Парите от аферата „Мис Стоун“ – пазени във Враца
Войводите не вземат за себе си нито стотинка
създател: Красимир Богданов, историк, член на управлението на Вътрешна македонска революционна организация и ръководител на регионалния комитет на партията във Враца
В една от най-популярните акции на Вътрешната македоно-одринска революционна организация – аферата „ Мис Стоун “, има врачанска връзка. И то освен с наличието на четници-врачани измежду похитителите, само че и с малко известната история за защитаваните в града под Околчица пари от откупа за американската мисионерка.
В началото на 1901 година разкритията към Солунската спекулация нанасят тежък удар на ВМОРО. Членовете на Централния комитет са задържани и наказани, а дружно с тях 101 революционни дейци са заточени в Бодрум кале (близо до днешния курорт Бодрум, Турция) и в Акра (Израел). Произнесени са даже три смъртни присъди.
Във връзка с зародилата обстановка Задграничното посланичество в София организира заседание, на което е решено да се извършат отвличания в Македония за набиране на средства за въоръжаване на четите и популацията. Опитите обаче са несполучливи. Пропада и проектът за похищение на сина на известния политик Иван Евстратиев Гешов. Това поражда нова среща в Кюстендил сред Гоце Делчев, Яне Сандански и Христо Чернопеев. Делчев е срещу дребните грабежи, които накърняват репутацията на Организацията. Сандански предлага да се направи огромен удар, като се отвлече княз Фердинанд I при неговото посещаване на Рилския манастир. Делчев отхвърля този проект, като счита, че акциите би трябвало да стават на Османска територия. Така Сандански се насочва към концепцията за похищение на ръководителя на протестантската задача в Солун лекар Джон Хенри Хаус.
С оглед проекта четата на Сандански идва в Банско и е посрещната от локалния деятел на ВМОРО Йонко Вапцаров (баща на поета Никола Вапцаров). Оказва се, че привличането на Хаус в Банско на този стадий е невероятно, само че че в града ще пристигна различен американски мисионер – Елън Стоун.
Отговорността за акцията поемат четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев, към които се причислява и Кръстьо Асенов от Сливен (племенник на Хаджи Димитър).
Сандански написа в спомените си: „ Стояхме два дни и вечерта на пътя на месечина срещаме Кръстьо Асенов, че иде с момчета. Бяхме писали за момчета: Юруков (от Карлово) и Шуманов (от Тетовско) за моята чета, а за Чернопеева – Александър Дърводелски от Враца, Станиш от Кукушко и Александър Илиев. “
Интересни за нас са имената на Дърводелски и Илиев. За първия Яне загатва, че е от Враца. Освен въстаник на Чернопеев, той е непосредствен и със Сандански и Апостола Гоце Делчев, с който поддържа преписка. От града на ботевата популярност е и Александър Илиев, който след акцията е определен за Петрички челник на ВМОРО. През декември 1901 година е погубен по разпореждане на върховисткия челник Дончо Златков.
От известната фотография „ Miss Stone’s Chapters ” научаваме, че измежду участниците в „ Аферата “ е и различен врачанин – Кръстьо Българията. Снимката го е увековечила дружно с Яне Сандански и Христо Чернопеев. За Кръстьо е посочено: „ въстаник по това време, по-късно – заместник-ръководител “.
Научавайки за наближаването на протестантската мисионерка Елън Стоун и спътниците и Катерина Ушева, съпрузите Катерина и Григори Цилка, няколко учителки и ученички, четниците се обличат в турски облекла и приказват на турски, с цел да остане усещането, че отвличането е осъществено от турци.
Акцията е осъществена късно следобяд на 21 август (3 септември) 1901 година Отвлечени са Елън Стоун и Катерина Цилка – взета за спътница на мис Стоун вместо плануваната Катерина Ушева, която е болна.
На идващия ден в Банско Григори Цилка и останалите освободени спътници на мис Стоун известяват локалната протестантска задача за осъщественото отвличане, а по телеграфа и лекар Джон Хаус. Доктор Хаус от своя страна уведомява американския почетен консул в Солун, който осведоми за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Мънроу Дикинсън.
