Александър Дугин: Противопоставянето между Запада и Русия нараства
Време е да се замислим съществено за опция на либерализма и да превърнем геополитическата борба със Запада в пълностоен конфликт на цивилизации, във война на хрумвания.
В възходящата борба сред Русия и Съединени американски щати и НАТО, може да се каже, със Запада като цяло, би трябвало да се има поради обстоятелството, че в лицето на Запада имаме работа с надълбоко и напълно идеологическо събитие.
Съвременните политически идеологии пораждат в ново време и получават окончателната си форма през 19-20 век. И измежду тях първата идеология е либерализмът, отразяващ полезностите и стандартите на буржоазното общество. По време на трагичната борба сред демократизъм, комунизъм и шовинизъм през ХХ век, либерализмът надви над своите съперници и съперници и се трансформира в последната и досега единствена идеология.
Разбира се, през вековете на своето битие либерализмът мутира, трансформира се, трансформира се, само че ядрото му остава непроменено. Това е индивидуализъм, утилитаризъм, хедонизъм, един тип „ индивидуален материализъм “ – култът към частната благосъстоятелност, парите и капитала.
И през днешния ден това е единствената идеология, която претендира за световна надмощие. Военната мощност и икономическият капацитет на Запада са гръбнакът и инструментът на една доста характерна идеология. Посолството на Съединени американски щати или Европейски Съюз във всяка страна, както и всяка военна база на Съединени американски щати и НАТО, изследователските центрове и лаборатории, стратегиите за безплатни средства, неправителствените организации и даже офистеи на огромни западни корпорации и компании, са в това време центрове на дейна идеологизация - връзки на световна и глобалистка демократична система.
Военното, политическото, геополитическото, икономическото въздействие на Запада в света постоянно вървят ръка за ръка с либерализма.
Освен това експанзията на Запада може да стартира с всякаква форма на навлизане в обществото – някъде всичко стартира с политика, някъде с стопанска система, някъде с директна военна интервенция, някъде с разпространяване на технологиите, някъде с научни симпозиуми и конференции, някъде от филантропични фондове и екоактивизъм, само че на всички места и постоянно (пряко или косвено) това е съпроводено с поощряване на либерализма и неговите настройки, които работят като операционна система за всички характерни структури.
Маркс твърди, че идеологията е „ форма на подправено схващане “. Впрочем това важи за всяка идеология, в това число и за комунистическата. Той имаше поради, че идеологията постоянно е просто апроксимация на действителността и построена в полза на ръководещата класа.
Грамши, развивайки концепциите на Маркс, стига до извода, че въздействието на идеологията е толкоз огромно, че от време на време може да изпревари измененията в действителната конструкция на обществото. Така болшевиките съумяват да изградят социализъм в страна, където капитализъм към момента не е съществувал. Идеологията е съумяла да подчини действителността. Грамши обобщава опита на ленинизма за по-широк кръг от обществени феномени и развива „ теорията на хегемонията “.
Грамши обобщава опита на ленинизма за по-широк кръг от обществени феномени и развива „ теорията на хегемонията “. Под " надмощие " той схваща точно идеологическата агресия, която последователно или внезапно (както при положение на революция) подчинява всички други аспекти на обществото. Хегемонията е на първо място процеси в региона на концепциите, културата, мисълта. Това е главното оръжие и в същото време задачата на „ умствените войни “.
Всичко това пасва идеално на актуалния демократизъм, който претендира да е световен и повсеместен: той е същинска идеологическа надмощие, настояваща – както постоянно в полза на ръководещата класа (глобалисткия технократичен елит), че действителността е тъкмо такава, каквато я разказва либерализмът.
В същото време либерализмът от ден на ден се пробва да скрие идеологическата си същина, пробвайки се да се показа като нещо „ за даденост”, за „ прогрес”, „ развитие” и така нататък, т.е. за действителността и нейните закони.
Но в действителност, и в това е сходството с последните десетилетия на Съюз на съветските социалистически републики, пропастта сред демократичната идеология и действителното положение на нещата непреклонно пораства.
Идеологическата конструкция се отдалечава от ден на ден от действителността и в следствие тя става все по-агресивна, насилствена и тоталитарна. Всяка идеология, в това число либерализма, който господства през днешния ден в световен мащаб, е нещо виртуално, скица, приближение, структура. Ето за какво идеологическото схващане е наречено от Маркс „ фалшиво”.
