Народните поверия гласят: Ако мома иска да се задоми, меси обреден хляб на Цветница
Връбница, Цветна неделя, Вая, Куклинден, а в западните църкви - Палмова неделя. Така се назовава още един от най-големите християнски празници Цветница. Известен е като Вход Господен в Йерусалим в християнския календар.
Прочетете още
Отбелязваме го единствено ден след Лазаровден и седмица преди Великден. На Цветница, няколко дни след възкресението на Лазар от Витания, дружно с най-видните си възпитаници по време на Пасха Исус Христос влиза в Йерусалим. Чудото, че Лазар се е завърнал от другия свят, се разчува и вдъхва вяра на бедстващите. В гроба той престоява 4 дни. В свещения град Божият наследник е посрещнат с палмови клончета и цветя, подхвърляни от вярващите, написа 24часа.
Няколко са фолклорните обичаи, в които българите имат вяра и които извършват по време на религиозния празник. Най-известната е закичването на върбови клончета (на празничната църковна литургия може да вземете и китки здравец и други пролетни цветя). Следват кумичене, подготвяне на ритуален самун и на рибни ястия, хоро с девойките и удостояване на мъртвите. (Четете в каретата.)
На този ден честват всички, носещи имена на цветя, шубраци и дървета.
Закичване на върбови клонки
На Цветница в църквите се отслужва молитва, с която върбовите клончета се благославят. Клончета се раздават на всички вярващи, които наложително ги носят у дома и ги закачат на входа на дома си под формата на букетче или венец. Всъщност венеца може да употребявате като хубав и гальовен аксесоар за косата.
Фолклорните вярвания гласят, че върбовите клончета носят здраве и защищават от зли сили. Те символизират палмовите клонки, с които са посрещнали Исус Христос при идването му в Йерусалим.
Кумичене
Вторият най-известен обред е кумичене. Това е последният лазарски момински бит. В неделната заран всички девойки, които на предходния ден са лазарували, още веднъж се събират и потеглят към реката, която е най-близо до селото. Според традицията всяка от тях би трябвало да направи венец от върбови клончета, както и да омеси ритуален самун, наименуван още " кукла ".
Пристигайки на реката, е време лазерките да се подготвят за ритуала, до момента в който слушат песни и танцуват. Вярва се, че може да дохвъри дракон, който да открадне девойките, до момента в който кумиченето не завърши и не бъде определена кумица.
На плоско дърво по време на обреда девойките слагат направените върбови венци или парченце самун. Потапят го във водата, а по едно и също време с това пускат предметите по течението на реката. За кумица на лазарките е провъзгласена тази, чийто венец или кукла изпревари останалите.
Тържествено кумицата е изпратена до дома си от останалите моми. Изпълняват се и други обредни песни и танци. Важна част от обичая е говеенето. Лазарките не трябва да приказват в наличието на кумицата до третия ден на Великден. Избраната за кумица посреща момите вътре в дома си или с софра на двора. Всяка една от тях носи хляба, който по-рано е омесила, и го дава на фамилията на кумицата. Те го надробяват в паница и вършат попара, с която гощават гостенките.
Обредният самун на Цветница се назовава кукла, кравай или колак.
На третия ден на Великден лазарките отново отиват на посетители у кумицата. Носят боядисани яйца и самун, а домакинята ги посреща с богата празнична софра, на която наложително участват към този момент боядисаните яйца. В това време кумицата се прости с лазарките.
Кумиченето бележи края на моминските празнувания и традиции за Цветница и Лазаровден. По време на обредите девойките се обличат в празнични национални носии. Според националните вярвания госпожица, която не е била част от
Всяка от момите, които ще се " кумичат ", наложително подготвят специфични обредни хлябове - кукли. Наричат ги още кравай или колак. Върху тях се увива тъничък тестен " фитил ". Те са част както от стартирането на предмети по реката, по този начин и от нагостяването у определената кумица.
Обредните хлябове лазарките носят на реката, увити в чиста забрадка. Там всяка от тях отчупва по един залък и го слага на дърво, което се поставя във водата и натиска, с цел да потъне. Така залъкът отплава по течението, а девойките наблюдават коя ще бъде определена за кумица.
По време на великденския пост християнските практики разрешават консумирането на риба на Цветница и на Благовец. На вечерната огромна софра измежду ястията наложително участват риба и булгур.
Хоро с девойки
В някои региони на Цветница се играе хоро в центъра на селото. Обичаят слага края на пролетните игри при неомъжените девойки. В Сакар да вземем за пример девойките играят хоро както в центъра на селото, по този начин и в дома на кумицата. Така се подреждат пред останалите в новата възрастова категория моми, които могат да встъпят в брак.
Народната музика за Връбница е игрива, омайна и доста разнообразна. Снимка: Архив
Почитане на мъртвите
Периодът към Цветница е времето, когато покойниците се " разпускат ". Тогава те могат да преминат границата сред този и другия свят по-лесно. В някои райони вярващите забиват върбови клончета върху гробовете на умрелите и палят огън, с цел да може на мъртвите да им е ярко и да се сгреят.
На Връбница на гробището се носят самун, жито и вино и се раздават. Смята се, че по този начин покойниците се умилостивяват. Събуждат се и силите на плодородието, които са свързани с отвъдното.
Какво се прави на Куклинден
На празничното бдение вечерта в църквата осветете върбовите клончета. На самия празник вярващите идват да се поклонят и помолят, до момента в който в ръцете си държат върба и запалена свещ - по този начин приветстват идването на Христос.
Вкъщи осветената върба се слага в предния ъгъл зад иконата и се пази до идната Цветница. Смята се, че тя носи шанс и пази от зли духове. За да има добра годишна продукция върбата от предходната година се засажда на полето. На места върбовите клончета се дават на дами, които желаят да станат майки, защото се има вяра, че те имат лечебни свойства.
На празничната църковна литургия може да вземете и китки здравец, освен върбови клончета.
Песни и стихове за празника
Редица фолклорни песни и танци се извършват на Цветница. Народната музика за Връбница нормално е игрива, омайна и доста разнообразна.
По време на кумичене - до момента в който вървят към реката, преди да стартира обредът, прибирайки се към селото с Кумицата и в дома на избраницата, девойките пеят 4 разнообразни песни. Прието е лазарките да играят национални танци, хора и ръченица.
Сред най-известните песни, с които се отбелязва празникът са " Тръгнала е бяла Дона ", " Сяла мома роксан цвете ", " Садила Яна ран бял босилек " и " Златно моме ".
В националното ни творчество има редица тематични стихотворения, отдадени на празника на цветята. Сред най-прочутите са творбите на Ран Босилек, Иван Цанев, Петко Славейков, Кирил Назъров и Ралица Радева
Прочетете още
Отбелязваме го единствено ден след Лазаровден и седмица преди Великден. На Цветница, няколко дни след възкресението на Лазар от Витания, дружно с най-видните си възпитаници по време на Пасха Исус Христос влиза в Йерусалим. Чудото, че Лазар се е завърнал от другия свят, се разчува и вдъхва вяра на бедстващите. В гроба той престоява 4 дни. В свещения град Божият наследник е посрещнат с палмови клончета и цветя, подхвърляни от вярващите, написа 24часа.
Няколко са фолклорните обичаи, в които българите имат вяра и които извършват по време на религиозния празник. Най-известната е закичването на върбови клончета (на празничната църковна литургия може да вземете и китки здравец и други пролетни цветя). Следват кумичене, подготвяне на ритуален самун и на рибни ястия, хоро с девойките и удостояване на мъртвите. (Четете в каретата.)
На този ден честват всички, носещи имена на цветя, шубраци и дървета.
Закичване на върбови клонки
На Цветница в църквите се отслужва молитва, с която върбовите клончета се благославят. Клончета се раздават на всички вярващи, които наложително ги носят у дома и ги закачат на входа на дома си под формата на букетче или венец. Всъщност венеца може да употребявате като хубав и гальовен аксесоар за косата.
Фолклорните вярвания гласят, че върбовите клончета носят здраве и защищават от зли сили. Те символизират палмовите клонки, с които са посрещнали Исус Христос при идването му в Йерусалим.
Кумичене
Вторият най-известен обред е кумичене. Това е последният лазарски момински бит. В неделната заран всички девойки, които на предходния ден са лазарували, още веднъж се събират и потеглят към реката, която е най-близо до селото. Според традицията всяка от тях би трябвало да направи венец от върбови клончета, както и да омеси ритуален самун, наименуван още " кукла ".
Пристигайки на реката, е време лазерките да се подготвят за ритуала, до момента в който слушат песни и танцуват. Вярва се, че може да дохвъри дракон, който да открадне девойките, до момента в който кумиченето не завърши и не бъде определена кумица.