Шест дни след отвличането Елън Стоун е накарана да напише писмо до протестантската задача в Банско, с което осведоми, че за връщането ѝ се желае откуп от 25 000 златни турски лири. За откупа би трябвало да се извести касиера в американския съвет в Цариград Уилям Пит. Писмото попада у турските управляващи и по този начин първият опит за започване на договаряния пропада. След това мис Стоун написа ново писмо, което този път адресира до лекар Хаскел, който е мисионер в Самоков. Това второ писмо е занесено персонално от Кръстьо Асенов, който е подкрепят от Гьорче Петров и Никола Малешевски. На 15 септември (28 септември) лекар Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, Еди Пенсър – краткотраен американски представител и генералният консул Дикенсън.
Освен приемането на откупа, като основен проблем за четата се явява пазенето на заложниците на безвредно място. През цялото време те са преследвана от турски потери и от върховисти. Заради тези рискове похитителите би трябвало да се движат непрекъснато, само че това става доста мъчно с отвлечените дами – мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка е в напреднала бременност. Яне Сандански взема решение да потърсят леговище в родното му село Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се открива в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски войник, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в положение да върви или язди, пътува в особено изработен сандък, дърпан от кон, с който да дойде до Влахи.
След продължителни договаряния в София и Самоков откупът (намален на 14 000 златни турски лири “, е получен от похитителите на 18 януари 1902 година в Банско. Пленените дами са освободени на 2 февруари в Струмишко.
Акцията способства за полуляризирането на ВМОРО надалеч отвън рамките на Османската империя. За това спомага и самата мис Стоун със публикуването на своите мемоари и провежданите беседи в Съединените щати, като пази своите похитители – български революционери, тръгнали да се бият за една обективна идея, която за тях значи всичко.
Какво се случва с откупа?
Чернопеев се среща в София със Сандански и Асенов. Решават да разделят сумата у правилни сподвижници и когато Гоце Делчев се прибере в България, да му я предадат. 2 000 лири отиват в Пловдив у гимназиалния преподавател Михаил Бояджиев. 4 000 дали на предпазване у Димо Хаджидимов. Други 4 000 оставят у Узунов, свързочник в София. Сетне тримата войводи отпътуват със утринния трен за Враца. Там оставят останалите 4 000 лири у сестрата на Кръстьо, лекар Събка Асенова, по това време доктор в града. При нея живеела майка им. Макар че не я бил виждал отдавна, а доста му се желало, войводата не се срещнал с нея, с цел да не я тревожи.
Участниците в „ Аферата “ не взели за себе си и лира. Думите на Чернопеев „ не влачихме дами през планините, с цел да храним децата си “ обиколили вестниците в цяла Европа и Америка. На 14-те индивида от четата си Сандански раздал по 2 лири, а за подарък в Пловдив им купил по един нов револвер „ Наган “. За себе си и Кръстьо – нито стотинка!
За пословичната им почтеност приказва и Събка Асенова:
Когато се взе откупа и придвижи в България, аз бях лекарка в град Враца. Един ден пристигнаха вкъщи Яне Сандански, Христо Чернопеев и брат ми Кръстьо. Това беше през февруари 1902 година. Оставиха ми на предпазване 4 хиляди лири от мис Стоуновите и си отпътуваха. Един Бог знае какви страхове съм брала с тия пари. Какво можех да сторя, в случай че бях нападната от върховисти?
След известно време се върнаха да си ги приберат и започнаха да ги броят.
Хубава работа – споделих мощно огорчена. Нямате, значи, доверие в мен. Аз не ги броих, когато ми ги дадохте, а в този момент вие ги броите.
Те схванаха и престанаха да броят. Прибраха парите и отпътуваха. А майка ми разказваше след това, че преди да потеглят на път, Кръстьо изискал от нея 10-15 лв., тъй като нямал пари.
Гоце Делчев получава парите и ги употребява за освободителното дело – основно за закупуване на оръжие. Въпреки съпротивата на войводите, взели участие в Аферата, да вземат каквито и да било пари без тяхно познание, Гоце изпратил по умишлен човек по 5 лири на дамата на Христо Чернопеев и на бащата на Сандански.
Роднините приели с огромно стеснение парите изпратени и то без знанието на двамата огромни войводи.
Като разказва гореспоменатия случай, честността и безкористността на войводите в книгата си “ британска писателка Мерсия Макдермот заключава:
Такъв бил моралът на Вътрешната организация.