Идеологията е проекцията на субекта върху обекта. Отчасти действителността му се подчинява, частично се съпротивлява. Докато една идеология е в положение да поддържа баланс сред деяние и реакция, тя е ефикасна. Но в един миг вътрешните й благоприятни условия са изчерпани и тя към този момент не се оправя с действителността, тя се разпада. Точно това се случи със Съюз на съветските социалистически републики преди три десетилетия.
Това се случва пред очите ни през днешния ден със Запада и световния демократизъм. В същото време Западът се пробва да реализира това, за което Съюз на съветските социалистически републики даже не е и мислил - изцяло прекачване на действителността във виртуалност, принуждавайки човечеството да емигрира в цифровата сфера, да мутира - до постхуманистични планове за качване на схващане в заоблачен сървър, обединение на човек с машина, генно инженерство и прекачване изцяло на ръководството на изкуствен интелект.
Само по този метод – като изключи действителността напълно и изцяло я размени с виртуалност – демократичната идеология може да стане тотална и да избегне идния провал.
В същото време несъгласията сред демократичната идеология и инспекцията на действителността нарастват бързо и всяко закъснение на цялостната и необратима миграция към виртуалност е изпълнено с спиране на целия план, срив на световната демократична надмощие.
Ако вярвате на постулатите на либерализма, през днешния ден човечеството живее в третична – обслужваща и цифрова – стопанска система, която измести вторичния (индустриален) и още повече първичния (аграрен) метод на живот. Но все пак индустриалният и даже селскостопанският фактор не са изгубили своето значение (и би трябвало).
Освен това националните страни трябваше да изчезнат от дълго време и човечеството трябваше да се сплоти в Единен свят, управляван от Световното държавно управление (както се споделя във всички демократични теории на интернационалните отношения). Организация на обединените нации, а преди нея Обществото на народите, в миналото са били замислени тъкмо като първообраз на Световното държавно управление, само че не са се трансформирали в него.
Европейският съюз също не е премахнал изцяло националните страни, даже в Европа. Тоест идеологически би трябвало да има едно, само че на процедура се случва друго. А междуетническите несъгласия сред страните не са изчезнали на никое място.
Освен това другите форми на религиозна и етническа (включително расова) еднаквост от дълго време трябваше да изчезнат, само че те съществуват и техните конфликти раздрусват освен незападните общества, само че и западните.
Джендърната политика към този момент със закон в съвсем всички западни страни предписва незадължителността на половата еднаквост, т.е. смята, че полът е въпрос на самостоятелен избор, само че в същия този Запад бракът сред мъж и жена към момента е преобладаващ и класическото изображение на фамилията остава преобладаващо. В незападния свят е още е по-традиционно.
И по този начин във всичко. Идеологически либерализмът твърди едно, само че на процедура всичко е напълно друго. В същото време Западът упорства в своята идеология и хвърля цялата си мощ върху тези, които се пробват да я поправят най-малко малко и да я приближат до действителността.
Видяхме ориста на Тръмп, който се опита да се върне към действителността и да заеме по-реалистична и по-малко идеологическа позиция - той беше упрекнат във всички смъртни грехове: преди всичко, " фашизъм ", " расизъм ", " сексизъм ", " супремасизъм ", и т. н. И всичко това, тъй като си разреши да притегли вниманието към пропуските, секторите и несъответствията сред господстващата демократична идеология в Съединени американски щати и положението на нещата – в същата Америка.
Конфронтацията сред Русия (както и Китай, Иран, по-широко – ислямските общества) със Запада, с изключение на геополитическа, има и тази идеологическа основа. Нито Русия, нито Китай са подготвени да поемат изцяло либерализма и изцяло и абсолютно да одобряват законите на хегемонията.
Разбира се, в Русия имаме работа с политическа система на демократична народна власт, стопански капитализъм и фокус върху технократичната цифровизация. Тук се крие нашето несъгласие – от една страна, ние сме за демократизъм, само че въпреки това изрично се противопоставяме на директното геополитическо послушание на Запада и избираме умерена – ненапълно остаряла форма на демократизъм, остарялата школа. И незабавно ни постановат всичко.
Китай също прегърна либерализма и глобализацията стопански, само че политически резервира централизма на комунистическата партия. Той е в по-добра позиция от нас.
