Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи

Военната история е изтъкана от доста епоси и митове. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и почтени бранители на обезверени дела. В тези именити епизоди от историята човешката покруса, подвиг и всеотдайност се преплитат по неповторим метод, който разкрива цялата разноцветност на нашата психика. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.

Всяка борба е признание. Всяка война е тестване. Ала даже и измежду пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден сегашен сграбчват мозъците на поколенията. Всяка борба е величава по собствен метод, само че измежду патроните, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които трансформират ориста на нации, райони и континенти.

В началото на XIX век, Европа е изправена пред конфликта на новия политически ред, роден в разгара на Френската гражданска война, и битката на старите безспорни монархии да разгромят революционната вълна и да възстановят изгубеното статукво. Между 1792 и 1802 година Франция води война против така наречен Първа Коалиция – общ брой от съвсем всички европейски страни, борещи се да извърнат хода на историята. Въпреки многото си вътрешни рецесии и проблеми, Франция излиза победител. Огромна заслуга за това има един млад корсикански военачалник, който през 1796 година поема водачеството на френските войски в  Италия – Наполеон Бонапарт. Благодарение на неговите победи, през 1797 година Първата коалиция дефинитивно е разгромена.

Година по-късно обаче, Австрия, Англия и Русия образуват така наречен Втора коалиция, която търси да довърши това, което предходния съюз не съумява. През 1799 година Наполеон, възползвайки се от водещата се война и комплицираната конюнктура във Франция, съумява, посредством прелом, да оглави страната в качеството си на Първи консул на Републиката и през 1802 година довежда войната с Втората коалиция до сполучлив край.  През идващите две години, Наполеон постанова нов политически ред в Италия и Германия, а през 1804 година се афишира за император. Всичко това подтиква Австрия, застрашена от френската агресия и политически напредък, да образува Трета коалиция с Англия и Русия, с цел да се опита да спре „ Корсиканският канибал “.

За да се оправи с новата опасност, Наполеон Бонапарт взема решение да сътвори най-голямата войска, виждана дотогава в Европа. Свиквайки войски от всички лимити на своята империя, Наполеон построява така наречен Велика войска. Нейната първична цел е да се употребява за инвазия във Англия, само че скоро излиза наяве, че Франция не разполага с задоволително кораби, изключително откакто адмирал Нелсън потапя огромна част от френския флот при Трафалгар. Принуден от събитията, Наполеон насочва Великата войска на изток и атакува съюзените с Австрия немски страни. Френските войски минават р. Рейн и след извънредно сполучлива и бърза акция – Улмската,  по поречието на р. Дунав, съумяват да окупират днешна югозападна Германия.

Докато Великата войска прочиства крайбрежията на р. Дунав от австрийските сили, в Италия неуморният маршал Масена взема решение да не чака пасивно силите на Хабсбургите, водени от ерцхерцог Карл – наследник на император Франц I. На 18 октомври в борбата при Верона, Масена разрушава частите на военачалник Вукасович и съумява да форсира р. Адидже. След няколко дни Масена научава за успеха на Наполеон при Улм и бърза да нападна ерцхерцог Карл, с цел да не разреши на австрийските войски в Италия да се притекат на помощ на Дунавската войска.

Двете армии са почти равни по мощ – Масена разполага с 43 000 против 48 000 в редиците на ерцхерцог Карл. И двамата генерали ползват една и съща тактичност – офанзива с главните пехотни сили през центъра и флангови офанзиви за обход с кавалерията. В  резултат, борбата при Калдиер на 30 октомври 1805 година се изражда в кърваво меле, в което двете войски се бият яростно за всяка педя земя, а основните позиции по полесражението сменят притежателя си по няколко пъти.

Падането на нощта поставя завършек на сражението,  а на другия ден при преброяването на жертвите се открива че французите са изгубили 8000 убити и 1000 пленени, против 5672 убити австрийци. Победата отива на сметката на Карл, само че все пак той е заставен да се изтегли на североизток, откакто научава, че корпусът на Ней напредва от Дунав към Каринтия, за ампутиране пътя за оттегляне на ерцхерцога. Макар и надвит в борбата, Масена резервира стратегическата самодейност, а дейностите му не разрешават на Карл по-голяма независимост на деяние, която би му дала късмет да се съедини с съветските войски, отпред с военачалник Кутузов изпратени в помощ на Австрия преди идната борба при Аустерлиц.

Обратно на север през целия ноември, френските войски преследват първо австрийските елементи, а по-късно и отстъпващата първо по десния, а по-късно и по левия бряг на р. Дунав съветска войска. Противниковите страни водят поредност от ариергардни боеве, които нямат изключително значение за развоя на акцията. На 12 ноември 1805 година Мюра влиза триумфално в опразнената от австрийски сили Виена. След близо 400 години на австро-френска борба, французите най-накрая влизат във вражеската столица.

