Впрочем, проблемът възниква още през 70-те години на XX век.

...
Впрочем, проблемът възниква още през 70-те години на XX век.
Коментари Харесай

Как се погубва България: Демографска криза или геноцидно насилие?

Впрочем, казусът поражда още през 70-те години на XX век. Раждаемостта от предходните три десетилетия сензитивно понижава.1 През 1980-1989г. естественият приръст постъпателно спада от +3,4% през 1980г. на +0,6‰ през 1989г., до момента в който за същия интервал естествената смъртност е сред 11,1% и 12,0‰.2 За туширане на тази отрицателна наклонност бe създадена цялостна, ресурсно обезпечена държавна политика. През 1986г. бе признат и нов Семеен кодекс. Целта бе да се реализира и поддържа натурален приръст на популацията в границите на 2-3‰ годишно .

Осъществяването на тази стратегия на процедура се приключи с началото на „ прехода “. „ Голямата екскурзия “ и последвалата всеобща емиграция най-вече на младежи докара до бърз спад на популацията. У нас стартира да се приказва за „ демографска рецесия ”.

Справочните издания дефинират понятието „ демографска рецесия ” като цялост от зараждащи проблеми в популацията на обещано общество, които водят до съществени стопански и политически последствия . В множеството разрастващи се страни внезапното нарастване на популацията води до остатък от младежи, безработица, обществени проблеми. В така наречен трети свят високата раждаемост е тази, която най-много поражда демографска рецесия .

Обратен развой се следи в редица страни – най-вече в Западна и Северна Европа: под въздействие на философията на консумеризма, на други идейни или обществени трендове, младежи не желаят да раждат или в случай че основават фамилии, не желаят да имат деца, макар високия си витален стандарт . Това те правят умишлено и непринудено. Числеността на популацията понижава заради ниска раждаемост, междинни стойности на смъртност, без натурален (нулев) или с негативен натурален приръст. Иначе казано, в тези страни демографската рецесия е разследване от ниското ниво на раждаемост . Докато у нас – наред с внезапния спад на икономическия напредък, възрастовото, професионалното и обществено деструктуриране на популацията, всеобщата емиграция и други, основният фактор за демографския срив е високото ниво на смъртност .

Фактите

С настъпването на „ прехода ” популацията ни стартира да понижава с извънредно високи темпове, с цел да доближи от 9 милиона поданици към 1989г. до 7 101 510 души към м. юли 2017 година по данни на The World Factbook – справочника на Централно разузнавателно управление на САЩ на Съединени американски щати.3 Сходни данни сочат НСИ; Докладът за положението на националната сигурност от 2017 година, признат от Народното събрание; прогнозата на „ Евростат “.

През 2019г. към този момент е 7 052 532 души – 0.91% спад спрямо 2018г.; през 2020г. е 6 979 175 души – 1.04% спад по отношение на 2019г.; през 2021г. е 6 885 868 души – 1.34% спад по отношение на 2020г. Прогнозата за 2022г. е за 6 781 953 души със спад от 1.51% по отношение на 2021г. 4

В обява в бр.7/2023г. на „ Нова зора “ посочихме, че съгласно прогнозата на Организация на обединените нации за 2022г. България е изгубила близо 2 166 696 души, или сривът на популацията ни е към 27%, сравнен с данните от последното броене преди „ прехода “ (8 948 649 души през 1985г.)! 5 Иначе казано, единствено за три десетилетия 27% от българското население „ се е изпарило ” , пратено е в отвъдното! Такъв висок ритъм на физическо елиминиране историята не познава за страна, която не е претърпяла пагубни естествени бедствия, епидемии или войни.