Трябва официално да се съобразяваме с разпоредбите, наложени от Запада, само че в случай че не желаеме да загубим своята самостоятелност (а това е разумното условие на глобалистите от тези, които се кълнат във честност към хегемонията), тогава сме принудени да придадем на тези правила с друго наличие или деликатно да ги заобиколим.
Днес спорът сред Русия и Съединените щати е на първо място в лимитрофна Украйна, само че също и в цялото постсъветско пространство и даже в Близкия изток, Африка и е допустимо в близко бъдеще и в Латинска Америка - е ситуационен и прагматичен спор.
Русия под ръководството на Путин възвърне отчасти суверенитета, който беше съвсем изцяло изгубен през 90-те години на ХХ век под ръководството на западните реформатори (тоест директни сътрудници на хегемонията) и Елцин, който въобще не разбираше нищо.
Но хегемонията и либерализмът са влезнали в нашето общество, страна, закони, регулации и практики доста надълбоко – доста по-дълбоко, в сравнение с наподобява. Ние отхвърляме единствено най-крайните форми на демократизъм - цялостния външен надзор, примата на интернационалното право над националното право, политиката на джендъризма (законодателно нормализиране на ЛГБТ и други извращения) и така нататък, само че другояче живеем в същото наложено " подправено схващане " върху нас с всички неговите несъответствия с действителността, като останалия свят – самият Запад и тези общества, които са под неговото решаващо въздействие.
И това е, което ни прави уязвими. Ние сме сякаш част от световния Запад, бунтуваме се против неговия център. Отделен клон, който продължава да работи съгласно стандартите на една корпорация, само че към този момент не е зависещ на основния офис.
Това положение на нещата е пагубно за Русия. Либералната идеология е на ръба на краха – и то освен на Запад, само че и в световен мащаб. И спорът на Русия е точно с нея – с онази конструкция на подправено схващане, която претендира за световно владичество. Докато одобряваме постулатите на либерализма, буржоазната народна власт и капиталистическата система, исторически сме обречени да паднем с нея.
Време е да се замислим съществено за опция на либерализма и да превърнем геополитическата борба със Запада в пълностоен конфликт на цивилизации, във война на хрумвания. За да създадем това, ние би трябвало да прокламираме нашата Идея, нашата идеология и непосредствено да я противопоставим на либерализма. А не размахване и подражаване, както вършим до момента.
Превод: СМ
В възходящата борба сред Русия и Съединени американски щати и НАТО, може да се каже, със Запада като цяло, би трябвало да се има поради обстоятелството, че в лицето на Запада имаме работа с надълбоко и напълно идеологическо събитие.
Съвременните политически идеологии пораждат в ново време и получават окончателната си форма през 19-20 век. И измежду тях първата идеология е либерализмът, отразяващ полезностите и стандартите на буржоазното общество. По време на трагичната борба сред демократизъм, комунизъм и шовинизъм през ХХ век, либерализмът надви над своите съперници и съперници и се трансформира в последната и досега единствена идеология.
Разбира се, през вековете на своето битие либерализмът мутира, трансформира се, трансформира се, само че ядрото му остава непроменено. Това е индивидуализъм, утилитаризъм, хедонизъм, един тип „ индивидуален материализъм “ – култът към частната благосъстоятелност, парите и капитала.
И през днешния ден това е единствената идеология, която претендира за световна надмощие. Военната мощност и икономическият капацитет на Запада са гръбнакът и инструментът на една доста характерна идеология. Посолството на Съединени американски щати или Европейски Съюз във всяка страна, както и всяка военна база на Съединени американски щати и НАТО, изследователските центрове и лаборатории, стратегиите за безплатни средства, неправителствените организации и даже офистеи на огромни западни корпорации и компании, са в това време центрове на дейна идеологизация - връзки на световна и глобалистка демократична система.
Военното, политическото, геополитическото, икономическото въздействие на Запада в света постоянно вървят ръка за ръка с либерализма.
Освен това експанзията на Запада може да стартира с всякаква форма на навлизане в обществото – някъде всичко стартира с политика, някъде с стопанска система, някъде с директна военна интервенция, някъде с разпространяване на технологиите, някъде с научни симпозиуми и конференции, някъде от филантропични фондове и екоактивизъм, само че на всички места и постоянно (пряко или косвено) това е съпроводено с поощряване на либерализма и неговите настройки, които работят като операционна система за всички характерни структури.