Наполеон идва във Виена на 15 ноември и бърза да отпразнува успеха, като обладава локална австрийска хубавица по този начин, както е обладал войските на Мак във Франкония.   Истинското тестване занапред следва. Руските войски, водени от методичния и деликатен военачалник Михаил Кутузов, съумяват изкусно да избегнат опитите за обграждане на французите и даже съумяват да заложат няколко клопката на наполеоновите войски. В началото на декември, армията на Кутузов, дружно с остатъците от австрийските войски по р. Дунав и пристигналите от североизток войски ба Буксхьовден, се съединяват в региона на град Брюн (дн. Брно) в Бохемия.

Съюзниците разполагат с към 89 000 бойци в региона на Брюн (реално към 75 000 могат да бъдат ангажирани за борбата – б.а.), до момента в който Наполеон разполага с към 53 000, само че чака още 22 000 да дойдат отпред с Даву и Бернадот. За да печели време, Наполеон първо се изтегля от най-предните си позиции край Брюн – тактически преференциалните Праценски височини. След което моли за договаряния и кани при себе си съветски парламентьори, играейки ролята на надигран и нерешителен пълководец, който чака неизбежно проваляне. Съюзниците захапват стръвта.

Двете войски застават една против друга на 1 декември. Последните мерки се вършат денем. С оглед численото неравноправие преди идването на Даву и Бернадот, Бонапарт не може да употребява нормалната си тактичност за обход на вражеския фланг. Вместо това, Наполеон преднамерено основава усещане, че не му доближават сили за десния фланг, с вярата да подмами врага да нападна точно там, разтягайки прекалено линиите си. Руско-австрийските войски ще ангажират всичките си елементи в офанзивата, което ще даде късмет на императора да удари право в центъра, след което да раздели вражеската войска на две половини и да ги обкръжи.

Заблудени от опитната театрална и тактическа режисура на Наполеон, Кутузов и австрийският военачалник Вейройтер вземат решение да съсредоточат удара си против десния френски фланг. Планът е утвърден от императорите Александър и Франц II, които номинално командват съюзническата армия. През нощта Наполеон обикаля из позициите на армията, здрависва се, тупа плещи и разменя учтивости с мъжете. Войниците палят стръкове плява от сламениците си, с цел да го виждат по-добре. Сякаш хиляди светулки озаряват притихналото поле край Аустерлиц, а зимния вятър отнася в нощта приглушените гласове на императора и бойците му. Наполеон ще назова тази нощ най-красивата в живота си.

В утрото на 2 декември, 1805 година, Буксхьовден повежда 45 000 съветски и австрийски бойци в офанзива към десния френски фланг. Часът е 4 сутринта. Бойното поле е покрито от гъста декемврийска мъгла. Скреж покрива тревите, а шумът от придвижването на войските се гълтам отчасти от непроницаемата пелена. Наполеон, който нормално употребява семафорна система за предаване на сигнали по бойното поле, в този момент залага на конни пощальон, разпределяйки грижливо по пет коня за всяко поделение в армията. На първо време настъплението на съдружниците се развива без спънки.

Авангардът на личния им ляв фланг заема няколко селца на югозапад от Праценските височини. Към 7 ч. се натъкват на първата проведена френска опозиция, след което към 8 ч. настъплението им изненадващо е спряно от вихрена френска контраофанзива на части, които не е трябвало да са там. Авангардът на III корпус на Даву е минал за по-малко от 72 часа дистанцията от Виена и в този момент се хвърля на щик против сюрпризираните сили на Буксхьовден. На срещуположния фланг Лан нападна със своя V корпус силите на Багратион, които пазят десния съюзнически фланг. Наполеон преднамерено държи центъра мирен до към 8 ч., след което хвърля в офанзива Кавалерийския запас, отпред с Мюра.

Облечен в неизменимият си сив шинел, с мрачна, преценяваща и евентуално кисела поради мъглата физиономия, Наполеон оглежда бойното поле през далекогледа си, а сходството на изкуствен интелект в мозъка му, прави калкулации, които са невъзможни за нито един различен човек на бойното поле този ден. Геният на Бонапарт е отпушен при Аустерлиц по този начин, както в доста малко други случаи в историята. Мюра разрушава кавалерията на Лихтенщайн  в центъра и я изтласква, Даву е спрял Буксхьовден на десния фланг, а Лан и Багратион са се вкопчили на левия. За да закърпи вероятната пробойна сред центъра и левия си фланг, Кутузов би трябвало да отслаби позициите на Праценските височини и да прати подкрепления на юг.

