Връзката на козметичната индустрията с изменението на климата не е

Връзката на козметичната промишлеността с изменението на климата не е по този начин явна, само че участва. Използването на петролни артикули за произвеждане на опаковките и даже на някои от самите съставки, обезлесяването за освобождение на терени за култури, употребявани в козметичната индустрия, способстват за световното стопляне. Но съществува и противоположна връзка, изразяваща се в дефицит на първични материали, породен от по-слабите реколти поради измененията в климата и в понижаване трайността и годността на самите козметични средства поради по-високите температури. Съществуват и някои чисто екзистенциални въпроси по тематиката, като този за мотора на свръхупотребата на козметични артикули, който съгласно някои се крие в консуматорството и общественото неравноправие.

Краят на януари е и във въздуха още се носи ароматът на празници. Нова година, имени дни, с каквито са цялостни декември и януари, а измежду най-често подаряваните дарове са парфюми, кремове, лосиони и козметични пакети. Според изследване на Offerista, козметиката и парфюмите се подреждат на 3-то място в листата с дарове на българите, след облеклата, обувките и аксесоарите и храните и напитките.

Глобалният козметичен бранш е огромна промишленост на стойност 500 милиарда щатски $. Грижа за кожата и косата, грим, парфюми, тоалетни такъми, дезодоранти и козметика за джука хигиена са главните продуктови категории на козметичния пазар. Грижата за кожата е водещата категория, която държи към 42% от международния пазар. Продуктите за грижа за косата съставляват още 22%, а гримът – 16% (по данни за 2020 г.). Грижата за кожата е една от най-печелившите продуктови категории, като приходите от нея се чака да генерират почти 177 милиарда щатски $ през 2025 година Приходите от международния козметичен пазар все още възлизат на 80,7 милиарда щатски $.

Пандемията от COVID-19 нанесе сериозен удар на козметичната промишленост, като продажбите ѝ понижиха с над 19% спрямо предпандемичната година. По време на изолацията 90% от интервюираните от компанията Fraicheur дами декларират, че употребяват малко или никакъв грим, до момента в който работят у дома. Потребителските разноски на дребно за козметични артикули също претърпяват внезапен спад, което води до невиждана загуба от 175 милиарда $ доходи към края на 2020 година В момента се следи възобновяване на позициите на така наречен промишленост за хубост (beauty industry), както и някои нови трендове, като потреблението на „ интелигентна “ козметика и умни технологии, с чиято помощ се реализира персонализация – например мобилни приложения, които фотографират лицето ви, проучват положението на кожата, предлагат съответни артикули и даже демонстрират по какъв начин би изглеждала кожата ви, в случай че полагате верните грижи. Роботизацията е другата нова наклонност в промишленост за хубост – няколко компании сътвориха устройства, които наподобяват принтери за грим – сканират кожата и нанасят тъкмо нужното количество козметичен „ тонер “, с цел да изравнят цвета на лицето. А във Facebook гледах с интерес по какъв начин робот в Съединени американски щати ви прави маникюра, като авансово си избирате цвета, който да бъде нанесен. Налице са и трендове към по-екологично произвеждане – рециклируеми опаковки, серии артикули, които са по-малко нездравословни за климата, безводна козметика и т.н. 

Всъщност екологизацията навлиза стремглаво във всички сфери на произвеждане, като не подминава и козметичната промишленост. Дълго време последната не беше във фокуса на вниманието, когато говорихме за климатичните промени, да вземем за пример. Вероятно, тъй като свързваме промишлеността за хубост единствено с позитивни страсти, дълго време не се замисляхме за вредите, които тя предизвиква на климата. 

Какво е отрицателното въздействие на козметичната промишленост върху климата?

Много се разисква връзката на козметичната промишленост с пластмасовото замърсяване, в това число с микропластмаса, замърсяването на въздуха, химическото замърсяване на океана, загубата на биоразнообразие, потреблението на детски труд, опитите върху животни и така нататък, само че връзката с климатичната рецесия остава някак завоалирана. Тук значение имат съставките, които имат огромен въглероден отпечатък вследствие на това  от кое място идват или по какъв начин са модифицирани . Към тази категория можем да причислим съставки, които са минали огромни дистанции, постоянно от тропически райони (напр. алое вера, масло от жожоба, масло от ший), които са създадени посредством интензивно земеделие (напр. рапично масло или масло от пшеничен зародиш) или изискват голямо количество сила за обработка и добиване (напр. етерични масла). 

