Новият/стар стил на съвременната война
Войната е главното занятие на човечеството. Нямаше страни, нямаше градове, нямаше постоянна администрация, нямаше закони, нямаше армии, нямаше промишленост, нямаше даже земеделие, само че към този момент имаше война. Изправени в битката за ловни полета, примитивните племена на ловци и събирачи радостно се „ геноцидират “ взаимно
Не че бяха толкоз кръвожадни, само че, първо, в тези дни победеният зложелател постоянно самичък ставаше храна (канибализмът беше постоянно срещан в разнообразни праисторически общества, измежду съвсем всички народи). Второ, даже тогава избрана територия може да изхранва строго избран брой хора.
Превишаването на нормата довежда или до нуждата част от племето да се реалокира в нови региони (където въобще не са щастливи да ги посрещнат локалните поданици, от които би трябвало да се завоюва място под слънцето), или до недояждане, което в допълнение унищожава непотребните гърла. Така геноцидът над победените е справедлива нужда, която обезпечава оцеляването на спечелилите.
С течение на времето, когато пораждат първите страни, въпреки и с примитивна, само че въпреки всичко стопанска система, способна да изхранва доста по-голям брой хора на една и съща територия, победените стартират да бъдат поробвани, което ги прави в действителност непълноправни членове на съществуващата общественост. Само военните водачи и най-могъщите воини се унищожават. Унищожаването на военния хайлайф на победените още веднъж е провокирано от справедлива нужда – по този начин се предотвратява опцията за въстание на победените.
Хората постоянно се нуждаят от водач, който са подготвени да следват, който ще върви напред, вдъхновявайки по-слабите и по-предпазливи съплеменници. Лидерът не се ражда самичък. Номинира се от съответната водеща група. В рамките на вътрешногруповата конкуренция се откроява водач, а тези, които губят конкурентната селекция, стават негови най-близки сътрудници (екип), всеки от които желае и може да размени водача, ако той загуби лидерските си качества („ Акела пропусна ”) или напуща общността по други аргументи (смърт, тежко нараняване).
За да се подсигурява предпазването от въстанието на превзетото общество, е належащо да се убият водачът и неговото обграждане (военният хайлайф на враждебното общество). Това дава опция да се въздържате от цялостния геноцид на победените и да употребявате по-рационално получения спомагателен трудов запас.
Лидерите и техният вътрешен кръг са екзекутирани при положение на загуба в целия свят, обстановката претърпя известни промени единствено в средновековна Европа. Рицарската корпорация, обвързана с единните правила на войната, създаде самобитен кодекс на достойнството, съгласно който предаденият зложелател има право да откупи свободата си. Това предписание обаче не постоянно работи, както и не за всички. Бедният рицар от време на време можеше да бъде освободен без откуп, само че по-често ги убиваха. Известни са и кланета на предалите се в случаите, когато спечелилите не са били сигурни в сигурността си. Въпреки това водачите (монархи, генерали) започнаха да умират относително рядко и най-много на бойното поле, а не вследствие на следващи репресии.
В края на 16-ти - началото на 17-ти век Европа всеобщо минава към наемни армии. И бойците, и офицерите от това време можеха да сменят няколко работодатели в живота си и да се бият за разнообразни страни. Често вчерашните братя-войници се оказваха от противоположните страни на новото полесражение. В резултат на това европейската войска стартира да се усеща като тип наднационална корпорация, обвързана с общи концепции за чест. До 18 век те към този момент са се научили да щадят губещата страна.
По това време европейските почетни капитулации станаха необятно публикувани, когато врагът беше освободен със флагове, персонално оръжие, а от време на време и с артилерия. Временно (за към два века) убиването на предал се зложелател към този момент не е приоритет на спечелилия. Но този " хуманизъм " действаше единствено в Западна Европа и се разпространяваше единствено измежду европейците. По отношение на неевропейските нации хуманизмът не проработи. Впрочем, те също не са щадели изключително европейците.