За съпоставяне, университетски учени сочат сред 25% и 48% загуба на българския етнос през първия век на османското робство. Според проучване на проф. Христо Гандев от 1972 година българското население към края на XIV в. е към 1,4 милиона, почти колкото на Англия.6 Oценката му е за 680 720 души обща загуба cтолетие след рухването на България под властта на османските завоеватели.7 Изследването провокира оживена полемика в историческата периодика: възхваляван от едни, намерено следван като проучвателен модел от други, подложен на критика от трети. Наложи се проф. Гандев да извърши ремонти в следващо издание: сигурните загуби на българската националност през XV в. са сведени до 25% или на 360 000 души . Като съображение за тази промяна е изтъкнато събитието, че в изчислителните интервенции не е обхванато популацията на Беломорската, Македонската и Родопската област. Според други университетски създатели, към 1500 година – столетие след османското настъпление, популацията в днешните граници на България е сведено до 1,179 милиона,8 980 хиляди,9 800 хиляди.10 Каквито и да са разликите в оценките, несъмнено е че биологичното стесняване на българската националност отрицателно се отразява на развиването ѝ през идващите епохи.

Днешният ритъм – при 27% срив на българското население за 33 години, е над три пъти по-ускорен от темпа на загуба през първите 100 години на османското робство. Според оценка от 2015г. на Института за съвременна политика, в идващите години сред 630 000 и 650 000 от най-застрашените, обществено изхвърлени българи, са на път да минат в отвъдното.11 Основателно ли е да приказваме за геноцид тогава?

Що е геноцид?

През последните години се натрупват от ден на ден и повече обстоятелства, свидетелстващи за дейности и/или бездействия против българската нация, които обосновано попадат в дефинитивното поле на понятието „ геноцид ”. Прекъсва се позитивния приръст на популацията и по публични данни стартира трайна негативна наклонност: -0,4‰ за 1990г., -6,0‰ за 2016г., 12 с цел да доближи -13,2‰ през 2021г. 13 Смъртността стартира да нараства, достигайки общо за страната 21,7‰ към 2021г., 14 при 8,5‰ раждаемост .15

Изследвайки тази свръхвисока смъртност, доцент Пенчо Пенчев от катедра „ Национална и районна сигурност “ в УНСС пита: по какъв начин и за какво популацията ни понижава с подобен ритъм, откакто не сме претърпели пагубни естествени бедствия, епидемии или войни? И формулира догадка за съществуването на „ форми на геноцидно принуждение . ”16 Академични създатели като Марин Деведжиев, Пенка Найденова, Петър Славейков, Петър Иванов, Трендафил Митев, Нако Стефанов, Валери Стефанов, Петър Атанасов, Надежда Илиева, авторитетни публицисти като Кеворк Кеворкян и други, също бият паника за демографска злополука надвиснала над българската нация.17 Очевидно хипотезата за „ форми на геноцидно принуждение ” не е неоснователна. Кои са факторите обаче, които водят до „ добре плануваната смъртност ”, както се изрази с мрачна подигравка медиен коментатор?18

Като съществени социално-икономически фактори на риска научните проучвания у нас сочат безработицата, ниските приходи, обществената неустановеност, нечистата почва и питейна вода, нечистия атмосферен въздух, наднормения звук.19 Посочихме към този момент, че СЗО от дълго време бие паника за скокообразен растеж на незаразните хронични болести (НХЗ), които се отключват най-много от рискови и стресови фактори, подбудени от външни дразнители, нагнетяване на боязън, неподходяща обществена среда и прочие За възникването на стрес решаващо значение има метода на живот и обществената среда, които са самостоятелни фактори на самостоятелното здраве. Здравето, съгласно дефиницията на СЗО, е „ положение на цялостно физическо, психическо и обществено благоденствие, не просто отсъствието на болест или кусур. “20 Но тъкмо тези съставки от дефиницията на СЗО напълно или частично отсъстват в българските реалии през последните три десетилетия .