***
Сандански, Я. „ Спомени “
Макдермот, М. „ Свобода или гибел. Биография на Гоце Делчев “
Стоун, Е. „ Шест месеца измежду разбойници “
Стойков, Г. „ Мисия: независимост “
създател: Красимир Богданов, историк, член на управлението на Вътрешна македонска революционна организация и ръководител на регионалния комитет на партията във Враца
В една от най-популярните акции на Вътрешната македоно-одринска революционна организация – аферата „ Мис Стоун “, има врачанска връзка. И то освен с наличието на четници-врачани измежду похитителите, само че и с малко известната история за защитаваните в града под Околчица пари от откупа за американската мисионерка.
В началото на 1901 година разкритията към Солунската спекулация нанасят тежък удар на ВМОРО. Членовете на Централния комитет са задържани и наказани, а дружно с тях 101 революционни дейци са заточени в Бодрум кале (близо до днешния курорт Бодрум, Турция) и в Акра (Израел). Произнесени са даже три смъртни присъди.
Във връзка с зародилата обстановка Задграничното посланичество в София организира заседание, на което е решено да се извършат отвличания в Македония за набиране на средства за въоръжаване на четите и популацията. Опитите обаче са несполучливи. Пропада и проектът за похищение на сина на известния политик Иван Евстратиев Гешов. Това поражда нова среща в Кюстендил сред Гоце Делчев, Яне Сандански и Христо Чернопеев. Делчев е срещу дребните грабежи, които накърняват репутацията на Организацията. Сандански предлага да се направи огромен удар, като се отвлече княз Фердинанд I при неговото посещаване на Рилския манастир. Делчев отхвърля този проект, като счита, че акциите би трябвало да стават на Османска територия. Така Сандански се насочва към концепцията за похищение на ръководителя на протестантската задача в Солун лекар Джон Хенри Хаус.
С оглед проекта четата на Сандански идва в Банско и е посрещната от локалния деятел на ВМОРО Йонко Вапцаров (баща на поета Никола Вапцаров). Оказва се, че привличането на Хаус в Банско на този стадий е невероятно, само че че в града ще пристигна различен американски мисионер – Елън Стоун.
Отговорността за акцията поемат четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев, към които се причислява и Кръстьо Асенов от Сливен (племенник на Хаджи Димитър).
Сандански написа в спомените си: „ Стояхме два дни и вечерта на пътя на месечина срещаме Кръстьо Асенов, че иде с момчета. Бяхме писали за момчета: Юруков (от Карлово) и Шуманов (от Тетовско) за моята чета, а за Чернопеева – Александър Дърводелски от Враца, Станиш от Кукушко и Александър Илиев. “
Интересни за нас са имената на Дърводелски и Илиев. За първия Яне загатва, че е от Враца. Освен въстаник на Чернопеев, той е непосредствен и със Сандански и Апостола Гоце Делчев, с който поддържа преписка. От града на ботевата популярност е и Александър Илиев, който след акцията е определен за Петрички челник на ВМОРО. През декември 1901 година е погубен по разпореждане на върховисткия челник Дончо Златков.
От известната фотография „ Miss Stone’s Chapters ” научаваме, че измежду участниците в „ Аферата “ е и различен врачанин – Кръстьо Българията. Снимката го е увековечила дружно с Яне Сандански и Христо Чернопеев. За Кръстьо е посочено: „ въстаник по това време, по-късно – заместник-ръководител “.
Научавайки за наближаването на протестантската мисионерка Елън Стоун и спътниците и Катерина Ушева, съпрузите Катерина и Григори Цилка, няколко учителки и ученички, четниците се обличат в турски облекла и приказват на турски, с цел да остане усещането, че отвличането е осъществено от турци.
Акцията е осъществена късно следобяд на 21 август (3 септември) 1901 година Отвлечени са Елън Стоун и Катерина Цилка – взета за спътница на мис Стоун вместо плануваната Катерина Ушева, която е болна.
На идващия ден в Банско Григори Цилка и останалите освободени спътници на мис Стоун известяват локалната протестантска задача за осъщественото отвличане, а по телеграфа и лекар Джон Хаус. Доктор Хаус от своя страна уведомява американския почетен консул в Солун, който осведоми за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Мънроу Дикинсън.