Освен това хуманизмът престава да работи отвън европейския континент. Испаноговорящите страни от Латинска Америка, едвам постигнали самостоятелност, се потопиха в хаоса на цивилен и междуособни войни, по време на които радостно унищожаваха освен военни и политически водачи, само че и популацията на врага. Британците и французите в Северна Америка, официално спазвайки европейските правила на бойните полета, настройват индианците едни против други, които избиват както мирни селища, по този начин и цели отряди на предали се воини.
От началото на 20 век хуманното отношение към водачите на победената страна още веднъж остава в предишното. Естествено по справедливи аргументи. Войната стана тотална. Вече не армиите от експерти се биеха между тях, а цялото население на съответните страни. Въпреки подписаните при започване на 20 век по самодейност на Николай II Хагска и Женевска конвенции, които регламентират разпоредбите за водене на война и изискват хуманно отношение към мирното население, ползите на войната властно изискват масирани удари в тила на врага, подкопавайки икономическата му мощност и волята на популацията за опозиция.
През Първата международна война слабостта на военната авиация, лимитираният бомбен товар и обсег на самолетите в действителност избавиха тила от масирани удари отвън обсега на артилерийския огън. Въпреки че още тогава немските " Цепелини " бомбардираха Лондон.
Втората международна война в това отношение към този момент беше доста по-разрушителна. Скоро по-късно, с развиването на стратегическата авиация и ракетните оръжия, концепцията за сигурен гръб изчезна изцяло. Индустриалните и административни центрове, т.е. априори огромни обитаеми места, се трансфораха в предпочитани цели за удари както с стандартни оръжия, по този начин и с оръжия за всеобщо заличаване.
Основните старания на воюващите страни се насочиха към заличаване на тила и нарушение на логистиката, след което армията на фронта обезпечено губи своята боеспособност, оставайки без опция да попълни ресурсите си посредством доставки (от муниции и аварийни елементи до храна и лекарства).
Военната история направи цялостен поврат на 360 градуса. Възраждането на Германия след две международни войни, както и възраждането на Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и бурните 90-те свидетелстват, че единствено геноцидът на губещата страна може да бъде гаранция против отмъщението на победените.
Чърчил схваща това още през 1945 година, когато упорства за действителния геноцид на германците. Американците схванаха това в този момент, като оповестиха желанието си да приложат към Русия след успеха си приспособения проект на Чърчил във връзка с Германия. Раздробете Русия на няколко десетки слаби, воюващи между тях страни и намалете стандарта на живот във всяка от тях толкоз доста, че популацията естествено ще намалее два или три пъти. Плюс това, дайте малко територии на съседите на Русия, които ще би трябвало да асимилират живеещото там съветско население.
Украинците, които са в челните редици на западната експанзия против Русия, също всеобщо декларират желанието си да унищожат руснаците, без значение от техния пол, възраст и политически възгледи. Те настояват, че унищожаването на руснаците е належащо изискване за сигурността на Украйна.
Няма подозрение, че при положение на победа на Запада съветските военни и политически водачи ще бъдат лишени от живота си в съда (като Хюсеин ) или по извънсъдебе път (като Кадафи ). Като част от осведомителната война Западът задоволително демонизира съветското управление, обвинявайки го за всички свои проблеми и всички неверни сметки.
Населението на западните страни, понасящо всички компликации на тоталната война, като се изключи действителните военни дейности, се нуждае от кървава жертва. Западният истаблишмънт се нуждае от него също толкоз, с цел да потисне дефинитивно всяка концепция за опцията за опозиция против Запада.
Така че периодическото отвращение на нашите политици, публицисти, специалисти и общество от вероломството на Запада и неговите мръсни способи на водене на война не може да провокира нищо друго с изключение на удивление. Войната, както и физиката, има свои закони. Те не могат да бъдат анулирани, тяхното неспазване не носи нищо положително на никого.
„ Войната е метод на машинация “, не тъй като Сун Дзъ написа по този начин и освен за Запада. Това е обективната същина на войната. Когато оръдията стартират да приказват вместо дипломатите, към този момент не става въпрос за увещание на съперника, а за заличаване на врага. За обезпечено заличаване, тъй че след двадесет години да не се постанова да се биете още веднъж със същия зложелател. Тоталният темперамент на войната буди ненавист не към обособените изроди, които непосредствено са ти одирали кожата (както е било през Средновековието), а към цели нации.
