Как учен измамил Сталин и избегнал наказание
Вождът на международния пролетариат Владимир Илич Ленин починал на много млада възраст, като недоживял няколко месеца до своите 54 години. Неговият образец образно посочил, че даже огромните са смъртни.
Ръководството на Съюз на съветските социалистически републики взело всички ограничения, с цел да в профил това досадно неразбирателство, тъй като вождовете трябвало да живеят, в случай че не постоянно, то доста, доста дълго.
Един от най-влиятелните учени в тази област бил Александър Александрович Богомолец – човек с удивителна орис. Той се родил през 1881 година в затвор в Киев, където се намирала майка му по делото „ Южно-руски работен съюз “.
Скоро детето било взето от родственици, а майка му умряла след няколко години в Сибир от туберкулоза.
Александр Богомолец приключил Новоруския университет и почнал проучвания в региона на ендокринологията и нервната система. Малко след началото на Първата международна война той основал диспансер за „ битка с преждевременната гибел “.
Ученият решил да потвърди научно, че човек живее прекомерно малко, че той би трябвало да живее повече от 100 години.
Александър Александрович посрещнал Октомврийската гражданска война с екстаз, тъй като майка му умряла за концепцията за всеобщо тъждество. А и тематиките на неговите проучвания се понравили доста на болшевиките: в социалистическата страна хората трябвало да живеят дълго и щастливо.
Богомолец декларирал, че е създал балсам за величие – биостимулатор, препарат, получен от серум от кръвта на животни (коне и магарета), изложени на имунизация антигени от далака и костния мозък от тръбни кости, взети от млади животни или от човешки мъртвец не по-късно от 10-12 часа след гибелта им.
Според Богомолец този балсам не разрешавал да се унищожава съединителната тъкан в организма на човек и по този начин хората можели да живеят до 150 години. През 1939 година излезнала неговата книга „ Удължаване на живота “.
По това време Сталин навършил 60 години. Той самият нямал нищо срещу да доживее 150 години, по тази причина се отнасял съществено към проучванията на Богомолец. Вярно, издал и декрет да се засекрети книгата му, защото рецептите за дългоденствие не трябвало да бъдат налични за всекиго.
Но „ вожда на народите “ не не запомнил учения, като обилно го обсипвал с награди. Богомолец получил Сталинската награда, званието Герой на Социалистическия Труд, два ордена Ленин.
Уви, всички проекти на Сталин били прецакани от гибелта на учения. А. А. Богомолец умрял през 1946 година, доживявайки едвам до 65 години.
В яростта си Сталин яростно декларирал: „ Измами ни всички! “ Не е изненада, че скоро трудовете на Богомолец били оповестени за утопични и антинаучни, а основаните от него институти се оказали на ръба на закриването.
Но не може да се каже, че трудовете на учения били напълно безполезни. Неговите способи за преливане на кръв разрешили да се избави живота на доста бойци в годините на войната. Освен това, като съществена причина за гибелта на учения се показва пренапрежението от упоритата работа.