Готовата стока също може да измине стотици и хиляди километри, генерирайки излъчвания от превоз,

 преди да попадне в ръцете ви. Всяка от обособените съставки, употребявани в продукта, също е евентуално да е направила голям брой пътувания. Много козметични артикули, изключително кремове и лосиони, изискват  сила за производството си . Традиционните емулгатори да вземем за пример, които комбинират вода и масло, с цел да създадат крем, би трябвало да се нагреят до към 70 ℃, с цел да се реализира химическата реакция.

Производството на опаковките също е обвързвано с отделянето на въглеродни излъчвания, 

без значение дали са от пластмаса, хартия, метал, стъкло и други Козметичната промишленост е извънредно разточителна във връзка с опаковките, целейки да направи продукта по-атрактивен за клиентите. Според последните отчети от Zero Waste Week опаковките за хубост възлизат на 120 милиарда броя на година в международен мащаб.

Обезлесяването е другият значителен проблем, обвързван с генерирането на въглеродни излъчвания от козметичната промишленост. 

За основаването на плантации, които обезпечават обилие от растителни първични материали за промишлеността за хубост, производителите разчистват обширни площи от естествени гори. Тонове дървен материал се влага и в основаването на картонени кутии и хартиени опаковки, които потребителите изхвърлят незабавно щом стартират да употребяват продукта. Опаковките от дървесни артикули гълтам 73 млн. декара гора всяка година. Такова широкомащабно промишлено обезлесяване е асъдействало доста за световното стопляне, а както е известно, дърветата са поглъщачи на въглерод и изсичането им освобождава въглероден диоксид назад в атмосферата.

Нека не забравяме и въглеродния отпечатък на  безбройните материали, получени от изкопаеми горива, употребявани в козметични артикули и опаковки  в цялата международна козметична промишленост. Според американската журналистка Джесика ДеФино, критик в промишлеността за хубост и създател на бюлетина The Unpublishable, козметичната промишленост – от грижата за кожата, през грима, до грижата за косата – е изцяло подвластна от съставките, получени от изкопаеми горива. Дори „ устойчивите “ марки. Тя дава за образец съставки като минерално масло, вазелин, парафинов восък, полиетилен гликол, натриев лаурил сулфат, натриев лаурет сулфат и изопропилов алкохол. Отделно, даже продуктът да не съдържа съставки, които могат да бъдат посочени като различим нефтохимикал, част от тях може би са извлечени от източника благодарение на нефтохимикали. Така да вземем за пример, някои етерични масла се извличат благодарение на хексан, който е петрохимикал. Така че изкопаемите горива вземат участие в процеса на основаване на някои от тези „ естествени “ артикули.

А каква е противоположната връзка – въздействието на климатичните промени върху козметичната промишленост? 

Климатичното своенравие, рисковите метеорологични феномени и изменящите се сезони съставляват неизбежно предизвикателство за козметичната промишленост, изключително сега, когато последната се насочва към потреблението на най-вече естествени съставки. 

Тъй като през последните години козметичната промишленост се пренасочва към естествени първични материали, тя става по-изложена на риск, който изменението на климата съставлява за посевите и реколтите. Много масла, омекотители, емулгатори и ботанически екстракти към този момент са отчасти или напълно извлечени от естествени запаси, от ден на ден нараства ползата към био козметиката. Но, за разлика от синтетичните съставки, производството на растителни масла е директно обвързвано с метеорологичните условия и качеството на реколтата. 

С покачването на температурите вегетационният сезон се удължава. 

Въпреки че теоретично по-дългият вегетационен интервал може да има някои преимущества, той е обвързван и с спънки в кратковременен проект, като да вземем за пример увеличение на популацията на вредители. Ранното настъпване на пролетта също може да подтиква растежа на културите, преди почвата да задържи задоволително вода и хранителни субстанции, или да унищожи реколтата от овощните култури, които цъфтят рано и по-късно биват попарени от късни пролетни слани. Топлите зими могат да повлияят и на безвредното предпазване на готовата продукция.