Маркс твърди, че идеологията е „ форма на подправено схващане “. Впрочем това важи за всяка идеология, в това число и за комунистическата. Той имаше поради, че идеологията постоянно е просто апроксимация на действителността и построена в полза на ръководещата класа.
Грамши, развивайки концепциите на Маркс, стига до извода, че въздействието на идеологията е толкоз огромно, че от време на време може да изпревари измененията в действителната конструкция на обществото. Така болшевиките съумяват да изградят социализъм в страна, където капитализъм към момента не е съществувал. Идеологията е съумяла да подчини действителността. Грамши обобщава опита на ленинизма за по-широк кръг от обществени феномени и развива „ теорията на хегемонията “.
Грамши обобщава опита на ленинизма за по-широк кръг от обществени феномени и развива „ теорията на хегемонията “. Под " надмощие " той схваща точно идеологическата агресия, която последователно или внезапно (както при положение на революция) подчинява всички други аспекти на обществото. Хегемонията е на първо място процеси в региона на концепциите, културата, мисълта. Това е главното оръжие и в същото време задачата на „ умствените войни “.
Всичко това пасва идеално на актуалния демократизъм, който претендира да е световен и повсеместен: той е същинска идеологическа надмощие, настояваща – както постоянно в полза на ръководещата класа (глобалисткия технократичен елит), че действителността е тъкмо такава, каквато я разказва либерализмът.
В същото време либерализмът от ден на ден се пробва да скрие идеологическата си същина, пробвайки се да се показа като нещо „ за даденост”, за „ прогрес”, „ развитие” и така нататък, т.е. за действителността и нейните закони.
Но в действителност, и в това е сходството с последните десетилетия на Съюз на съветските социалистически републики, пропастта сред демократичната идеология и действителното положение на нещата непреклонно пораства.
Идеологическата конструкция се отдалечава от ден на ден от действителността и в следствие тя става все по-агресивна, насилствена и тоталитарна. Всяка идеология, в това число либерализма, който господства през днешния ден в световен мащаб, е нещо виртуално, скица, приближение, структура. Ето за какво идеологическото схващане е наречено от Маркс „ фалшиво”.
Идеологията е проекцията на субекта върху обекта. Отчасти действителността му се подчинява, частично се съпротивлява. Докато една идеология е в положение да поддържа баланс сред деяние и реакция, тя е ефикасна. Но в един миг вътрешните й благоприятни условия са изчерпани и тя към този момент не се оправя с действителността, тя се разпада. Точно това се случи със Съюз на съветските социалистически републики преди три десетилетия.
Това се случва пред очите ни през днешния ден със Запада и световния демократизъм. В същото време Западът се пробва да реализира това, за което Съюз на съветските социалистически републики даже не е и мислил - изцяло прекачване на действителността във виртуалност, принуждавайки човечеството да емигрира в цифровата сфера, да мутира - до постхуманистични планове за качване на схващане в заоблачен сървър, обединение на човек с машина, генно инженерство и прекачване изцяло на ръководството на изкуствен интелект.
Само по този метод – като изключи действителността напълно и изцяло я размени с виртуалност – демократичната идеология може да стане тотална и да избегне идния провал.
В същото време несъгласията сред демократичната идеология и инспекцията на действителността нарастват бързо и всяко закъснение на цялостната и необратима миграция към виртуалност е изпълнено с спиране на целия план, срив на световната демократична надмощие.
Ако вярвате на постулатите на либерализма, през днешния ден човечеството живее в третична – обслужваща и цифрова – стопанска система, която измести вторичния (индустриален) и още повече първичния (аграрен) метод на живот. Но все пак индустриалният и даже селскостопанският фактор не са изгубили своето значение (и би трябвало).
Освен това националните страни трябваше да изчезнат от дълго време и човечеството трябваше да се сплоти в Единен свят, управляван от Световното държавно управление (както се споделя във всички демократични теории на интернационалните отношения). Организация на обединените нации, а преди нея Обществото на народите, в миналото са били замислени тъкмо като първообраз на Световното държавно управление, само че не са се трансформирали в него.
Европейският съюз също не е премахнал изцяло националните страни, даже в Европа. Тоест идеологически би трябвало да има едно, само че на процедура се случва друго. А междуетническите несъгласия сред страните не са изчезнали на никое място.
Освен това другите форми на религиозна и етническа (включително расова) еднаквост от дълго време трябваше да изчезнат, само че те съществуват и техните конфликти раздрусват освен незападните общества, само че и западните.
