Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Свикнали сме да гледаме на Европа като център на света. Тук са реализирани най-великите механически открития на актуалната цивилизация. Тук са родени най-големите колониални империи в историята. В Европа е съсредоточена огромна част от благосъстоянието на света, както и най-проспериращите общества на планетата. Историята обаче не постоянно е познавала това лице на Европа. Всъщност, до преди ок. 400 годи, от позиция на Света, Европа е просто едно приблизително огромно парче земя, което стърчи в западния завършек на Азия, за което доста малко хора са чували.

Подобна позиция е изключително съответна при започване на V век преди Христа. Европа съставлява тъмно, диво, едва заселено пространство, обрасло с гори и обсипано с блата, мочурища и непроходими планини. Хората, които обитават тези територии са в огромната си част диви, нецивилизовани и малограмотни, без лична книжовност или някаква по-особена просвета. Най-големите селища наброяват до 10-20 000 души и то единствено наоколо до морето, от където могат да се свържат с надалеч по-проспериращите и цивилизовани кътчета на планетата.

Цивилизацията в нейната най-чиста форма от хилядолетия е съсредоточена в така наречен Плодороден полумесец – земите по продължение на Източното Средиземноморие, Месопотамия и Иранското плато. Тук се появяват писмеността, парите, астрономията, медицината, математиката. Тук шумерите са измислили колелото. Тук хората са измислили земеделието, пътищата, архивите, страната като такава, както и градовете. Стотици генерации се раждат, живеят и умират в сенките на монументални храмове-зикурати или под парещото слънце на Египет край великите пирамиди, чието издигане и до през днешния ден буди неразбиране измежду учените. Сложни напоителни системи обезпечават храна за милиони човешки същества.

Цялото население е подчинено на комплицирани, вековни йерархии и обществени структури. В края на VI век прочие Хр. люлката на човешката цивилизация се оказва обединена за първи път в историята от една единствена мега-държава невиждана по мярка, конструкция и мощност дотогава. Родена от волята на Кир Велики, Ахеменидската империя ръководи земите от р. Инд до днешна Либия и от Кавказ на север до Судан на юг. Персия е върховото достижение на човешкия държавнически разсъдък. Ако приемем данните на Бюрото по броене на Съединени американски щати, ок. 500 година прочие Хр. на света живеят ок. 100 000 000 човешки същества. Всеки трети от тях е гражданин на Ахеменидската империя – сходна централизация на % от популацията на света в една единствена страна не познава паралел в историята.

Не е мъчно тогава да си представим по какъв начин владетелите на Ахеменидската империя възприемат себе си като божествени същества, изпратени с задача от небесата да ръководят човечеството и света. Що се касае до персите, те са господари на онази част от света, която си коства да бъде ръководена. Днес бихме ги обвинили в надменност, надменност и политическа неучтивост, само че кой би могъл да ги вини? Представете си през днешния ден да управлявате по едно и също време Съединени американски щати, Русия и Китай. Ето по този начин се е чувствал Дарий I в зенита на своето ръководство, траяло от 522 година прочие Хр до 486 година прочие Хр. Титлата на персийският държател е ясно доказателство за ролята, която има вяра че има – шахиншах – цар на царете.

Опитайте се да си визиите по какъв начин този възвишен държател се почувствал, когато през 499 година прочие Хр. научава, че в най-далечния западен завършек на империята му се е вдигнал протест против властта му. Разбунтували са се група градове на елините. Нека най-малко един път да погледнем на елините от персийска вероятност. Представете си че се намирате в Персеполис, централен Иран. Крайбрежието на Мала Азия се намира на над 2500 километра, освен това по права линия – по пътищата са близо 4000 км. В онази ера се счита за положително достижение за един конник да измине 40 км за един ден. Това значи, че 100 дни са нужни за прекосяването на половината персийска империя, освен това в случай че не се стопира. С други думи, човек решил да обиколи Персия от единия край до другия край ще загуби най-малко 1 година в непрекъснат път. В западния завършек на тази голяма страна се намират крайбрежията на антична Лидия.