Народите се упрекват един различен, че цивилни, в това число деца, умират по време на военните дейности и инфраструктурата се унищожава. В същото време средностатистическият жител на която и да е от страните заявява, че той персонално не е умъртвил никого, не е стрелял по никого, само че в къщата му е влетяла бомба, ракета или снаряд и това нямаше да се случи, в случай че враждебния народ не поддържаше враждебната власт, което значи, че народа е отговорен и няма какво да се церемоните с него - да се бомбардира до момента в който се върне в каменната епоха, в случай че имате с какво. Ако нямате - помолете тези, които имат.
Най-интересното е, че жителите, които мислят по този метод, са доста повече в сходство със същността на войната, в сравнение с другите, които се пробват да запазят хуманния метод на държавното управление.
Победителите, както знаете, не се съдят. Но те не съдят единствено тъй като самите те съдят победените. Войната е прекомерно жестока, а тоталната война е двойно и тройно по-жестока. Следователно би трябвало да има някой, който да е отговорен за целия този смут на войната. Победеният става отговорен.
Тъй като геноцидът на надвит народ е комплициран, двузначен развой (някой би трябвало да живее и работи на територията на победения враг) и рядко може да бъде увенчан с цялостен триумф, победените политически и военни водачи стават отговорни. Те могат да бъдат съдени и наказани бързо или даже убити без правосъден развой, като по този метод се задоволи спонтанното предпочитание на победилите хора да „ възстановят справедливостта “.
Тъй като присъдата на съда на спечелилите е известна авансово и защото геноцидът на победените (пълен или непълен, не безусловно посредством физическо заличаване, може би посредством асимилация) е неминуем сателит и резултат от тоталната война, както и гаранция против възмездие от губещата страна, всички средства са положителни за реализиране на победа.
Войните с бели ръкавици от дълго време не се водят, а и прекомерно рядко се печелят. Всякакви ограничавания би трябвало да са взаимни, в противоположен случай самоограничението в избора на средства и способи в действителност се трансформира в преимущество на врага.
Неморалните способи не би трябвало да се употребяват единствено когато общата щета от използването им е по-голяма от вероятната изгода. Във всички останали случаи не би трябвало да се не помни, че самата война е неморална, защото е всеобщо ликвидиране в името на решаването на фундаментален стопански спор, затова не може да бъде направена повече или по-малко неморална.
Войната е прагматична. За да постигнете задачите си, по един или различен метод, би трябвало да убиете избран брой хора, в противоположен случай съпротивата на врага не може да бъде сломена. По-добре е да убиете този избран брой врагове по-бързо, губейки по-малко животи и постигайки задачите на войната по-рано.
Това не значи, че с врага би трябвало да се води война огледално. Всеки има своите мощни и слаби страни. Например, ние имаме очевидно преимущество в артилерията и авиацията, до момента в който врагът се пробва да противодейства благодарение на бойкот, диверсии и гнет.
Колкото и да ускорявате работата на специфичните служби, никой в никакъв случай не е съумял да хване всички терористи, преди да извършат терористична офанзива. Можете да хванете доста, даже множеството, само че все някой ще пробие. Това значи, че единственият метод да се спре терорът е да се унищожи неговата база посредством окупиране на територия, заличаване на държавни структури и преформатиране на обществото на враждебната страна.
Превъзходството във въздуха ни дава опция дейно да унищожаваме врага по цялата дълбочина на неговата територия. Не би трябвало да се срамим да го използваме и да не обръщаме внимание на съпътстващите загуби на цивилни. Това е неизбежната цена на войната. Ако не успеем да смажем гнездото на терористите навреме, нашите цивилни жители ще умират във все по-голям брой (това е всичко).