По индикатора „ смъртност ” сме в първата десетка в света. Доклад на Евросъюза сочи, че България надвишава междинната за Европейски Съюз смъртност по 17 индикатори, като при пет от аргументите за съдбовен излаз (злокачествени образувания; заболявания на кръвообращението; на сърцето; мозъчно-съдова болест; положения, зараждащи по време на бременност и раждане) страната ни е преди всичко .21 Директорът на Специализираната болница по онкология проф. Здравка Валерианова сигнализира, че България води и по смъртност от рак и заболявания на сърцето в Европа .22 Страната ни е на 210-то място от общо 224 страни по раждаемост на 1000 души от популацията.

Особено сериозен фактор на риск и стрес е така наречен енергийна беднотия: съгласно формалните (чувствително занижени!) данни, 30% от българските жители не могат да покриват сметките си за ток, парно или твърдо гориво. И по този индикатор сме преди всичко в Евросъюза .23 Пак по занижени данни, в края на 2021г. Евростат сочи, че 33.6% от популацията ни е в положение на беднотия и обществено изключване .24 Преценката на Евростат е за тези – сред 4,5 и 4,7 милиона, които непрекъснато са на територията на страната и не включва ония два или повече милиона български жители, емигрирали краткотрайно или за непрекъснато.

Несъмнено обоснована е констатацията, че точно изкуствено създаваните и принудително налагани срещу волята на хората рискови и стресогенни фактори водят до с кокообразен растеж на НХЗ. Оттук и извънредно високата смъртност, която слага България измежду страните с най-мащабно отнемане от правото на живот на личното си население. Което навежда на извода, че наложеният на страната ни модел в най-висока степен убива хора .25 Може ли да приказваме за демографска рецесия тогава? Или по-точното е демографска злополука? Но когато българското население частично или напълно принудително е сложено в такива условия на живот, които да водят към неговото цялостно или отчасти физическо елиминиране, обосновано ли е да се твърди, че това е действие, което попада в дефинитивното поле (чл. 416 от НК) на понятието геноцид ?

И по този начин, научните проучвания посочват факторите, които отключват болести, водещи към ускорено физическо елиминиране на част от българското население. Кой обаче дирижира политиката на рискови фактори, тъй че да се отключват съществени здравословни провали у милиони български жители, водещи до гибелта на 27% от популацията? Кой нагнетява боязън у българите, принуждавайки ги да се въздържат от дейности в своя отбрана? Кой препятства българските управляващи да подхващат дейности за отбрана на българското население?

Кой?

Едва ли може да се спори, че това е разследване от мафиотизиране на всички сфери на държавното ръководство през годините на така наречен преход. Престъпността освен се инфилтрира, само че изцяло се е сляла с трите управляващи. Няма област в обществено-политическия живот, в която да не господства проведена престъпност . В разговорния език, а и в медиите, постоянно я посочват посредством съответните ѝ проявления: енергийна мафия, здравна мафия, фарма мафия, имотна мафия, банкова мафия, дървена мафия, медийна мафия, чиновническа мафия, правосъдна мафия... Именно тези мафиотизирани структури или „ октоподът ” са рупорът на противозаконни практики, узаконявани с протекцията или бездействието на длъжностни лица в най-високите етажи на властта. Случаят „ Мишо Бирата ” е единствено един от емблематичните.

Как влизат тоновете базови субстанции (прекурсори) за произвеждане на опиати у нас, в случай че не с деяние или безучастие на висши длъжностни лица? Кой разрешава на монополистите да се вихрят безнаказано, в случай че не е действието или бездействието на длъжностни лица в законодателната, изпълнителната и правосъдната власт? Как да разбираем загубата на 27% от популацията на България през годините на „ прехода ”, в случай че не е действието или бездействието на цялата „ политическа класа ”? Може ли да се твърди тогава, че проявленията на престъпността у нас са институционализирани?