В международен мащаб броят на екстремните метеорологични феномени се е увеличил 3-4-кратно през последните десетилетия, което има директно отражение и върху селското стопанство, респективно производството на първични материали за козметичната промишленост. Сушите през 2013 година и през лятото на 2022 година доведоха до 80% спад в производството на маслини в Испания, а през 2020 година производството на кайсии в Съединени американски щати е намаляло с 30% спрямо предишни години заради композиция от неприятни климатични условия и лимитирана налична работна мощ.

В Европа през 2013 година за първи път е открита американската бактерия Xylella fastidiosa, която се популяризира от инсекти и поразява маслиновите насаждения. Болестта, провокирана от нея, води до изсъхване на дървото и е наречена от италианските фермери “маслинова Ебола ”. В света няма средство, което може да избави вековните насаждения от наранени маслинови дървета, те би трябвало да бъдат отсечени, с цел да се спре разпространяването на заболяването. Според американските биолози от Университета в Калифорния, от които италианците са поискали помощ,  високите температури и засушаванията в допълнение способстват за заразяването на дърветата.

Все по-високите температури се трансформират в предизвикателство и за изискванията на предпазване както на извлечените първични материали от естествени съставки, по този начин и на самите подготвени артикули.

Топящият се грим, изпаряващият се одеколон и разтичащите се гелове са станали всекидневно събитие при днешните климатични условия, се твърди в обява на сп. Elle. По време на рекордната гореща вълна в Торонто през юни 2021 година химикът Анджали Хардикар за първи път вижда промени в потребителските привички. „ Хората клонят към артикули, които обезпечават влага и поддържане, дружно с охлаждащо облекчение за кожата при горещини “, споделя тя. „ Шампоаните или сапунчетата също са добре признати, защото не се въздействат от топлината “. 

Други съществени артикули са малко по-деликатни: “Кремовете могат да се разпаднат при по-високи температури или тъй като липсва свързващ водата сътрудник, като полимер или подобаващ хидроколоид, като ксантанова гума “, изяснява Хардикар. Или типът, или количеството на емулгатора не е задоволително, с цел да поддържа крема консистентен.

Заради комплицираните си смеси от масла и UV филтри, слънцезащитният крем, най-хубавият артикул за горещо време, е извънредно сензитивен към топлота. И даже когато нашите лосиони наподобяват, че устоят на жегата, дейните субстанции в тях може да не са толкоз устойчиви. Естествено летливите етерични масла могат елементарно да се изпарят и окислят, като понижават изгодите за хубост и вършат ароматите неузнаваеми. Хиалуроновата киселина стартира да се разгражда при към 37 ℃, до момента в който единствено един ден при температура от 40℃ ще разгради трагично някои пептиди.

В такива жеги даже червилото ви като че ли се „ изпотява “. И това не е единствено заблуда – високите температури постоянно предизвикват „ изстискване “ на течната част на продукта, оставяйки капчици, сходни на пот, на повърхността.

Но изменението на климата не визира единствено това, което е вътре в буркана; контейнерите за козметика също може да се наложи да се приспособяват. 

„ Основният проблем са високите температури и температурните промени “, споделя Матео Мариани, дизайнер на опаковки в основания в Милано MAIS Project. „ Тези две обстановки могат съществено да навредят на целостта на продукта. При пластмасите топлината може да промени твърдостта, може да сътвори пукнатини по повърхността, може да се промени цветът или формата. “ На собствен ред, развалената от топлота опаковка трансформира количеството въздух вътре в продукта, предизвиквайки всевъзможни химични реакции. Според експертите решението е „ запечатан резервоар “, макар че спомагателните разноски може да отхвърлен фирмите, които към момента не запечатват.