Войната е нечистотия, кръв, пот и воля за оцеляване. Ако желаеме да оцелеем като народ и да запазим държавността си, би трябвало победа непременно. Но врагът би трябвало да заплати тази цена. И можем да напишем храбър епос, прославящ нашата победа. По-късно. Победителите постоянно са герои, единствено победените са негодници.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Не че бяха толкоз кръвожадни, само че, първо, в тези дни победеният зложелател постоянно самичък ставаше храна (канибализмът беше постоянно срещан в разнообразни праисторически общества, измежду съвсем всички народи). Второ, даже тогава избрана територия може да изхранва строго избран брой хора.
Превишаването на нормата довежда или до нуждата част от племето да се реалокира в нови региони (където въобще не са щастливи да ги посрещнат локалните поданици, от които би трябвало да се завоюва място под слънцето), или до недояждане, което в допълнение унищожава непотребните гърла. Така геноцидът над победените е справедлива нужда, която обезпечава оцеляването на спечелилите.
С течение на времето, когато пораждат първите страни, въпреки и с примитивна, само че въпреки всичко стопанска система, способна да изхранва доста по-голям брой хора на една и съща територия, победените стартират да бъдат поробвани, което ги прави в действителност непълноправни членове на съществуващата общественост. Само военните водачи и най-могъщите воини се унищожават. Унищожаването на военния хайлайф на победените още веднъж е провокирано от справедлива нужда – по този начин се предотвратява опцията за въстание на победените.
Хората постоянно се нуждаят от водач, който са подготвени да следват, който ще върви напред, вдъхновявайки по-слабите и по-предпазливи съплеменници. Лидерът не се ражда самичък. Номинира се от съответната водеща група. В рамките на вътрешногруповата конкуренция се откроява водач, а тези, които губят конкурентната селекция, стават негови най-близки сътрудници (екип), всеки от които желае и може да размени водача, ако той загуби лидерските си качества („ Акела пропусна ”) или напуща общността по други аргументи (смърт, тежко нараняване).
За да се подсигурява предпазването от въстанието на превзетото общество, е належащо да се убият водачът и неговото обграждане (военният хайлайф на враждебното общество). Това дава опция да се въздържате от цялостния геноцид на победените и да употребявате по-рационално получения спомагателен трудов запас.
Лидерите и техният вътрешен кръг са екзекутирани при положение на загуба в целия свят, обстановката претърпя известни промени единствено в средновековна Европа. Рицарската корпорация, обвързана с единните правила на войната, създаде самобитен кодекс на достойнството, съгласно който предаденият зложелател има право да откупи свободата си. Това предписание обаче не постоянно работи, както и не за всички. Бедният рицар от време на време можеше да бъде освободен без откуп, само че по-често ги убиваха. Известни са и кланета на предалите се в случаите, когато спечелилите не са били сигурни в сигурността си. Въпреки това водачите (монархи, генерали) започнаха да умират относително рядко и най-много на бойното поле, а не вследствие на следващи репресии.
В края на 16-ти - началото на 17-ти век Европа всеобщо минава към наемни армии. И бойците, и офицерите от това време можеха да сменят няколко работодатели в живота си и да се бият за разнообразни страни. Често вчерашните братя-войници се оказваха от противоположните страни на новото полесражение. В резултат на това европейската войска стартира да се усеща като тип наднационална корпорация, обвързана с общи концепции за чест. До 18 век те към този момент са се научили да щадят губещата страна.
По това време европейските почетни капитулации станаха необятно публикувани, когато врагът беше освободен със флагове, персонално оръжие, а от време на време и с артилерия. Временно (за към два века) убиването на предал се зложелател към този момент не е приоритет на спечелилия. Но този " хуманизъм " действаше единствено в Западна Европа и се разпространяваше единствено измежду европейците. По отношение на неевропейските нации хуманизмът не проработи. Впрочем, те също не са щадели изключително европейците.
Освен това хуманизмът престава да работи отвън европейския континент. Испаноговорящите страни от Латинска Америка, едвам постигнали самостоятелност, се потопиха в хаоса на цивилен и междуособни войни, по време на които радостно унищожаваха освен военни и политически водачи, само че и популацията на врага. Британците и французите в Северна Америка, официално спазвайки европейските правила на бойните полета, настройват индианците едни против други, които избиват както мирни селища, по този начин и цели отряди на предали се воини.