Наполеон знае това. Вика при себе си Султ и го пита за какъв брой време бойците му могат да изкачат Праценските хълмове „ Двадесет минути “ – дава отговор Султ. – „ Чудесно, значи ще чакаме още четвърт час. “ Бърза информация с часовника демонстрира на Наполеон кой е удачния миг. Усета му за точния момент, в който да нападна през центъра е извънреден. Атаката би трябвало да пристигна в миг, в който Праценските височини са задоволително отслабени, само че по едно и също време с това против Даву не са пратени прекомерно доста противников сили, които да го надвият. Дивизиите на Султ се хвърлят в офанзива тъкмо в 9 ч. Слънцето най-накрая се демонстрира над мъглите и озарява щиковете на френските дивизии отпред с генералите Вандам и  Сен Илер. Корпусът на Бернадот и гвардейските елементи на Бесиер също са хвърлени в офанзива. Към 10:30 силите на Султ и Бернадот овладяват Праценските височини.

През идващите два часа, французи, руснаци и австрийци ще се бият като лъвове за всяка педя земя там. В 13:00, Кутузов пробва финален обезверен ход – 1000 бойци от императорската армия на Александър I са хвърлени в по този начин. Руснаците се бият свирепо и за момент съумяват да огънат френските редици, само че френската Императорска армия отвърна офанзивата и отхвърля руснаците в оттегляне по източния скат на стратегическите височини. Към 14:00 съюзническата линия е дефинитивно раздрана на две. Постепенния заник на зимното слънце бележи и залеза на съюзническите старания за реализиране на победа. Наполеон е извършил замисъла си по учебник. Сега би трябвало да реши коя половина от вражеските сили да обходи. Избира силите на Буксхьовден, които са по-многобройни и досега не са се огънали пред упоритите контраатаки на Даву.

Вандам и Сен Илер нападат съдружниците, спускайки се стремглаво по южния скат на Праценските височини. Даву в това време вкарва и последните си запаси в офанзива. Нападнати от две страни, руско-австрийските сили стартират да се огъват и отстъпват. Опитът на най-хубавият лек кавалерийски полк – на австрийците да прикрие отстъплението, са пометени от артилерийските гвардейски полкове на Наполеон. Бягството се трансформира в разхвърлян безпорядък. Съюзническите генерали бягат един след различен, Буксхьовден е толкоз пийнал, че съвсем го отнасят на ръце от бойното поле. На пътя на бягащите се изпречва терен насечен от блата, езерца и замръзнали поточета.

Къде от падащи противников снаряди, къде заради личната тежест на бойците, ледът се пропуква. Мнозина падат в ледените води и не толкоз се издавят, колкото получават термален потрес и умират на място – разгорещените им от борба и бягство тела внезапно контрастират на ледените води. Общо 25 000 съюзнически бойци – ок. 1/3 от ангажираните сили са убити, ранени или пленени в борбата при Аустерлиц. Съюзниците губят н 182 оръдия и 50 флагове. Французите губят общо 8000 бойци, от които 1305 убити, само че си коства да отбележим, че към 20% от армията на Наполеон действително не влиза в борба – корпуса на Ожеро и една от дивизиите на Султ остават в запас за всеки случай – съдружниците употребяват цялата си налична мощ, тъй че в реалност Аустерлиц е победа на към 55 000 против 75 000.

Когато новините за резултата от Аустерлиц доближават Лондон, министър председателят Пит с скука поглежда картата на Европа в кабинета си и декларира „ Навийте тази карта и я приберете – няма да ни би трябвало през идващите 10 години. “ „ Ние сме деца в ръцете на исполин “ ще разяснява с мъка Александър I след борбата. Тези изявления постоянно се употребяват от историците, с цел да сложат точка на описа за борбата при Аустерлиц. В реалност обаче, тази борба, колкото и грандиозна да е като тактически триумф, не поставя точка на нищо в континентален проект. Австрия безспорно е бита, а столицата й е окупирана, само че това не значи край нито на Коалицията, нито на войната.

Месец и половина по-рано Нелсън е направил Британия недосегаема при Трафалгар, а войските, които Наполеон разрушава при Аустерлиц, са единствено дребна част от военния капацитет на Русия. Можем да кажем, че Аустерлиц е основна за ориста на Австрия – на 4 декември французи и австрийци подписват помирение, скрепено с контракта от Пресбург на 26 декември. Условията са съкрушителни за престижа на Хабсбургите.

Австрия се отхвърля от всички територии, които взема от Венеция по силата на Мира от Кампоформио и договорът от Люневил и ги предава на Кралство Италия, признавайки съответното кралство като суверенна страна. Хабсбургите отстъпват всичките си анклави в днешна Югозападна Германия на електорите на Баден и Вюртемберг, а Тирол е предаден на Бавария. Тримата електори имат право да се титулуват суверенни крале на съответните страни и де факто отхвърлят върховенството на Свещената римска империя. Като добавка към главния контракт, Австрия се задължава да изплати репарации в размер на 40 000 000 франка.

Австрия е извадена от строя за идващите три години. Сега Наполеон би трябвало да намерения за идващия си ход. Победите през ноември и декември и слагането на Бонапарт като поръчител за целостта и суверенитета на Баден, Вюртемберг и Бавария, трансформират Франция в новия посредник на политическите каузи в немските земи.