Сушите, като друга последица от изменението на климата, също към този момент оказват въздействие върху промишлеността за хубост, 

като карат доста марки да се стремят да понижат своя воден отпечатък, с цел да облекчат натиска върху запасите от сладка вода. Продуктите без вода, като сухи шампоани и балсами, са все по-често срещани, а някои марки изобретяват маски за лице под формата на таблетки или стик. А когато водата не може да бъде отстранена, производителите са измислили иноваторско решение: води на основата на водорасли. Вътрешно филтрирана от самите водорасли, водата нормално е отпадъчен артикул от тази индустрия, само че може да се употребява за заменяне на прясна вода в козметиката. Все отново адаптирането на козметичните артикули да устоят на топлота и да се оправят с дефицита на вода не е задоволително. 

Изменението на климата визира освен продуктите, само че също по този начин трансформира самите ни коса и кожа. 

„ Изкопаемите горива замърсяват извънредно доста и утежняват качеството на въздуха “, споделя Виджай Лимайе, екологичен епидемиолог, който изследва последствията за здравето от бързо изменящия се климат. Замърсителите вредят на косата и нарушават кожната преграда. Екстремната топлота може да увеличи равнищата на озон, умножавайки свободните радикали, които повреждат клетките и са свързани с появяването на бръчки, прибързано побеляване и косопад. Търсенето на артикули за грижа за кожата и косата против замърсяването към този момент е налице.

Въпросът за козметичната промишленост и изменението на климата повдига и някои чисто екзистенциални въпроси, като този за 

мотора на свръхупотребата на козметични артикули,

 който съгласно някои се крие в консуматорството и общественото неравноправие. По-горе упоменатата Джесика ДеФино да вземем за пример свързва антропогенно провокираните промени на климата със „ същите културни сили, които са основали културата на хубостта: патриархат, бяло предимство, колониализъм и капитализъм “. Според нея тези проблеми са свързани с консуматорството. Красотата се свързва с благосъстояние, а „ благосъстоянието е просто пазаруване на неща и слагането им върху тялото ви или инжектирането им в тялото ви. А пазаруването на неща е директно обвързвано с изменението на климата “, споделя тя. Интересен претекст, който ни кара да се замислим и несъмнено има и политическо изражение, изключително на фона на апела на европейските десни, че зелените политики би трябвало да преминат от лявото политическо пространство в дясното.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова e част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по компетентност “Климатология ” в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

В обявата са употребявани материали от:

1. Вангелова Л., Поглед в бъдещето – по какъв начин се движи бюти промишлеността, 30 April 2021, https://eva.bg/article/41454-Pogled-v-badeshteto-kak-se-dvizhi-byuti-industriyata
2. Atkin E., The beauty industry is a climate disaster, 2 Sept 2022, https://heated.world/p/the-beauty-industry-is-a-climate
3. COP 27 and the Beauty Industry – What Now?, November 24, 2022, https://www.seilich.co.uk/blogs/news/cop-27-and-the-beauty-industry-what-now
4. Econ.bg, Пандемията опустоши козметичната промишленост, 27.10.2020
5. Fermera.bg, Земеделски производители кръстиха рискова болест “Ебола по маслината ”, 09 Юни 2015
6. Massard S., Protect the Cosmetic Supply Chain from Climate Change, 18 March 2021, https://www.happi.com/contents/view_online-exclusives/2021-03-18/protecting-the-supply-chain-from-climate-change/ 
7. Morris J., Global Warming is Coming For Our Beauty Bags, NOV 22, 2021, https://www.elle.com/beauty/a38271474/beauty-products-global-warming/
8. Okafor J., Environmental Impact of Cosmetics & Beauty Products, 10-08-2021, https://www.trvst.world/sustainable-living/environmental-impact-of-cosmetics/
9. Petruzzi D., Cosmetics industry – Statistics & Facts, Nov 17, 2022, https://www.statista.com/topics/3137/cosmetics-industry/#dossierKeyfigures
10. Profit.bg, Европейската козметична промишленост страда от изострен дефицит на първични материали, 14 април 2022, https://profit.bg/kompanii/evropeyskata-kozmetichna-industriya-strada-ot-ostar-nedostig-na-surovini/
11. Vesti.bg, Сушата заплашва реколтата от “зелено злато ” в Испания. Глобалното стопляне визира Испания по-силно от множеството европейски страни, 27 юли 2022
12. https://www.offerista.com/bg/