На плоско дърво по време на обреда девойките слагат направените върбови венци или парченце самун. Потапят го във водата, а по едно и също време с това пускат предметите по течението на реката. За кумица на лазарките е провъзгласена тази, чийто венец или кукла изпревари останалите.
Тържествено кумицата е изпратена до дома си от останалите моми. Изпълняват се и други обредни песни и танци. Важна част от обичая е говеенето. Лазарките не трябва да приказват в наличието на кумицата до третия ден на Великден. Избраната за кумица посреща момите вътре в дома си или с софра на двора. Всяка една от тях носи хляба, който по-рано е омесила, и го дава на фамилията на кумицата. Те го надробяват в паница и вършат попара, с която гощават гостенките.
Обредният самун на Цветница се назовава кукла, кравай или колак.
На третия ден на Великден лазарките отново отиват на посетители у кумицата. Носят боядисани яйца и самун, а домакинята ги посреща с богата празнична софра, на която наложително участват към този момент боядисаните яйца. В това време кумицата се прости с лазарките.
Кумиченето бележи края на моминските празнувания и традиции за Цветница и Лазаровден. По време на обредите девойките се обличат в празнични национални носии. Според националните вярвания госпожица, която не е била част от
Всяка от момите, които ще се " кумичат ", наложително подготвят специфични обредни хлябове - кукли. Наричат ги още кравай или колак. Върху тях се увива тъничък тестен " фитил ". Те са част както от стартирането на предмети по реката, по този начин и от нагостяването у определената кумица.
Обредните хлябове лазарките носят на реката, увити в чиста забрадка. Там всяка от тях отчупва по един залък и го слага на дърво, което се поставя във водата и натиска, с цел да потъне. Така залъкът отплава по течението, а девойките наблюдават коя ще бъде определена за кумица.
По време на великденския пост християнските практики разрешават консумирането на риба на Цветница и на Благовец. На вечерната огромна софра измежду ястията наложително участват риба и булгур.
Хоро с девойки
В някои региони на Цветница се играе хоро в центъра на селото. Обичаят слага края на пролетните игри при неомъжените девойки. В Сакар да вземем за пример девойките играят хоро както в центъра на селото, по този начин и в дома на кумицата. Така се подреждат пред останалите в новата възрастова категория моми, които могат да встъпят в брак.
Народната музика за Връбница е игрива, омайна и доста разнообразна. Снимка: Архив
Почитане на мъртвите
Периодът към Цветница е времето, когато покойниците се " разпускат ". Тогава те могат да преминат границата сред този и другия свят по-лесно. В някои райони вярващите забиват върбови клончета върху гробовете на умрелите и палят огън, с цел да може на мъртвите да им е ярко и да се сгреят.
На Връбница на гробището се носят самун, жито и вино и се раздават. Смята се, че по този начин покойниците се умилостивяват. Събуждат се и силите на плодородието, които са свързани с отвъдното.
Какво се прави на Куклинден
На празничното бдение вечерта в църквата осветете върбовите клончета. На самия празник вярващите идват да се поклонят и помолят, до момента в който в ръцете си държат върба и запалена свещ - по този начин приветстват идването на Христос.
Вкъщи осветената върба се слага в предния ъгъл зад иконата и се пази до идната Цветница. Смята се, че тя носи шанс и пази от зли духове. За да има добра годишна продукция върбата от предходната година се засажда на полето. На места върбовите клончета се дават на дами, които желаят да станат майки, защото се има вяра, че те имат лечебни свойства.
На празничната църковна литургия може да вземете и китки здравец, освен върбови клончета.
Песни и стихове за празника
Редица фолклорни песни и танци се извършват на Цветница. Народната музика за Връбница нормално е игрива, омайна и доста разнообразна.
По време на кумичене - до момента в който вървят към реката, преди да стартира обредът, прибирайки се към селото с Кумицата и в дома на избраницата, девойките пеят 4 разнообразни песни. Прието е лазарките да играят национални танци, хора и ръченица.
Сред най-известните песни, с които се отбелязва празникът са " Тръгнала е бяла Дона ", " Сяла мома роксан цвете ", " Садила Яна ран бял босилек " и " Златно моме ".
В националното ни творчество има редица тематични стихотворения, отдадени на празника на цветята. Сред най-прочутите са творбите на Ран Босилек, Иван Цанев, Петко Славейков, Кирил Назъров и Ралица Радева
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