Те са обитаеми от необикновен народ, който приказва необикновен език, друг от всичко, което може да се чуе в Персия. Носят дълги бради, само че подстригани по напълно друга мода. Обличат се в тоги, които покриват телата по чудноват метод. Вместо да почитат свещения Огън на Ахура Мазда, тези елени имат вяра в цяла плеяда странни богове, които постоянно се сношават със смъртни и още по-често се държат не като галактически господари, а като капризни деца. Елините живеят разпръснати в огромен брой дребни градове, натъпкани в дребни долини, крайбрежни равнини, заливи, планински проломи или по стотиците острови в морето, което през днешния ден назоваваме Егейско.

Икономиката им е незначителна – малко сребро и доста маслини, риба и вълнени платове – нищо, което да си заслужава вниманието. Вместо да разчитат на ясна и строга подчиненост, те се ръководят по някаква странна система, в която всичките им мъже се събират и с крясъци и акламации гласоподават какво да прави общността. Тези съвещания постоянно са безредни, в тях всякакви представители се борят да вземат думата и да се пробват да объркат мозъците на народа. Когато популацията ти е 5-6 000 души добре, само че по какъв начин да попиташ 33 000 000? Ами доста просто – не питаш, а управляваш. Така че за Дарий тези странни варвари на ръба на цивилизования свят са по-скоро една досадна детайлност, в сравнение с мотив за основни терзания. За бога, те даже нямат лична книжовност, а са отмъкнали и преработили тази на финикийците – правилни жители на царя на царете.

Модерна възстановка на борбата.

Разбира се, протестът на Йонийските полиси се оказва не чак толкоз сложен за потушаване. Дори не е нужно да се пращат войски от същинската империя – сатрапът на Сарди и войските от Мала Азия се оказват задоволителни. Въпреки това Дарий не пропуща да забележи, че наглите елински градове отвъд морето демонстрират дързостта да се бъркат в делата на империята, правейки опит да подкрепят въстаниците. Тази помощ не избавя йонийските градове, само че удължава борбите и въстанието е потушено чак през 493 година прочие Хр., цели шест години след началото си – обидно дълъг интервал в очите на шахиншаха. Дарий е твърдо решен да накаже елините за дързостта им и през 492 година прочие Хр. заповядва на своя военачалник и шурей Мардоний да провежда огромна експедиция против Континентална Елада. Персите поемат по суша и море, сформирайки колосален флот и още по-грамадна войска.

Ако имаме вяра на Херодот (което не трябва с лека ръка – б.а.) – най-малко 300 бойни кораба и 20 000 души войски на тях плюс още по-голяма сухопътна войска. През лятото на 492 година прочие Хр. Мардоний навлиза в днешна Беломорска Тракия и доближава до земите на Македонското царство. Македонските царе са задоволително благоразумни с цел да потвърдят васалната си честност към Персия. Същото вършат и елините живеещи на островите Лемнос, Самос и Тасос. Оказва се обаче, че има един зложелател, който Мардоний не съумява да сплаши – самото море. Мощна стихия край полуостров Атон води до потапяне на по-голямата част от персийския флот и екипажите му. Този крах и непрекъснатите набези от страна на тракийските племена, живеещи в Родопите и Беласица, карат Мардоний да приключи акцията и да се завърне в Мала Азия.

Убеден че е сплашил елините задоволително, през 491 година прочие Хр. Дарий заменя армията от войни с войска от вестоносци. Те идват в елинските полиси искайки „ вода и земя “ – доказателство че  елините предават своите владения под върховенството на шахиншаха. Повечето елински градове бързат да предадат алегоричен подарък пръст и вода, в символ на признание на персийското господство. Освен два. В Атина, персийските пратеници са изправени пред националния съд на града и наказани за накърняване достойнството на полиса, след което са екзекутирани. В Спарта, цар Клеомен заповядва да хвърлят пратениците в бездънен бунар, на чието дъно персите могат да се насладят на спартанските земя и вода.

Разяреният Дарий изисква тази засегнатост против империята да се заплати с кръв. През 490 година Ахеменидската империя активизира силите си в Мала Азия организирайки поход против Елада. Според разнообразни проучвания, основани на Херодот, Персите събират флот от общо 600 кораба. Древните създатели показват че армията на Дарий, пратена против Елада наброява сред 100 000 и 600 000 души. Подобни числа са несъмнено фантастични. Съвременната историография прави оценка персийските войски на 25 000 души – приблизителния брой бойци, които биха могли да се превозят от флот от 600 съда.