Шест дни след отвличането Елън Стоун е накарана да напише писмо до протестантската задача в Банско, с което осведоми, че за връщането ѝ се желае откуп от 25 000 златни турски лири. За откупа би трябвало да се извести касиера в американския съвет в Цариград Уилям Пит. Писмото попада у турските управляващи и по този начин първият опит за започване на договаряния пропада. След това мис Стоун написа ново писмо, което този път адресира до лекар Хаскел, който е мисионер в Самоков. Това второ писмо е занесено персонално от Кръстьо Асенов, който е подкрепят от Гьорче Петров и Никола Малешевски. На 15 септември (28 септември) лекар Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, Еди Пенсър – краткотраен американски представител и генералният консул Дикенсън.
Освен приемането на откупа, като основен проблем за четата се явява пазенето на заложниците на безвредно място. През цялото време те са преследвана от турски потери и от върховисти. Заради тези рискове похитителите би трябвало да се движат непрекъснато, само че това става доста мъчно с отвлечените дами – мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка е в напреднала бременност. Яне Сандански взема решение да потърсят леговище в родното му село Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се открива в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски войник, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в положение да върви или язди, пътува в особено изработен сандък, дърпан от кон, с който да дойде до Влахи.
След продължителни договаряния в София и Самоков откупът (намален на 14 000 златни турски лири “, е получен от похитителите на 18 януари 1902 година в Банско. Пленените дами са освободени на 2 февруари в Струмишко.
Акцията способства за полуляризирането на ВМОРО надалеч отвън рамките на Османската империя. За това спомага и самата мис Стоун със публикуването на своите мемоари и провежданите беседи в Съединените щати, като пази своите похитители – български революционери, тръгнали да се бият за една обективна идея, която за тях значи всичко.
Какво се случва с откупа?
Чернопеев се среща в София със Сандански и Асенов. Решават да разделят сумата у правилни сподвижници и когато Гоце Делчев се прибере в България, да му я предадат. 2 000 лири отиват в Пловдив у гимназиалния преподавател Михаил Бояджиев. 4 000 дали на предпазване у Димо Хаджидимов. Други 4 000 оставят у Узунов, свързочник в София. Сетне тримата войводи отпътуват със утринния трен за Враца. Там оставят останалите 4 000 лири у сестрата на Кръстьо, лекар Събка Асенова, по това време доктор в града. При нея живеела майка им. Макар че не я бил виждал отдавна, а доста му се желало, войводата не се срещнал с нея, с цел да не я тревожи.
Участниците в „ Аферата “ не взели за себе си и лира. Думите на Чернопеев „ не влачихме дами през планините, с цел да храним децата си “ обиколили вестниците в цяла Европа и Америка. На 14-те индивида от четата си Сандански раздал по 2 лири, а за подарък в Пловдив им купил по един нов револвер „ Наган “. За себе си и Кръстьо – нито стотинка!
За пословичната им почтеност приказва и Събка Асенова:
Когато се взе откупа и придвижи в България, аз бях лекарка в град Враца. Един ден пристигнаха вкъщи Яне Сандански, Христо Чернопеев и брат ми Кръстьо. Това беше през февруари 1902 година. Оставиха ми на предпазване 4 хиляди лири от мис Стоуновите и си отпътуваха. Един Бог знае какви страхове съм брала с тия пари. Какво можех да сторя, в случай че бях нападната от върховисти?
След известно време се върнаха да си ги приберат и започнаха да ги броят.
Хубава работа – споделих мощно огорчена. Нямате, значи, доверие в мен. Аз не ги броих, когато ми ги дадохте, а в този момент вие ги броите.
Те схванаха и престанаха да броят. Прибраха парите и отпътуваха. А майка ми разказваше след това, че преди да потеглят на път, Кръстьо изискал от нея 10-15 лв., тъй като нямал пари.
Гоце Делчев получава парите и ги употребява за освободителното дело – основно за закупуване на оръжие. Въпреки съпротивата на войводите, взели участие в Аферата, да вземат каквито и да било пари без тяхно познание, Гоце изпратил по умишлен човек по 5 лири на дамата на Христо Чернопеев и на бащата на Сандански.
Роднините приели с огромно стеснение парите изпратени и то без знанието на двамата огромни войводи.
Като разказва гореспоменатия случай, честността и безкористността на войводите в книгата си “ британска писателка Мерсия Макдермот заключава:
Такъв бил моралът на Вътрешната организация.
***
Сандански, Я. „ Спомени “
Макдермот, М. „ Свобода или гибел. Биография на Гоце Делчев “
Стоун, Е. „ Шест месеца измежду разбойници “
Стойков, Г. „ Мисия: независимост “
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