Джендърната политика към този момент със закон в съвсем всички западни страни предписва незадължителността на половата еднаквост, т.е. смята, че полът е въпрос на самостоятелен избор, само че в същия този Запад бракът сред мъж и жена към момента е преобладаващ и класическото изображение на фамилията остава преобладаващо. В незападния свят е още е по-традиционно.
И по този начин във всичко. Идеологически либерализмът твърди едно, само че на процедура всичко е напълно друго. В същото време Западът упорства в своята идеология и хвърля цялата си мощ върху тези, които се пробват да я поправят най-малко малко и да я приближат до действителността.
Видяхме ориста на Тръмп, който се опита да се върне към действителността и да заеме по-реалистична и по-малко идеологическа позиция - той беше упрекнат във всички смъртни грехове: преди всичко, " фашизъм ", " расизъм ", " сексизъм ", " супремасизъм ", и т. н. И всичко това, тъй като си разреши да притегли вниманието към пропуските, секторите и несъответствията сред господстващата демократична идеология в Съединени американски щати и положението на нещата – в същата Америка.
Конфронтацията сред Русия (както и Китай, Иран, по-широко – ислямските общества) със Запада, с изключение на геополитическа, има и тази идеологическа основа. Нито Русия, нито Китай са подготвени да поемат изцяло либерализма и изцяло и абсолютно да одобряват законите на хегемонията.
Разбира се, в Русия имаме работа с политическа система на демократична народна власт, стопански капитализъм и фокус върху технократичната цифровизация. Тук се крие нашето несъгласие – от една страна, ние сме за демократизъм, само че въпреки това изрично се противопоставяме на директното геополитическо послушание на Запада и избираме умерена – ненапълно остаряла форма на демократизъм, остарялата школа. И незабавно ни постановат всичко.
Китай също прегърна либерализма и глобализацията стопански, само че политически резервира централизма на комунистическата партия. Той е в по-добра позиция от нас.
Трябва официално да се съобразяваме с разпоредбите, наложени от Запада, само че в случай че не желаеме да загубим своята самостоятелност (а това е разумното условие на глобалистите от тези, които се кълнат във честност към хегемонията), тогава сме принудени да придадем на тези правила с друго наличие или деликатно да ги заобиколим.
Днес спорът сред Русия и Съединените щати е на първо място в лимитрофна Украйна, само че също и в цялото постсъветско пространство и даже в Близкия изток, Африка и е допустимо в близко бъдеще и в Латинска Америка - е ситуационен и прагматичен спор.
Русия под ръководството на Путин възвърне отчасти суверенитета, който беше съвсем изцяло изгубен през 90-те години на ХХ век под ръководството на западните реформатори (тоест директни сътрудници на хегемонията) и Елцин, който въобще не разбираше нищо.
Но хегемонията и либерализмът са влезнали в нашето общество, страна, закони, регулации и практики доста надълбоко – доста по-дълбоко, в сравнение с наподобява. Ние отхвърляме единствено най-крайните форми на демократизъм - цялостния външен надзор, примата на интернационалното право над националното право, политиката на джендъризма (законодателно нормализиране на ЛГБТ и други извращения) и така нататък, само че другояче живеем в същото наложено " подправено схващане " върху нас с всички неговите несъответствия с действителността, като останалия свят – самият Запад и тези общества, които са под неговото решаващо въздействие.
И това е, което ни прави уязвими. Ние сме сякаш част от световния Запад, бунтуваме се против неговия център. Отделен клон, който продължава да работи съгласно стандартите на една корпорация, само че към този момент не е зависещ на основния офис.
Това положение на нещата е пагубно за Русия. Либералната идеология е на ръба на краха – и то освен на Запад, само че и в световен мащаб. И спорът на Русия е точно с нея – с онази конструкция на подправено схващане, която претендира за световно владичество. Докато одобряваме постулатите на либерализма, буржоазната народна власт и капиталистическата система, исторически сме обречени да паднем с нея.
Време е да се замислим съществено за опция на либерализма и да превърнем геополитическата борба със Запада в пълностоен конфликт на цивилизации, във война на хрумвания. За да създадем това, ние би трябвало да прокламираме нашата Идея, нашата идеология и непосредствено да я противопоставим на либерализма. А не размахване и подражаване, както вършим до момента.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