От началото на 20 век хуманното отношение към водачите на победената страна още веднъж остава в предишното. Естествено по справедливи аргументи. Войната стана тотална. Вече не армиите от експерти се биеха между тях, а цялото население на съответните страни. Въпреки подписаните при започване на 20 век по самодейност на Николай II Хагска и Женевска конвенции, които регламентират разпоредбите за водене на война и изискват хуманно отношение към мирното население, ползите на войната властно изискват масирани удари в тила на врага, подкопавайки икономическата му мощност и волята на популацията за опозиция.
През Първата международна война слабостта на военната авиация, лимитираният бомбен товар и обсег на самолетите в действителност избавиха тила от масирани удари отвън обсега на артилерийския огън. Въпреки че още тогава немските " Цепелини " бомбардираха Лондон.
Втората международна война в това отношение към този момент беше доста по-разрушителна. Скоро по-късно, с развиването на стратегическата авиация и ракетните оръжия, концепцията за сигурен гръб изчезна изцяло. Индустриалните и административни центрове, т.е. априори огромни обитаеми места, се трансфораха в предпочитани цели за удари както с стандартни оръжия, по този начин и с оръжия за всеобщо заличаване.
Основните старания на воюващите страни се насочиха към заличаване на тила и нарушение на логистиката, след което армията на фронта обезпечено губи своята боеспособност, оставайки без опция да попълни ресурсите си посредством доставки (от муниции и аварийни елементи до храна и лекарства).
Военната история направи цялостен поврат на 360 градуса. Възраждането на Германия след две международни войни, както и възраждането на Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и бурните 90-те свидетелстват, че единствено геноцидът на губещата страна може да бъде гаранция против отмъщението на победените.
Чърчил схваща това още през 1945 година, когато упорства за действителния геноцид на германците. Американците схванаха това в този момент, като оповестиха желанието си да приложат към Русия след успеха си приспособения проект на Чърчил във връзка с Германия. Раздробете Русия на няколко десетки слаби, воюващи между тях страни и намалете стандарта на живот във всяка от тях толкоз доста, че популацията естествено ще намалее два или три пъти. Плюс това, дайте малко територии на съседите на Русия, които ще би трябвало да асимилират живеещото там съветско население.
Украинците, които са в челните редици на западната експанзия против Русия, също всеобщо декларират желанието си да унищожат руснаците, без значение от техния пол, възраст и политически възгледи. Те настояват, че унищожаването на руснаците е належащо изискване за сигурността на Украйна.
Няма подозрение, че при положение на победа на Запада съветските военни и политически водачи ще бъдат лишени от живота си в съда (като Хюсеин ) или по извънсъдебе път (като Кадафи ). Като част от осведомителната война Западът задоволително демонизира съветското управление, обвинявайки го за всички свои проблеми и всички неверни сметки.
Населението на западните страни, понасящо всички компликации на тоталната война, като се изключи действителните военни дейности, се нуждае от кървава жертва. Западният истаблишмънт се нуждае от него също толкоз, с цел да потисне дефинитивно всяка концепция за опцията за опозиция против Запада.
Така че периодическото отвращение на нашите политици, публицисти, специалисти и общество от вероломството на Запада и неговите мръсни способи на водене на война не може да провокира нищо друго с изключение на удивление. Войната, както и физиката, има свои закони. Те не могат да бъдат анулирани, тяхното неспазване не носи нищо положително на никого.
„ Войната е метод на машинация “, не тъй като Сун Дзъ написа по този начин и освен за Запада. Това е обективната същина на войната. Когато оръдията стартират да приказват вместо дипломатите, към този момент не става въпрос за увещание на съперника, а за заличаване на врага. За обезпечено заличаване, тъй че след двадесет години да не се постанова да се биете още веднъж със същия зложелател. Тоталният темперамент на войната буди ненавист не към обособените изроди, които непосредствено са ти одирали кожата (както е било през Средновековието), а към цели нации.