„ Организираната престъпност има корумпиращо въздействие върху всички български институции, в това число върху Народното събрание, държавното управление и правосъдната власт. В резултат на това, проведената престъпност е нараснала въздействието си и е в положение да работи безусловно безнаказано ”, сочи вдоклад още през 2005 година Джеймс Пардю, екс-посланик на Съединени американски щати в София.26

Последващ отчет на Държавният департамент на Съединени американски щати за България от март 2019 година съдържа още по-смазващи констатации за задълбочаващи се злоупотреби и корупция във всички държавни институции; безрезултатност и неналичието на отчетност в правосъдната система; безотговорност на длъжностите лица в най-високите етажи на властта; и т.н.27 Очевидно, 14 години след отчета на дипломат Пардю, ръководството освен не се е подобрило, а фрапантно се е влошило. Впрочем, и в отчета на еврокомисаря Йоханес Хан от 2013 година българските политици и предприемачи се сочат като корупционери, безмилостно изстискващи силите, живота и здравето на своите съграждани. Онова, което премълчава еврокомисарят обаче е, че технологията на огромната корупция и методите за реализирането ѝ бяха наложени от днешните ни европартньори и станаха наложителни под лицеприятното название „ положителни европейски практики “ ; също, че точно огромната корупция неизбежно докара до днешното положение на постъпателни форми на геноцидно принуждение, които, съгласно https://www.eurochicago.com/ – уебсайт, считан за глас на българската емиграция в Съединени американски щати, са „ публично утвърдено дело на българската власт, утвърдено от бюрократите в Брюксел “ . 28

Едно от проявленията му, усещано най-зловещо, е енергийният октопод, доколкото последствията от социално-екстерминистичните му действия доближават до всеки български дом. Още през 2006 година, прибързано споминалият се Илия Божинов – тогава член на Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия, – разкри колосалните мащаби на незаконния конкубинат на енергийните монополисти с „ способените органи ”, политици, магистрати, медии и „ енергийни специалисти ”, проведени в обилно финансирани от чужбина „ експертни институти ”; назова го „ енергийна мафия. ” 29 Налице е „ възходяща опасност от енергиен фашизъм ”, бие паника и журналистът от в. “Труд ” Георги Великов.30

Може ли да твърдим, че добре плануваната смъртност е трайна политика, която се организира постъпателно и в съгласуваност сред законодателната, изпълнителната и правосъдната управляващи с безмълвното утвърждение на бюрократите в Брюксел? Както и, че трите управляващи всъщност са принадлежности на незаконното задкулисие, което в действителност господства в страната?

Бележки

в. Нова зора, бр.9/2023

Свързан текст с: https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/kak-se-pogubva-balgariya.152387

1 Минко Минков и колектив (1984), Характеристика на българското население. Трудови благоприятни условия и реализация, С., изд. „ Наука и изкуство “;

2https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

3 http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/1264-CRU:-Naselenieto-na-Balgariya-e-pod-7-mln.-dushi#sthash.fArcU4vj.dpuf

4 Източник: Chart and table of Bulgaria population from 1950 to 2022. United Nations projections; https://www.macrotrends.net/countries/bgr/bulgaria/population

5 Eurostat: Bulgaria Set for Sharpest Population Decline in EU, 09.06.2021;

https://www.novinite.com/articles/129103/Eurostat%3A+Bulgaria+Set+for+Sharpest+Population+Decline+in+EU

6 Оценката към 1400 година е за 2 080 000 души,: https://en.wikipedia.org/wiki/Demography_of_England; различен източник сочи към 2 и половина милиона: Tim Lambert (2021), A History of the Population of England, в: https://localhistories.org/a-history-of-the-population-of-england/

7 Христо Гандев (1972), Българската националност през XV век, Демографско и етнографско проучване, С., изд. „ Наука и изкуство “, с. 55-56; 100-131;

8 Анастас Тотев (1968), Населението на България, в: Годишник на Софийския университет, Юридически

факултет, т. LІX, кн. 2, с. 3 – 45;

9 Петър Петров (1980), Основни интервали и закономерности в демографските промени на популацията в