Дори и по този начин, армията е по-голяма от всичко, която който и да е гръцки град може да опълчи. Могъщите Атина и Спарта не биха могли да съберат повече от 10 000 копия всяка, освен това в краен случай. Сега Спарта е парализирана – цар Клеомен е бил детрониран а за позицията на държавен глава се борят неколцина претенденти. Атина е сама – моментът е съвършен. Водени от сатрапите Датис и Артаферн, персийските войски се задвижват.

Армията на шахиншаха е първокачествена военна машина. Персийските войски са победили всички нации на цивилизования свят – египтяни, вавилонци, мидийци, лидийци. Сражавали са се против скити, траки и македонци. Покорили са елините в Йония. Няма зложелател, който да не е бил пречупен в директна борба. Датис и Артаферн са повече от уверени че с верен десант и съсредоточен удар ще слагат атиняните на колене. По пътя към континентална Елада, персите покоряват Цикладските острови, а по-късно обсаждат град Еретрия на о. Евбея, завладяват го, срутват го до основи и продават популацията му в иго. Дните на Атина наподобяват преброени.

Атиняните обаче са непреклонни. Начело с Милтиад, те събират войска от 10 000 хоплити, към които се причислява контингент от 1000 хоплити от дребния полис Платея – единственият отзовал се на апела за помощ на атиняните. Спартанците декларират, че би трябвало да зачетат свещените си празници и не могат да пратят помощ най-малко още седмица след идването на Персите. Дали сходен ход е почтен или е част от спартанската злост към атиняните – историята мълчи.

Някъде през август или началото на септември 490 година прочие Хр. персийските войски идват край крайбрежията на Атика към така наречен Маратонско поле на 40 км от самата Атина. Атиняните ги пресрещат и заемат комфортна позиция, блокирайки изхода от полето, тъй че персите да не могат да ги заобиколят. Добра позиция, само че персите са два пъти повече, а също така разполагат с кавалерия. В опит да протакат, атиняните стартират договаряния които траят пет дни. Датис и Артаферн, самоуверени не си дават напън. На шестият ден, атиняните изненадващо се строяват за пердах в три обособени фаланги.

Облечени в стомана от глава до пети, хоплитите се хвърлят в дива офанзива против персите. Изненаданите имперски войски образуват грамадно каре, само че фланговете им са пометени от гърците, които стартират д аги изтласкват към морето. Атаката е по този начин неочаквана, че Датис и  Артаферн нямат време да разпрострат кавалерията си за пердах. Елините натикват персите в тясната крайбрежна линия, след което стартира поголовно кръвопролитие. Според Херодот, персите губят 6400 убити, до момента в който елините губят 192 убити атиняни и 11 убити платейци. Победата е толкоз смазваща, че персийската войска се скрива на корабите си и отплава, преследвана от триумфалните крясъци и насмешки на елините.

Загубата при маратон е грамадно оскърбление за Дарий I от което той по този начин и не се съвзема до края на живота си. Фактът че един малък, безчовечен народец може да разгроми могъщата покорителка на цивилизования свят е срам, сравнен с американската загуба във Виетнам или руския неуспех в Афганистан. Обратно, за атиняните успеха има голямо морално изражение, трансформирайки рубрика в първенец на това, което елините назовават „ свободния свят “.

И до през днешния ден, Маратон е празнуван като една от най-чудодейните победи в историята. Според мита, атиняните пращат бегач който да извести Атина за триумфа и той с последни сили извикал „ Победихме “, след което умрял. Истината е по-впечатляваща. Атиняните научават, че Датис и Артаферн ще опитат да заобиколят по море и да нападат непосредствено Атина. Милтиад повежда армията в марш на скок и за един ден след успеха хоплитите се завръщат в Атина, посрещайки на брега персите по залез. Съкрушени, Датис и Артаферн са принудени да се отдръпват дефинитивно към родината си.

Снимки: Wikipedia