Народите се упрекват един различен, че цивилни, в това число деца, умират по време на военните дейности и инфраструктурата се унищожава. В същото време средностатистическият жител на която и да е от страните заявява, че той персонално не е умъртвил никого, не е стрелял по никого, само че в къщата му е влетяла бомба, ракета или снаряд и това нямаше да се случи, в случай че враждебния народ не поддържаше враждебната власт, което значи, че народа е отговорен и няма какво да се церемоните с него - да се бомбардира до момента в който се върне в каменната епоха, в случай че имате с какво. Ако нямате - помолете тези, които имат.
Най-интересното е, че жителите, които мислят по този метод, са доста повече в сходство със същността на войната, в сравнение с другите, които се пробват да запазят хуманния метод на държавното управление.
Победителите, както знаете, не се съдят. Но те не съдят единствено тъй като самите те съдят победените. Войната е прекомерно жестока, а тоталната война е двойно и тройно по-жестока. Следователно би трябвало да има някой, който да е отговорен за целия този смут на войната. Победеният става отговорен.
Тъй като геноцидът на надвит народ е комплициран, двузначен развой (някой би трябвало да живее и работи на територията на победения враг) и рядко може да бъде увенчан с цялостен триумф, победените политически и военни водачи стават отговорни. Те могат да бъдат съдени и наказани бързо или даже убити без правосъден развой, като по този метод се задоволи спонтанното предпочитание на победилите хора да „ възстановят справедливостта “.
Тъй като присъдата на съда на спечелилите е известна авансово и защото геноцидът на победените (пълен или непълен, не безусловно посредством физическо заличаване, може би посредством асимилация) е неминуем сателит и резултат от тоталната война, както и гаранция против възмездие от губещата страна, всички средства са положителни за реализиране на победа.
Войните с бели ръкавици от дълго време не се водят, а и прекомерно рядко се печелят. Всякакви ограничавания би трябвало да са взаимни, в противоположен случай самоограничението в избора на средства и способи в действителност се трансформира в преимущество на врага.
Неморалните способи не би трябвало да се употребяват единствено когато общата щета от използването им е по-голяма от вероятната изгода. Във всички останали случаи не би трябвало да се не помни, че самата война е неморална, защото е всеобщо ликвидиране в името на решаването на фундаментален стопански спор, затова не може да бъде направена повече или по-малко неморална.
Войната е прагматична. За да постигнете задачите си, по един или различен метод, би трябвало да убиете избран брой хора, в противоположен случай съпротивата на врага не може да бъде сломена. По-добре е да убиете този избран брой врагове по-бързо, губейки по-малко животи и постигайки задачите на войната по-рано.
Това не значи, че с врага би трябвало да се води война огледално. Всеки има своите мощни и слаби страни. Например, ние имаме очевидно преимущество в артилерията и авиацията, до момента в който врагът се пробва да противодейства благодарение на бойкот, диверсии и гнет.
Колкото и да ускорявате работата на специфичните служби, никой в никакъв случай не е съумял да хване всички терористи, преди да извършат терористична офанзива. Можете да хванете доста, даже множеството, само че все някой ще пробие. Това значи, че единственият метод да се спре терорът е да се унищожи неговата база посредством окупиране на територия, заличаване на държавни структури и преформатиране на обществото на враждебната страна.
Превъзходството във въздуха ни дава опция дейно да унищожаваме врага по цялата дълбочина на неговата територия. Не би трябвало да се срамим да го използваме и да не обръщаме внимание на съпътстващите загуби на цивилни. Това е неизбежната цена на войната. Ако не успеем да смажем гнездото на терористите навреме, нашите цивилни жители ще умират във все по-голям брой (това е всичко).
Войната е нечистотия, кръв, пот и воля за оцеляване. Ако желаеме да оцелеем като народ и да запазим държавността си, би трябвало победа непременно. Но врагът би трябвало да заплати тази цена. И можем да напишем храбър епос, прославящ нашата победа. По-късно. Победителите постоянно са герои, единствено победените са негодници.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