „ И в християнската, и в мюсюлманската вяра не е признато да се стъпва върху самун, както направих аз, тъй като това искаше ролята от мен ”, показа артистът. Изследователи също настояват, че ислямът не разрешава сходни злодейства и сходно осквернение не звучи съответно.

По искане на Стайков Йосиф трансформира погледа си, походката си, до момента в който стигне до оня равномерен и могъщ ритъм, с който Караибрахим се движи в Родопите. Днес Сърчаджиев споделя, че след „ Време разделно ” дълго време не желал да се снима в никаква друга историческа продукция, защото този филм го изтощил душевен.

Антон Дончев споделя, че романът е написан за по-малко от 45 дни. За исторически източник употребява записките на поп Методий Драгинов, чийто текст тук-там е употребен буквално. „ Време разделно ” излиза през 1964 година Първи негов позитивен критик е Николай Хайтов, който хвали достоверността на романа. Книгата е издигната през погледа на двама души – венецианецът Абдуллах и свещеникът поп Алигорко, като техните редуващи се мемоари показват събитията през погледа на християните и мюсюлманите.

Антон Дончев се захванал с „ Време разделно ”, откакто известните по това време писатели Стефан Дичев и Андрей Гуляшки отхвърлят. „ Със 75 лв. командировъчни през 1963 година потеглих към Родопите. Обикалях ги от заран до пладне, с цел да групирам сведения. След това се върнах в София и се затворих в библиотеката. Открих неотваряни с десетилетия книги ”, напомня си Дончев. Според историци описаните в романа събития в никакъв случай не са се случвали из Родопите, а „ Време разделно “ е основан по поръчка на тоталитарния режим, с цел да оправдае започващия в средата на 60-те години възродителен развой. Самият създател отхвърля обвиняванията.

Инфо: ЛУПА