НРБългария, в: Етнография на България, том І. С., Българска академия на науките, с. 252 – 258;

10 Colin McEvedy and Richard Jones (1978), Atlas of the World Population History, NY, Penguin Books, р. 109;

11Институт за съвременна политика, 2015, Социално-икономически права, уязвими групи и дискриминация през 2015 година (годишен доклад) в: България продължава да затъва в беднотия

12 Източник: Данни за демографските индикатори на България –

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

13https://nsi.bg/bg/content/2989/%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-1-000-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BD%D0%B5

14https://www.nsi.bg/bg/content/3014/%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB

15https://www.nsi.bg/bg/content/2968/%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BD%D0%B5

16 Пенчо Пенчев (2005), Изследване за геноцид в Република България за интервала 1990-2005 година, в: Бюлетин „ Контакти ”, № 9/2005.

17https://dariknews.bg/novini/bylgariia/naselenieto-na-bylgariia-namaliava-s-blizo-2-miliona-po-malko-sme-otkolkoto-prez-1989-godina-2199478; https://botevgrad.com/news/24426/Pred-demografska-katastrofa-sme/; http://bulgarski.pogled.info/news/78766/buditeli; http://avtorski.pogled.info/article/77982/desetiletieto-kogato-shte-se-reshi-shte-ya-ima-li-balgariya; http://avtorski.pogled.info/article/64239/Genotsidat-i-avtogenotsidat-na-balgaritе; https://pogled.info/bulgarski/izchezva-li-balgariya-ot-kartata-na-sveta.144912; https://www.dnes-24.com/?p=11525; http://epicenter.bg/article/Demografskata-katastrofa--Balgariya-se-e-stopila-s-/269497/2/0;

18 http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/05/04/2292037_bulgariia_e_sred_stranite_s_nainiska_produljitelnost;

19 Василевски, Никола, цит.съч., с.339-346.

20 Срвн. Преамбюл към Конституцията на Световната здравна организация, признат на Международната здравна конференция, Ню Йорк, 19-22 юни 1946 г.; в действие от 7 април 1948 година

21http://www.mediapool.bg/българия-води-по-смъртност-отрак-и-болести-на-сърцето-в-европа-news202398. html

22 http://www.zdravenmediator.net/pic/articles/Socialnoznachimi-zaboliavania.pdf

23 http://bulgarski.pogled.info/news/80213/45-ot-balgarite-nyamat-sredstva-za-da-se-otoplyavat

24 https://bnr.bg/en/post/101542391/6-of-the-population-of-bulgaria-at-risk-of-poverty-and-social-exclusion-eurostat

25 http://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/kak-kapitalizmat-kato-sistema-ubi-sled-1989-g-stotitsi-hilyadi-balgari.95269

26 Българската проведена престъпност. Пълен текст на грама 05SOFIA1207 от Wikileaks, в началото оповестена в редактирана версия на уеб страницата на британския в. „ Гардиън ”, в: „ Биволъ ”, https://bivol.bg/05sofia1207 02.05.2011 [10.10.2016]; Безлов, Тихомир, Безнаказаната мафия ще е злополука за идващите държавни управления, в. „ 24 часа ” 21.03.2011 http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=825803

27 https://www.vesti.bg/bulgaria/tezhyk-doklad-ot-sasht-za-bylgariia-6093134

28 Геноцидът над българите. Официално утвърдено дело на българската власт. Одобрено от бюрократите в Брюксел (2012), http://www.eurochicago.com/2012/08/genotsidat-nad-balgarite-ofitsialno-ratifitsirano-delo-na-balgarskata-vlast-odobreno-ot-byurokratite-v-bryuksel/;

29 представен на 05.01.2007 година от www.vesti.bg

* (Откъс от отчет, изнесен на 23.10.2021 година на академична конференция на тематика „ Демографският срив на България: Възможни решения и на практика стъпки за излаз “, изд.

30 в. “Труд ”, 2.10.2010 г.
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР